Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Каталина споделя с Маргарита, че се чувства зле заради Матилде, когато пристига Делфино и пита как е Адолфо. Тя му казва, че ще остане при него, но докторът й казва, че не може да направи нищо в момент и ще е по-добре да се прибере в дома и да си почине.

В килията си, Мануел се пита защо се е забъркал в тази каша и всичко това заради една жена, която не заслужава. Той си казва, че кръстникът му е бил прав, не е трябвало да се жени за жена, чието семейство няма никакъв морал. Той се оплаква, че главата го боли. Пристигат Ренато и Умберто и му казват, че Адолфо не е давал показания и че единственото, което е направил, е да спомене неговото име, но не като виновника за стрелбата. Ренато споменава, че Рамон мисли да говори с Адолфо, за да го накара да се откаже от думите си. Мануел му казва, че не иска да му дължи нищо. Умберто го съветва да загърби гордостта си, но Мануел отговаря, че предпочита да лежи в затвора невинен, отколкото да дължи нещо на любовника на съпругата си. Ядосано Умберто му казва, че те не са любовници. Мануел го сграбчва и му казва, че не знае нищо. Налага се Ренато да ги разделя.

Матилде се прибира в дома и Росарио й казва, че е дала на бебето малко чай и сега спи. Тя й казва, че не е мислела да се бави и знае, че нейният син е гладен. Росарио я пита дали се е видяла с Адолфо. Тя й отговаря, че той се е събудил за малко, но не е бил способен да каже каквото и да е. Тя я информира, че Мануел е бил арестуван и тя й казва, че е била там, когато войниците са го задържали. Тя й казва, че Мануел не е искал той да ходи в болницата и че единственото нещо, от което се интересува той, е неговата гордост.

Умберто разказва на Аугуста и Пруденсия какво е казал Мануел за Матилде. Пруденсия е много ядосана на Мануел. Аугуста моли Ренато да не казва на Рамон това, което е чул за дъщеря й. Аугуста разказва на Умберто как се е държала съпругата му, когато е тръгнала с Матилде.

Адолфо се събужда и пита Делфино дали Матилде е идвала. Делфино му отговаря, че и двете със съпругата му са били там. Делфино го пита дали е видял кой е стрелял по него. Адолфо му отговаря, че не е видял и Делфино му казва, че е чул Сиксто да казва на Матилде, че е бил Силвано. Той му казва, че не вярва, че Мануел не го е пратил да стреля по него. Адолфо го пита дали тя е сигурна и той му отговаря, че просто му казва.

Умберто се скарва на Хосефина, че е излизала с Матилде до болницата и че това, което е направила, не е било правилно. Тя се опитва да се защити и той й благодари, но все пак подчертава, че това е било грешка. Тя му казва, че иска да опознае семейството му и той я пита дали го обича. Когато тя му отговаря, че е така, той я прегръща.

На следващата сутрин, Пилар казва на Рамон да поговори с Адолфо да се откаже от своята история и че тя ще посети Матилде. Той й нарежда да не го прави, когато пристига Ренато. Тя му казва, че не я интересува какво говорят хората, Матилде е нейна приятелка. Рамон нарежда на съпругата си да прави това, което той й казва и да изпълнява нарежданията му. Ренато го пита дали си мисли, че Мануел е виновен и ако е така, защо се опитва да му помогне. Той му отговаря, че няма какво да се направи. Пилар казва, че той е несправедлив, когато Ренато пита Рамон защо иска да помогне на Мануел.

Сиксто пристига в затвора и казва на Мануел, че адвокатът му се е заел с делото. Той му казва да предаде на Силвано да избяга, защото Адолфо може да е посочил и него, а той ще поеме вината, защото каквото и да каже, пак него ще обвинят. Той иска Силвано да се погрижи за майка му, тя прекалено ще страда като остане сама. Той отказва да се срещне с Матилде и казва, че трябва неговият кръстник да кръсти детето, когато пристигне, независимо че той няма да присъства. Приятелят му казва, че трябва да е свободен до тогава. Мануел е сигурен, че Адолфо няма да пропусне тази възможност.

Матилде казва на Росарио, че синът й трябва да яде, но ще се наложи да наемат дойка, защото тя няма достатъчно мляко. Росарио смята, че е така заради всички проблеми, които са й се стоварили. Матилде пита Росарио дали Сиксто е пристигнал, за да може да изпрати по него малко дрехи и храна на Мануел. Тя си мисли, че не е трябвало да се жени за Мануел, защото му е донесла само нещастие. Тя й казва да не говори така, защото все пак им се е родил син. Тя отново повтаря, че всичко е по нейна вина и че няма да си прости; тя не иска да живее по този начин.

Рамон чака Фриско, докато Умберто, Ренато и Сиксто чакат новини по делото на Мануел. Сантяго пристига и Фриско му казва да вземе документите от бюрото си. Рамон пита за какви документи става дума.

Каталина се грижи за Адолфо, когато Фриско пристига.

Сиксто казва на Мануел, че Фриско се е срещнал с Адолфо и той обвинява Матилде и казва, че е трябвало да я убие, когато е научил истината. Сиксто го моли да мисли разумно, той има майка и син, за които да се грижи.

Рамон и Фриско се карат за това какво трябва да правят с Мануел. И двамата излагат своите аргументи на Адолфо, но той отказва да подпише документите като казва, че Мануел е добър човек и че той не е способен да обвини един невинен човек.

Рамон съобщава на всички, че Мануел скоро ще бъде освободен и Сиксто му предава добрата новина. Той се усмихва на новината, но се чуди дали Адолфо е направил това заради Рамон или заради Матилде. Той го пита дали Матилде е идвала и той му казва, че трябва да е благодарен, когато казва, че трябва да поговори с Адолфо.

Матилде казва на Росарио, че е обещала на Бог да даде сина си на Мануел, ако той оживее. Свекърва й я моли да не прави това. Матилде й напомня, че тя го е направила. Тя й отговаря, че това е истина, но отбелязва, че това е непоносима болка. Матилде й казва, че тя го е направила, за да може той да има по-добър живот. Росарио й казва, че всъщност свещеникът е отгледал сина й, а не баща му. Тя казва, че синът й е добър, но таи в себе си много гняв, защото не е отраснал с нейната любов и именно заради това тя не трябва да се отказва от детето си.

Мануел е освободен.

Росарио казва на Матилде, че Мануел ще й прости и настоява да не изоставя детето си. Тя й казва, че не може да живее по този начин и че тя има нужди. Тя се извинява на Росарио като й казва да не се притеснява за нея, защото познава много мъже. Росарио признава на Матилде през какво е минала и че е работила в бордей. Тя обяснява защо никога не се е върнала да посети Мануел. Тя я пита дали е имало мъж, в когото се е влюбила и тя й отговаря, че е имало мъж, който се е отнасял към нея с много уважение и я е обичал. Матилде я пита защо не се е омъжила. Росарио й отговаря, че жена като нея никога не се жени, освен това този мъж е имал жена и семейство.

Каталина храни Адолфо, когато той казва на Делфино, че не е видял кой е стрелял по него. Каталина му казва да уважава решението на съпруга й и да направи това, което съвестта му диктува, независимо, че знае, че Силвано е стрелял по него. Пристига Мануел и казва, че иска да говори с Адолфо насаме. Делфино отказва да излезе, защото подозира, че Мануел иска да го нарани. Адолфо го моли да излезе и той излиза заедно с Каталина. Мануел пита Адолфо дали го е направил заради Матилде и той му казва, че не е така и ако тя се върне, той няма да се среща с нея. Той го пита дали Рамон го е притиснал и той му отговаря, че не е притискан от никого, защото той не е видял кой е стрелял; въпреки че хората говорят, че той е изпратил някой да стреля по него, той не мисли така. Мануел го пита защо мисли така и Адолфо му припомня, че е живял известно време в Сан Кайетано и го е опознал. Мануел му отговаря, че си спомня как му е предложил своето приятелство, а той е прелъстил съпругата му. Адолфо му казва, че му се иска това, което той казва да е истина, че Матилде е била негова и че Мануел не е баща на детето. Признава, че много е страдал, когато е видял Матилде в сватбената й рокля в деня на сватбата им и плачейки му е разказала какво й е дал Мануел. Мануел иска еднозначен отговор: спал ли е с нея или не? Адолфо отговаря: не. Мануел сяда. Адолфо му обяснява, че не го е направил, не защото не е имал тази възможност, а защото тя е една почтена жена. Мануел смята, че една омъжена жена, която позволява на друг мъж да я гали, не е почтена. Адолфо е изненадан: галене? Адолфо е изненадан от неоснователните обвинения на Мануел, който не може да приеме, че тяхната любов е била чиста, истинска и дълбока. Признава, че ако тя се беше съгласила да избяга с него, той е щял да обича, без да се притеснява, че е била с друг мъж. Мануел му отговаря, че този мъж е имал всички права да бъде с нея, а той не. Адолфо му казва, че той не може да приеме едно право, което е само на лист или обещанията, които са дали пред олтара, истинската любов според него извира дълбоко от душата, от сърцето. Адолфо го съветва да забрави омразата и ако не иска да разруши напълно живота си, да й прости. Мануел му отговаря, че неговият живот вече е разрушен и всичко е по вина на Адолфо. Уверен е, че той и Матилде са щели да бъдат щастливи, ако той не се е намесил. Адолфо му казва, че той е казвал същото. Мануел става и си тръгва.

Рамон нарежда на Бенитес да продължи да следи Мануел.

Умберто казва на Аугуста, че Мануел е освободен и тя му казва да каже на хората, че дуелът е бил заради игра на карти. Пруденсия е против и Умберто е съгласен с леля си; хората рано или късно ще забравят случилото се.

Хосефина отива при Матилде, когато Мануел се прибира и тя го прегръща. Тя отива да му приготви банята. Той се извинява и Росарио казва на Матилде какво се е случило. Мануел си мисли за думите на Адолфо. Хосефина заспива, след като никой не й обръща внимание. След това тя си тръгва. Матилде научава, че Мануел иска да хапне в стаята си и че Силвано го няма. Матилде казва на Росарио, че Мануел не й е казал нито думичка и че не е отишъл да види сина си. Тя казва, че на следващия ден тя ще замине някъде много далеч, някъде, където Мануел няма да може да я открие, защото са й омръзнали неговите обиди и унижения. Росарио отива да посети сина си и го пита дали е видял сина си и че съпругата му се притеснява. Той казва, че може би тя се чувства виновна. Росарио казва, че тя е виновна за това, че е натрупал толкова много омраза, защото тя не е била край него, докато е растял. Той я прекъсва и й казва, че се страхува, че няма да успее да прости на съпругата си и винаги ще се чуди дали тя му е казала истината. Тя му отговаря, че те имат нужда един от друг и да си помисли какво ще се случи, ако тя изчезне. Той пита дали това е, което тя наистина иска и дали е казала, че иска да замине.