Лус Мария (Luz Maria)

Първа част

Това е историята на Луз Мария (Лусесита), принудена да отиде в града, заради болестта на майка й Роса. Нейният баща е богат човек, който изпълнявайки последната воля на умиращата Роса, взема дъщеря им при себе си, но я представя като прислужница, като не желае да признае бащинството си пред никого. Там Лусесита се запознава с Густаво, оженен за Анхелина, единствената дъщеря на Мендоса. Между Лусесита и Густаво се поражда любов.

Докато в столицата се извършват големи промени, Лусесита се разхожда с кучето си Чуспи. Възпитана е от майка си Роса и Лусесита не е получила никакво образование.

Густаво - млад мъж, който е учил агрономия. Въпреки своето стабилно финансово положение той не е щастлив, защото е оженен за жена, която не обича, а живее с нея от съжаление - тя е инвалид.

Веднъж Лусесита се къпе в реката и както винаги оставя дрехите си на брега. В това време пристига Густаво, следящ животно, и вижда момичето, което се къпе в реката - нейния вид произвежда на него такова впечатлени, че той загубва дар слово. Опомня се, когато чува Лусесита, която му вика да се маха, но той взема в ръка дрехите й и се приближава. Тя се опитва да насъска кучето си срещу него. Густаво се смее и я моли да бъде любезна с него. На това тя отговаря като хвърля срещу него камъни. Това очевидно го убеждава да се махне, но той е запечатал образа на полуголото момиче.

Когато Лусесита се връща в къщичката, в която живее с майка си, я намира умираща. Майка й я моли да отидат в Лима, за да се види с приятелката си Модеста, която работи в дома, където живее Густаво. Собственик на къщата е дон Мигел. Той е женен за Грасиела. Имат дъщеря - Анхелина, която е инвалид след ужасна злополука. Густаво признава на приятеля си Алваро, че живее с Анхелина само от чувство за вина, защото тя е паднала след скандал с него. В следствие на това тя е загубила детето им. Сега тя поражда само съжаление у него - отдавна е престанал да я обича.

Серхио, синът на Модеста, отначало е против пристигането на двете непознати, но после става приятел с Лусесита. Модеста отива при дон Мигел, за да му предаде желанието на Роса да говори с него, защото е на смъртно легло.

Мендоса отива при Роса като си мисли, че тя ще поиска от него пари. Вратата му отваря Лусесита като не знае, че той й е баща. Когато остава насаме с Роса, тя му разказва коя е Лусесита и това, че иска след смъртта й той да се погрижи за момичето. Не иска да я оставя сама на света. Мендоса й обещава да се погрижи за дъщеря им. Роса умира като оставя опечалена дъщеря. Мендоса казва на Модеста, че ще се погрижи за дъщеря си, но не иска никой да разбира коя е тя. Модеста е възмутена от това, но не й оставя нищо друго, освен да приеме парите, дадени им за погребението на Роса.

Мендоса предлага на Лусесита да започне работа като прислужница в дома му и тя се съгласява.Нейното първо поръчение е да занесе кафе на сеньор Гонсалвес. Лусесита, нищо неподозираща, бърза да изпълни поръчението, влиза в стаята като носи поднос с кафе. Но когато вдига очи вижда пред себе си младия мъж, който се е отнесъл грубо с нея. Тя изпуска подноса на земята и бяга в кухнята, където я настига Густаво, който също е разпознал красивата девойка от брега. Той й обяснява, че няма да й причини зло и тя му се усмихва.

Една вечер Анхелина свири много тъжна мелодия на пианото. Лусесита се сеща за майка си и избягва навън със сълзи на очите. Докато бяга се сблъсква с Густаво, който се опитва да я успокои като я прегръща и й говори ласкави думи.

Анхелина навиква сестрата, Мирта, която се грижи за нея. Тя се разплаква и излиза от стаята й. На Густаво му се налага за втори път същата вечер да успокоява плачеща жена.

На сутринта Лусесита изпуска една чиния, която се чупи. Густаво дава пари на Серхио, за да отиде и да купи същата от пазара - не трябва никой да разбира какво се е случило. Дон Мигел, обхванат от чувство за вина, че не признава открито бащинството си, дава пари на Лусесита и тя ги приема с радост. Густаво също моли Лусесита да приеме подарък от него - книга, която той иска да й подари. Когато я вижда, девойката се разплаква и Густаво не разбира защо. Той се приближава към нея, но в този миг се разнасят виковете на Анхелина и всички отиват в нейната стая, за да й помогнат.

Лусесита разказва истината на Серхио - тя не може да чете. Тогава той й обещава да я научи. Грасиела започва да ненавижда момичето. Веднъж, в пристъп на ярост я уволнява, но Мигел я извиква при себе си и й разказва цялата истина. Злобата на жената няма граници - сега Лусесита не е само заплаха, но е най-голямата опасност. Анхелина от своя страна също не е доволна, че не са уволнили момичето. Майка й казва, че не са я уволнили от жал. Мигел разговаря с Лусесита и тя му разказва подробно за детството си. В момент на мъка тя моли да й позволят да посети гроба на майка си.

Анхелина е недоволна от поведението на Лусесита, когато вижда у нея кърпичката на Густаво, а момичето й казва, че трябва да я изпере. В този момент влиза Густаво и Анхелина забравя злобата, за да дари на съпруга си една усмивка.

Лусесита отива в стаята си, където в компанията на Серхио, смеейки се, украсяват стените на стаята. Модеста като ги вижда така, ги упреква, че те са се усамотили. Лусесита не разбира за какво - тя не забелязва, че Серхио я приема не само като приятелка.

Лусесита моли Грасиела да й позволи да посети гроба на майка си, но не го получава. Когато отива при Густаво, за да му върне кърпичката, му казва, че е натъжена от факта, че не може да отиде на гробището. Младият мъж й обещава сам да я заведе. На следващия ден, след като са посетили гроба на майка й, двамата се разхождат. Густаво се сеща, че има работа до пощата. Лусесита остава на улицата запленена от зрелището. Изведнъж разбира, че се е отдалечила. Моли полицаите да й помогнат да намери къщата, но те не успяват. В това време пристига Густаво и Лусесита в изблик на радост се хвърля, със сълзи в очите, на шията му. Густаво убеждава всички, че никой не трябва да разбере за случилото се.

В стаята си Анхелина с нетърпение чака Густаво да се прибере, който закъснява. Густаво и Лусесита се връщат в дома и Мигел ги вижда да влизат прегърнати. Той си мисли, че между тях двамата става нещо. По-късно разговаря с Густаво за Лусесита. В този момент влиза девойката и разказва какво се е случило. Когато Мигел излиза, Густаво подарява на Лусесита кукла. Щастливото момиче го целува по бузата.

На един от многочислените приеми в дома, Мирта се опитва да съблазни Густаво, но я изгонва. Излиза на вън да подиша свеж въздух. В този момент вижда Лусесита, която му подарява кърпа в знак на благодарност. Когато започва зарята момичето се плаши и Густаво я прегръща, Мирта ги вижда. Разярена тя отива при Анхелина, за да й съобщи за случилото се. Анхелина отива в стаята си, умираща от ревност. Когато Густаво разбира за нейното заминаване, той отива при нея в стаята й. Там тя му вдига скандал. Младият мъж излиза от стаята и се сеща, че негов приятел го е поканил на популярно нощно празненство. Той се отправя към площада. В това време слугите го наблюдават, а Лусесита се усмихва, като го вижда да се радва като малко момче.

Густаво моли Алваро да каже, че кърпата е за него. Но неговото безпокойство за защита на Лусесита се разсейва като вижда, че Анхелина подарява на момичето кутия за бижута, която Лусесита занася в стаята си. После Анхелина споделя с Мирта, че е изчезнала кутията за бижутата. Мирта открива кутията в стаята на Лусесита. Момичето се опитва да се защити. Мигел иска да успокои Лусесита, но Грасиела го скастря. Единственият, който може да успокои момичето, е Густаво.

Грасиела спори с Алваро - иска той да остави на мира Анхелина. Алваро й отговаря, че има пълното право - все пак е законният й баща. В това време Густаво минава наблизо и чува разговора. Алваро е принуден да му разкаже истината. Густаво и Алваро настояват Анхелина да бъде прегледана от лекар. Анхелина заповядва на Мирта да изгори всички изследвания, които са й направили. Густаво признава на Алваро, че от голямата страст, която е изпитвал към жена си, не е останало нищо.

Густаво излиза да се разходи и вижда Лусесита. Казва й, че е много хубава девойка, а тя от срам избягва. Серхио иска да завоюва Лусесита и й подарява бонбони. В това време Анхелина извиква Лусесита и тя отива при нея, носейки в ръце кутията с бонбони. Густаво като вижда лакомствата в ръцете на момичето, започва да ревнува.

В дома на Мендоса идва лекар, за да прегледа Анхелина. Тя се преструва, че изпитва огромна болка, когато лекарят преглежда краката й - нейните викове се разнасят из цялата къща. Обитателите на къщата разбират, че няма надежда Анхелина да се излекува. Като излиза от стаята й лекарят заявява, че има шанс Анхелина отново да проходи. Всички се радват, а Анхелина се ядосва.

Мирта, в присъствието на Алваро, обвинява Лусесита, че кокетира. Серхио признава на майка си, че е влюбен в Лусесита и ревнува всеки, който я доближава. Когато Лусесита подрежда стаята на Густаво, той едва се сдържа да не я целуне. Пита я какво има между нея и Серхио. Тя не успява да му отговори и той й признава, че я харесва. Лусесита му се скарва и избягва от стаята.

Вечерта Лусесита и Серхио отиват да се разходят по плажа. Густаво разбира. Момичето се радва на всичко около нея. Серхио решава да й признае чувствата си към нея. Лусесита му отговаря, че много го цени, но не може да отговори на чувствата му.

Мирта се възползва от момента и влиза в стаята на Густаво. Съблича се гола пред него, но той я гони. Унизена Мирта излиза. След няколко дни Лусесита носи вечеря на Густаво в стаята му. Той нервничи в нейно присъствие. Приближава се към нея и й казва красиви думи, които предизвикват у нея нежност - в крайна сметка устните им се сливат в целувка. Густаво не устоява и й признава своите чувства. Изплашена, Лусесита избягва.

Като не издържа това напрежение, Густаво отива в дома на Модеста, за да поговори с Лусесита. Серхио го спира на прага и не му позволява да влезе. Отчаян Густаво решава да спаси брака си.

Мирта съобщава на Лусесита, че нейния възлюбен Густаво се е сдобрил със съпругата си. Девойката решава да замине извън Лима, за да не се среща с него повече.

Анхелина признава на Емилио, приятел на Густаво, че не е инвалид и никога не е била бременна. По-късно Анхелина разбира от Мирта, че Густаво и Лусесита се готвят да пътуват, дори по случайност - на едно и също място мислят да отидат. Но те дори и не знаят за това.

Педро, надзорник в имението на Мендоса, като вижда самотната Лусесита, я вика да работи в имението и да помага на съпругата му Чаро. Доволна Лусесита се съгласява, без да подозира кой е собственика на имението...

В това време и Густаво, и Лусесита, не престават да мислят един за друг. Един път двамата се разхождат по пътечка в гората до мястото, където са се запознали, и двамата се срещат. Лусесита побягва, но младият мъж е на кон и бързо я догонва. Лусесита пада, а Густаво и помага да стане. Говорят си откровено за чувствата, които изпитват, стигат до извода, че тяхната любов е невъзможна и най-добре ще е да не се срещат повече.

Когато се срещат в имението, Лусесита му казва, че не е знаела кой е господарят. В противен случай никога не би се съгласила да работи там. Сега той си тръгва. Густаво, който не може да си представи да я загуби, я умолява да остане, а той няма да й досажда. Девойката се съгласява. Но много скоро те отново се срещат в гората и разбират, че тяхната любов е обречена.

Една вечер и двамата по отделно излизат да се разходят, защото не могат да заспят от преживяното. В това време започва буря - гръмотевици и проливен дъжд. Изплашена Лусесита търси място да се скрие. Густаво също търси сухо място да се скрие от дъжда. Двамата се сблъскват в изоставена хижа, измокрени и премръзнали. Лусесита е изплашена и Густаво я взема в обятията си, за да я успокои и стопли. Но страстта им излиза извън контрол и те се отдават на любовта си. На сутринта като се събужда, Лусесита си спомня какво е станало през нощта и започват угризения на съвестта. Тя избягва от хижата, прибира се в имението, взема един нож с мисълта да се самоубие. Съседката пристига на време - намира я жива, но оляна в кръв.

Густаво като разбира за случилото се се вини и се кълне, че никога няма да я изостави. Лусесита му напомня, че е женен и ще е по-добре да се разделят. Густаво я моли да му прости за всичко и й признава, че не може да живее без нея.

Анхелина разбира, че Лусесита живее в селското имение. Решава заедно с Мирта да отидат там, за да разрушат тази идилия. Густаво толкова жарко защитава Лусесита, че Анхелина се убеждава, че той е влюбен в това момиче. Лусесита не може да понесе това и напуска и се връща в дома на Модеста в Лима. Иска тя да не казва на никого, че се е върнала. Густаво дава на Педро писмо за Лусесита - в писмото я моли да се върне в Лима и сам той ще отиде за нея. Но писмото така и не попада в ръцете на Лусесита.

Между Густаво и Анхелина става голям скандал, по време на който Анхелина става от инвалидния стол, за да попречи на Густаво да си тръгне. Той отива при Мигел и Грасиела и им казва, че съпругата му може да бъде излекувана. В това време Анхелина крещи подире му и казва, че ако той я напусне, тя ще умре.

Алваро се притеснява за дъщеря си и моли Густаво да не се развежда с Анхела, но той отказва. Мигел казва на Грасиела, че се готви да впише Лусесита в завещанието си. Грасиела изпада в истерия и започват да се карат. Мигел усеща много силна болка в гърдите. Извикват лекар и той им казва, че Мигел е получил инфаркт и има опасност за живота му.

Мигел се чувства много зле. Исак да се види с дъщеря си, но Модеста му казва, че не знае дали момичето ще поиска да се види с него. Мигел не иска да умре, преди да поговори с дъщеря си. Лусесита първоначално отказва, но после, след като Модеста й казва цялата истина, момичето изтичва при баща си. От срещата с дъщеря си Мигел се чувства по-добре. Густаво става свидетел на тази среща и утешава плачещата Лусесита. Мигел иска да извикат адвокат, за да признае официално дъщеря си.

В дома на Мендоса всички разбират, че Лусесита е дъщеря на Мигел. Но момичето не е привикнало с разкоша и се чувства неуютно. Анхелина се опитва да направи живота й непоносим, но пред всички се прави, че е радостна от факта, че има сестра.

Веднъж, докато Лусесита приготвя портокалов сок за баща си, й прилошава, всичко започва да й се върти и без малко да падне на земята. Модеста й се притичва на помощ, но момичето се оправя и бърза да занесе сока на баща си. Той й съобщава, че почти всичко е готово, за да я признае за своя дъщеря. Лусесита му съобщава, че след като той се оправи, тя ще напусне дома му. Мигел я моли да не напуска и момичето, не иска да огорчи баща си, се съгласява.

Мария, бабата на Лусесита, й подарява прекрасна вечерна рокля, купена специално за вечерния прием. Лусесита я облича и се превръща в принцеса. Слиза в гостната. Густаво е привлечен от нейната красота и не може и дума да пророни.

Вечерта завършва с разговор между Лусесита и Густаво в градината. По времето на техния разговор на Лусесита отново й прилошава и тя пада в ръцете на Густаво, който притеснен от нейното състояние, извиква лекар. След прегледа на Лусесита, лекарят заключава, че тя е бременна. Всички си мислят, че това е дете от Серхио.

На следващия ден Густаво отива при Лусесита, за да си поговорят - много е радостен, че ще става баща. Но тя е толкова изплашена, че го моли да не казва на никого и го заплашва, че ако той направи това, тя ще напусне този дом за винаги.

След време Густаво се среща с лекаря, който се е грижил за Анхелина. От него разбира, че Анхелина никога не е била бременна. Густаво е решен да се разведе. Всички си мислят, че Серхио е виновен за бременността на Лусесита. Анхелина, въпреки че подозира истината, настоява пред баща си да принуди Лусесита да се омъжи за Серхио. Мигел започва да настоява да се оженят - Лусесита се чувства задължена да направи това. Тя не може да каже на никого, че бащата на детето е Густаво.

Настъпва деня на сватбата - радостен ден за Серхио и тъжен за Лусесита. Съвестта на Алваро го измъчва и споделя с Густаво, че Лусесита ще се омъжи за Серхио. Густаво побягва към църквата. Той иска да попречи на тази сватба, защото тя може да разруши живота му. Когато влиза в църквата вижда, че Лусесита не се е появила. Дошъл е момента на истината. Той признава пред всички, че той е баща на нейното дете. Това произвежда на всички невероятен ефект.

След няколко минути Густаво решава да намери своята любима и да замине с нея. Прибира се в къщи и разбира, че Лусесита е изчезнала и никой не знае къде е. Бродейки из града, Лусесита влиза в едно ателие, където е работела преди. Моли за работа и те й я дават.

Габриела се опитва да убеди Мигел, че Анхелина е негова дъщеря, но той не й вярва. Споделя своите подозрения с приятеля си Алваро. В порив на искреност, Алваро признава, че преди години е спал със съпругата на Мигел.Мигел не може да повярва в това и Алваро разбира, че никакво обяснение няма да спаси тяхното приятелство.

Модеста казва на Густаво, че е възможно Лусесита да се е върнала на работа в шивашкото ателие, в което е работела преди. Густаво й благодари и побягва да търси своята любима. В това време на Лусесита й е трудно да забрави своята любов.

Анхелина е готова на всичко само и само да не остави без наследството на Мигел. Тя дори се готви да му сложи отрова в напитката, но Мирта я спира.. Анхелина й обещава половината наследство, ако й помогне и Мирта обещава да си помисли.