Като огън и лед (La costeña y el cachaco)

Финалът

София и Антонио се намират на един безлюден път, вечер е. Те са пред колата. Антонио казва на София, че не мисли да мърда и сантиметър, защото не знае на къде да тръгне, не може да се движи; всичко това е една лудост, любовта, целият живот не може да бъде направляван. София въздиша. Антонио започва да я имитира. София го моли да престане. Антонио започва да се оплаква, че нямат много бензин, а комарите са канибали, които искат да го изядат. София го прекъсва и му казва да го кара по-леко. Антонио отбелязва, че тя отново го съветва да се отпусне и й казва, че трябва да я накаже. София въздиша и му казва да я накаже, нарича го "мой Тонито". В този момент се приближава човек на велосипед. София го поздравява. Питат го къде се намират. Човекът им отговаря, че са при реката. София разбира къде са и Антонио настоява да му каже къде са. Човекът ги пита на къде са тръгнали и Антонио му отговаря, че са тръгнали към Санта Марта. Човекът ги упътва. Антонио се оплаква, че няма да им стигне бензина и човекът им казва, че може да отидат в близкото село. Караколес. София се смее. Антонио я пита дали това е същото селце, в което бяха попаднали преди. София потвърждава. Антонио коментира, че това е ада. София се съгласява. Антонио я пита дали не й е жал за него. София отново го съветва да го кара по-леко. Антонио казва, че София го е излъгала и нарочно е искала да го закара в това село.

Мерсе разговаря по телефона със Симон и му разказва какво е направил Антонио. Симон, след като оставя слушалката, разказва на Робе, Бето, Марта и Рафаел това, което е направил Антонио. Те не могат да повярват. Бето отбелязва, че най-накрая сухарът се е научил да обича.

Антонио и София пристигат в същия мотел. Антонио изважда багажа от автомобила и казва на София, че тя много правилно го е посъветвала да вземе абсолютно всичко. Разбира се, че ще трябва да прекарат нощта там. Да отседнат при госпожа Асунсион. Антонио настоява, че това е било капан на София. София настоява, че не е така и му казва, че ако иска, може да останат да спят в колата, но тогава ще го помоли да не говори и да не я обвинява, че тя е виновна. Антонио й напомня, че не той е искал да отиде в Маями с този неандерталец. Те се приближават до мотела и Антонио поздравява дон Роке. Дон Роке е изненадан да ги види отново там. Антонио пита за Асунсион и той му отговаря, че тя е в Баранкия, за да купи някои неща за ресторанта. Дон Роке ги пита какво ще желаят и Антонио му отговаря, че ще имат нужда от стая за през нощта. Антонио пита София къде иска да се настанят: в мотела или в къщичката, в която бяха и преди. София предпочита къщичката. Дон Роке ги поздравява за добрия избор. София се смее...

Антонио и София влизат в стаята. Антонио отбелязва, че когато тръгне някъде с нея, все на такова място ще се окаже. София го пита дали е гладен. Антонио й отговаря, че не е, но сигурно тя умира от глад... Антонио отбелязва, че отново ще се пекат като в ада...

Лаура казва на Лусиано, че ще е по-добре да се разделят, защото не е справедливо да преследва полицията и него заради нея. Лусиано я уверява, че полицията ще разбере всичко. Тя му казва, че въпреки всичко ще има разследване. Лусиано й казва, че преди да разкрият каквото и да било, те ще са в Бразилия. Лусиано казва, че не може да приеме това. Лаура му казва, че заради приятелите и семейството си, трябва да го остави. Лаура му казва, че и без нея ще бъде щастлив и животът ще продължи. Тя го целува и си тръгва.

Антонио и София ядат. Антонио споделя с нея, че не може да повярва, че тя се е готвила да замине за Маями, за да живее с това животно, не може да повярва, че всичко това е било заговор против него. София му казва, че не било никакъв заговор. Антонио я пита дали планът е бил да го накара да отиде в Баранкия, в дома й и когато попита чичо й за нея, той да му каже, че тя е заминала да живее с този кретен в Маями и тогава той да падне мъртъв, покосен от сърдечен удар. София му отговаря, че без малко тя е щяла да получи удар, когато той се ожени за друга. Антонио предполага, че от злоба и от желание да му отмъсти, тя се е готвела да замине с южняка. София му отговаря, че е искала да замине с него за Маями, за да го забрави, защото си е мислила, че той никога няма да се върне, не е искала да си отмъщава, а да го забрави. Антонио я пита дали наистина си е мислила, че той няма да се върне. София казва, че е било така. Антонио я пита дали наистина си е мислила, че няма да се ожени за нея. София му отговаря, че той винаги я е оставял с излъгани надежди, забравил е. Антонио й обяснява, че не е забравил, но този път е различно. София го пита защо да е различно. Антонио й отговаря, че този път е на сериозно. София отново пита: как е могла да знае това? Да не е вълшебница или вещица? София казва, че очаква да види дали той ще се раздели с жена си, дали ще изпълни клетвата си да изживее следващите 50 години с нея. Антонио я пита да не би да не му вярва. София отбелязва, че с него никога не се знае. Антонио започва да търси в панталона си и изважда годежния й пръстен. София го пита дали наистина иска да се ожени за нея. Антонио й отговаря, че е напълно сериозен. Антонио отказва да й сложи пръстена, преди да е поискал официално ръката й от майка й и чичо й. София му казва, че го обича, а Антонио й отговаря, че тя не може да си представи дори колко много той я обича... шегуват се и се смеят. Тя го целува и не спира да се смее.

Рикардо и Мария Е са апартамента й и разговарят, тя има пръстен в ръката си. Рикардо я пита кога мисли да тръгва. Мария Елвира му отговаря, че заминава след 10 дни. Рикардо й казва, че ще има време да вземе решение, не е длъжна веднага да му отговаря. Мария Е му казва, че няма нужда да чака тя да се върне, за да получи отговор от нея, защото никога няма да получи желания отговор от нея. По-добре да запази пръстена за друга жена, защото тя не е жена за него и му връща пръстена. Рикардо настоява да си дадат време. Мария Е му казва, че няма втори път да попадне в същия капан. Рикардо не я разбира, по какви причини? Мария Е му отговаря, че е грешка да встъпи в брак с човек по неправилни причини и това е грешка, която тя никога няма да повтори. Рикардо приема.

Антонио и София остават в столовата. Антонио се шегува, че няма да поиска още една супа, защото тя няма да може да носи три чинии и той ще остане гладен. София го пита дали ще тръгват. Антонио й отговаря, че не е настъпил момента. София го пита за кой момент говори. Антонио й отговаря: когато дон Роке ще дойде и ще помоли всички да поздравят него с добре дошъл. Влиза дон Роке и моли всички посетители да поздравят Андраде и неговата... Антонио допълва: съпруга... следват аплодисменти за Антонио и съпругата му. Чува се приятна песен. Антонио пита София какво гледа. Знаела е, че този тип ще се окаже много важен за тях. София му казва, че се съгласява. Антонио я пита какво приема. София му обяснява, че приема да прекара остатъка от живота си с него. Антонио започва да й изброява, че той е много нервен, с много проблеми, а София го прекъсва и му казва, че тя е уверена в решението си. Антонио я пита дали иска да танцува с него. София: а-ха. Те стават от масата, за да танцуват. Те се смеят. Антонио й казва, че я обожава. София отбелязва, че това е за момента, иска да я ощипе, за да види, че не е сън ако това е сън, тя не иска никога да се събужда. Антонио й казва, че това не е сън и за това не се налага да я щипе, а ако не му вярва, той никога няма да я събуди. Те се целуват.

Симон, Марта, Робе и Бето разговаря за това, което ще се случи на Антонио, когато Хосе Луис го намери. Робе залага 20 000, че Хосе Луис ще му счупи едно ребро и ще му посини окото. Бето залага 20 000, че ще са 4 ребра и двата крака. Робе приема. Симон отбелязва, че това е лудост. Бето пита Рафаел, а той казва, че работи. Марта му казва, че ако няма пръстен, ще избие зъбите на столичанина. Лусиано влиза в бара и се приближава към тях. Лусиано им съобщава, че е приключил с Лаура. След като научава какво се е случило, Лусиано удвоява, защото е говорил с Хосе Луис и той му е казал, че търси столичанина, за да го убие.

Антонио и София влизат в стаята, той започва да я целува по шията. София отбелязва, че вентилаторът духа само към едното легло. Антонио отбелязва, че предния път са използвали само едното легло. София му казва, че на тях трябва само едно легло. Антонио я пита дали иска да го съблазни. София се прави на невинна: тя, него? Антонио я уверява, че ако поиска да го съблазни, той ще разбере. Антонио започва да сваля блузката на Софи и й казва, че няма да може лесно да го съблазни. София: Не? Антонио й казва, че се притеснява от компанията, която имат. София го пита за кого говори и Антонио й отговаря: крокодила, който е там. София се смее, че това е малко гущерче. Антонио я уверява, че няма да може в присъствието на този гущер. София сваля блузата на Антонио и му казва, че не му вярва. Антонио: не вярваш? Антонио я приближава до леглото. София се хвърля в леглото и Антонио й сваля панталона. Те се любят.

Лусиано разказва на всички, че Лаура заминава за Калис при роднини. Рафаел се приближава до масата, на която са те. В този момент пристигат Марина, Пепе, Кике, Начо и другите щастливци от Конатрол. Марина подава писмо на Рафаел, той го прочита и се разплаква. Лусиано го пита какви са новините. Рафаел му отговаря, че са го направили управител на терминала. Всички са много доволни.

Антонио и Софи са в леглото. Антонио й казва, че той се е отказал от работата си в Конатрол. София го пита от какво ще живее. С акцент на южняк той й отговаря, че мисли да живее с жена си, ще спи в хамак... Антонио споменава деца и София го пита дали наистина той иска да има деца. Антонио, отново с акцент на южняк, й отговаря, че иска да има две. София предпочита осем. Антонио я целува и наддава: три. Антонио е убеден, че колкото и деца да направят, все ще са красиви, като тях. София се съгласява. Тя отбелязва, че когато той й е казал, че ще я люби всяка нощ, той се е шегувал. Антонио я пита как може да си помисли, че той се шегува след като той е толкова отговорен човек... дори говори с южняшки акцент. Антонио казва на София, че ако тя му каже, че го обича, ще правят любов два дена без прекъсване. София му казва, че го обича и ляга върху него. Антонио се шегува, че тя е една развратничка.

В имението на Висенте, Чичи и Хосе Луис са отишли там, защото са мислили, че София и Антонио са там. Хосе Луис казва, че ще намери този столичанин и те тръгват.

В къщичката, Антонио се къпе и пее. София оправя стаята, загъната с чаршафа. Тя взема панталона на Антонио, вади пръстена, оглежда се да не би Антонио да е наблизо и го пробва. Антонио се появява и се шегува с нея, а тя се оправдава, че пръстенът сам е паднал от панталона му. Антонио й казва, че няма да й сложи пръстена, докато не поиска официално ръката й. Тя му казва, че е много красив. Антонио й казва, че умира от глад. Тя отива да потърси закуска, а Антонио я спира и й казва, че трябва да се облече по-добре, защото всички мъже ще тръгнат след нея... Тя не му обръща внимание и излиза.

Хосе Луис и Чичи се движат по улицата и случайно срещат същия човек, който срещна Антонио и София. Те го питат дали не ги е виждал и той им казва къде са. Те отиват там.

Мерсе разговаря с приятелката си по телефона и й съобщава, че Софи ще се омъжи за Антонио. Мерсе е много щастлива, защото това е точно мъжът, който е искала за дъщеря си.

Антонио и Софи излизат и коментират как са прекарали времето, точно преди една година са били там. Антонио казва на дон Роке да им запази стаята за следващата година, защото там ще празнуват годишнината си. Дон Роке отбелязва, че те са престанали да се карат, защото много се обичат. Те се разделят.

Хосе Луис и Чичи пристигат в къщичката и виждат колата на Антонио. Антонио казва на Софи, че няма да се бие. Чичи и Хосе Луис започват да крещят. Антонио иска да излезе, а Софи се опитва да го спре, целува го. Антонио и Хосе Луис започват да си разменят удари... Хосе Луис се засилва да си върви, но се обръща и пита Софи дали настина мисли да се омъжи за него и София отговаря, че точно това мисли да направи. Софи помага на Антонио да се качи в колата.

Рафаел е във вътрешния двор на Конатрол и разговаря с работниците. Той им съобщава, че ще отворят отново тръбопровода. Пепе го пита какао чакат. Рафаел му отговаря, че чакат някой от управляващите да дойде. Чечо пита Рафаел той не е ли управител. Рафаел му отговаря, че ще встъпи в длъжност дванадесет часа след като инженер Андраде приключи работата, за която е бил нает. Всички са много радостни от назначението на Рафаел. Роро е много притеснен.

В заседателната зала на Конатрол, Богота, Пардо казва на Рикардо, че се обзалага на 500 000 за това, че Андраде няма да пристигне на време за повторното пускане на тръбопровода. Рикардо отбелязва, че не иска толкова лесно да изкарва пари. Всички ръководители се смеят.

В операционната зала на терминала в Санта Марта, Рафаел се надява Антонио да пристигне на време.

София и Антонио се предвижват по пътя, слушат вайенато и са много любвеобилни.

Урибе казва, че е 12 без 5. Рафаел получава позвъняване от Урибе. Рафа му казва, че инженерът все още не е пристигнал. Антонио пристига в Конатрол и отива в операционната зала заедно със София. Рафа отново говори с Урибе. Рафа му казва, че при тях е 11:59 и са готови за изпомпването. Антонио влиза и започва да разпитва как са отделните участници в изпомпването. Всичко е наред. Започват изпомпването и по радиостанцията поздравяват столичанина от другите терминали. Всички са радостни. Антонио казва на Рафа да съобщят в Конатрол, Богота. Рафа го пита защо и настоява той да го направи. Антонио се обажда по телефона и казва, че терминалът в Санта Марта е готов да изпомпва, часът е точно 12:00 и започват изпомпването. Урибе казва на Антонио, че компанията му благодари за добре свършената работа и му желае всичко най-добро, само успех за напред. Всички от ръководството предлагат тост. Рикардо отбелязва, че Антонио се е справил много добре.

В операционната зала в Санта Марта всички са доволни и поздравяват Антонио. Антонио прегръща Марина. Прегръща София и я целува.

Симон, Бето, Робе, Начо и Лусиано са заедно в апартамента на Симон и разговарят за ударите, които е нанесъл Хосе Луис на Антонио. В този момент пристига Антонио. Пристига Антонио и те го разпитват дали са здрави краката, ръцете, ребрата му... Антонио е изненадан от всички тези въпроси и Симон му обяснява, че всичко е заради пари. Начо дава подарък на Антонио.

Антонио е с всички при басейна и подаръкът, който са му направили е една риза. Там са всички от компанията, Рафаел, Марина. Чепе казва, че вече са пристигнали, а Антонио го пита за кого говори. Влизат Висенте, Мерсе и Хуанчо. Антонио прегръща Мерсе и тя го пита за София. Антонио й отговаря, че не знае къде е. Антонио вижда Висенте и му казва, че този път всичко е сериозно. София пристига. Антонио пита дали може да започват вече. Пристига Себастиан и му казва, че без него не може да мине.

Антонио казва на Мерсе и Висенте, че иска официално ръката на София. Те не казват нищо и Антонио пита да не би да се е провалил. След това Антонио моли за разрешение Висенте и Мерсе да се ожени за София. Мерсе му дава благословията си. Висенте също го приема в семейството. Антонио търси пръстена, но не може да го намери... Когато го намира, Антонио пита София дали иска да се омъжи за него и тя приема. Себастиан отново прегръща Антонио и го пита дали е щастлив. Антонио му отговаря, че е по-щастлив, откогато и да било. Марина прегръща Антонио. Антонио отива при Хуанчо и му казва, че независимо от това, че той не го харесва, той ще направи всичко възможно, за да станат приятели...

Начо се приближава до Антонио и споделя с него, че Милейди е бременна. Антонио предлага тост за това... Компанията запява "Гледай ме продължително", а Антонио и София танцуват. Целуват се и са много доволни.

Накрая, София и Антонио са седнали на брега сами, гледат залеза. София казва на Антонио, че е убедена, че всичко с тях ще бъде наред. Антонио й казва, че любовта не е това двама души да се гледат един друг, а двамата да гледат в една посока. София отбелязва, че това е много красива фраза. Антонио я прегръща и поглежда на там, на където гледа тя. Антонио отбелязва, че най-вероятно тяхната любов ще приключи с бедствие, но той ще я обича винаги радикално. София: радикално? Той променя думата... София: "моя столичанин", Антонио я прегръща и й казва: "моята южнячка".

Край!