Бракове по омраза (Bodas de odio)

Тази теленовела разказва историята на Магдалена Мендоса, която е отговорна девойка, следваща по-либерални идеи, поради които отказва да се омъжи за добра партия от града, тъй като иска да се омъжи по любов.

Семейство Мендоса е едно от най-традиционните в град Пуебла. В имението на семейството, освен Магдалена, живеят баща ѝ – генерал Иван Мендоса, който е човек с благ характер; съпругата му – Доня Паула де Мендоса, високомерна и доминираща жена; лелята Кармен – сестра на генерала, много приятна и любезна жена; Димитрио – син на генерала и Паула, безотговорен младеж увлечен по залаганията, които довеждат до разрухата на семейството му, в допълнение на разточителството на майка му.

Алехандро Алмонте е незаконния син на богат мъж (Бенхамин Алмонте), който го е признал за свой син мигове преди смъртта си. Той пристига в Публа, за да поеме управлението на фабриката на баща си и неговото състояние. Алехандро е израснал, срамувайки от положението си на копеле.

Алехандро се запознава с Магдалена и започва да я ухажва сериозно, но тя го отблъсква горделиво. Мануела поддържа любовна връзка с Хосе Луис Алварес – беден войник.

Бабата на Магдалена, приятелка на президента Порфирио Диас, успява да получи специално разрешение, за да могат Магдалена и Хосе Луис да се оженят, но съществува един проблем – войникът е беден, а семейство Мендоса е разорено. За това, Паула (майката на Магдалена), решава да потърси за дъщеря си подходяща и изгодна партия. Тя избира Алехандро Алмонте и за да се ожени за Магдалена, той трябва да плати дълговете, които са натрупали семейството.

Паула разкрива, че Магдалена поддържа любовна връзка с войника Хосе Луиас и използва своето влияние, за да прати в затвора Хосе Луис, като по този начин принуди Магдалена да се омъжи за Алехандро.

Хосе Луис успява да излезе от затвора и отива в дома на семейство Мендоса след сватбата. Той моли Магдалена да замине с него, докато Алехандро ги наблюдава от разстояние. Магдалена признава на Хосе Луис, че се е омъжила за Алехандро и го моли да се отдалечи от нея завинаги. Нещо, което Хосе Луис приема не особено доволен, а Алехандро, изпълнен с ревност и съмнения, отвежда Магдалена в ранчото си.

В ранчото живеят Росарио, която е истинската майка на Алехандро, който вярва, че майка му е мъртва; и неговите приятели Сиприано и Виктор. Алехандро се води от либерални идеи и подкрепя бунтовническото движение, което се бори против Дон Порфирио Диас.

Димитрио, братът на Магдалена, подмамва Хосефина де Икаса с брак по интерес, тъй като преследва богатството ѝ.

Използвайки лъжи и под нова самоличност – Антонио Оливарес, Хосе Луис започва да работи като управител на ранчото с надеждата да си върне Магдалена, но сега Магдалена обича Алехандро.

От чисто хуманни подбуди, Хосе Луис се жени за Анхелика – девойка с пари, но страдаща от тежка болест, която става причина за смъртта ѝ.

Когато Алехандро разкрива истината за новия управител, Алехандро изгонва Магдалена, въпреки че е бременна и поставя под въпрос своето бащинство. Магдалена страда много, защото вярва, че е изгубила мъжа, когото обича и който е бащата на детето ѝ.

Магдалена отива в дома на родителите си заедно с Росарио и им разказва какво се е случило. Генерал Мендоса казва на семейството си, че отиде на мисия на север. По пътя, той се отбива в Дуранго, за да се види с Алехандро, пред когото да се застъпи за дъщеря си. Двамата се скарват и генералът умира.

Алехандро заминава за Пуебла, за да съобщи новината на Магдалена и семейството, които са разбити. Магдалена обвинява Алехандро за смъртта на баща си.

Алехандро научава, че Хосе Луис отново е в Пуебла. Търси го и го предизвиква на дуел... В определения ден, Алехандро и Хосе Луис се изправят един срещу друг. Алехандро стреля първи и Хосе Луис пада. Магдалена и Росарио пристигат. Магдалена страда, вярвайки че Хосе Луис е мъртъв и обвинява за това Алехандро, казвайки му, че Хосе Луис няма вина.

Росарио решава да се види с Алехандро, за да се застъпи за Магдалена, но той не ѝ. Тогава Росарио му признава, че неговата майка. Алехандро я прегръща и целува. Пита я защо не му е казала по-рано. Той е решен от този момент нататък да ѝ даде мястото, което ѝ се полага.

Хосе Луис се възстановява в болницата. Алехандро го посещава, за да го пита дали Магдалена му е изневерявала с него. Хосе Луис му казва, че не заслужава Магдалена, която е почтена жена и никога не би го предала.

Магдалена ражда момче. В деня на кръщенето на малкия, Алехандро моли Магдалена да се съберат тримата да живеят заедно в дома. Алехандро и Магдалена заживяват заедно, но той продължава да се измъчва от съмненията, които има относно съпругата си.

Положението се усложнява, когато военните издават заповед за ареста на Алехандро, тъй като са разкрили, че той е част от бунтовническото движение, което се брои против Президент Дон Порфирио Диас. Алехандро е арестуван, но е освободен поради липса на доказателства, но остава нащрек.

И като че ли това не стига, а и завещанието, според което Алехандро е признат като един Алмонте, е откраднато и подменено от фалшиво. Сега всички вярват, че Алехандро е крадец, узурпатор, който иска да открадне чуждо богатство. Дори самата Магдалена се изпълва със съмнения, но Алехандро я уверява, че е истинския Алехандро Алмонте и че всичко това цели да ги настрои един срещу друг и да се разделят.

Властите търсят Алехандро и майка му, за да ги арестуват по подозрения, че са измамници. Те избягват и Алехандро напуска Магдалена без да може да се сбогува с нея. По пътя са спрени от военните, които питат дали той е Алехандро Алмонте. Той отрича и им позволяват да продължат. Алеахндро решава, че е по-добре да продължат пеша и изоставя каретата. Нарежда на Сиприано да блъсне каретата в реката.

Войниците, които ги следват по петите, виждат преобърнатата карета и съобщават на президента, че Алехандро и майка му са мъртви. Магдалена също научава новината за смъртта на Алехандро и се разплаква безутешно.

Магдалена отново отива в дома на родителите, тъй като къщата на Алехандро вече не му принадлежи...

Минават няколко години...

Хосе Луис пристига в дома на Магдалена. Сега той вече е полковник, а съпругата му Анхелика е починала. След обявяването на Алехандро за измамни, бракът му с Магдалена е обявен за невалиден, а детето им – за копеле. Хосе Луис предлага брак на Магдалена и ѝ предлага да признае детето за свое. Паула убеждава Магдалена да приема предложението на Хосе Луис и тя наистина приема.

Алехандро изпраща на Магдалена писмо, в което ѝ обяснява какво се е случило. Писмото попада в ръцете на Кармен и заедно с Пауло го прочитат. Паула убеждава Кармен да не предава писмото на Магдалена, за да не свързва отново с този измамни и да изгради наново живота си заедно с Хосе Луис. Паула отговаря на писмото на Алехандро и го моли за прошка за това, че не го е дала на Магдалена, тъй като смята, че така е по-добре за нея.

Настъпва деня на годежа. Представителите на висшето общество на Пуебла са се събрали в дома на семейство Мендоса, включително и губернатора. Маскирани, Алехандро и хората му нахлуват в дома на Магдалена, отвличат нея и губернатора, когото освобождават, когато излизат извън града. Магдалена е отведена в манастира, в който от известно време се крие Алехандро. Там той ѝ обяснява както точно се е случило... хората на президента Порфирио Диас пристигат, за да претърсят манастира, тъй като подозират, че някои от бунтовниците се крият там. Алехандро и Магдалена се страхуват да не бъдат разкрити. Майката игуменка успява да заблуди военните, убеждавайки ги, че тя и нейните подопечни не крият никакви врагове на правителството. Военните си тръгват, повярвайки в думите на религиозната жена.

Хосе Луис, от своя страна, е бесен като разбира, че врагът му все още е на свобода. Заклева се да открие Алехандро дори в ада и да го накара да си плати за това, че му е откраднал любовта на Магдалена.

Алехандро благодари на майката игуменка за помощта и избягва заедно с група от бунтовници и с Магдалена. Те се скриват в едно изоставено имение, което им служи за убежище и като щаб, от където ръководят своята борба срещу правителството. Магдалена, която се чувства спокойно до съпруга си, страда, защото е далеч от сина си, за когото се грижи леля ѝ.

Хосе Луис прихваща едно писмо, в което Магдалена умолява леля си да се срещне с нея, за да ѝ предаде сина, който вече е на 4 години. Хосе Луис смачква писмото с омраза и ревност.

Хосефина, съпругата на Димитрио, се разхожда със сина на Магдалена и той изчезва...

Появява се истинското завещание, в което се потвърждава, че Алехандро е един Алмонте, а това означава, че бракът между Магдалена и Антонио е валиден. Това събужда още повече ревността и омразата на Хосе Луис, който не понася мисълта, че жената, която обича, е омъжена за най-големия му враг.

Мануел казва на Алехандро, че синът му е изчезнал и че той е при Франсиско Торес Кинтеро, който смята да го освободи, ако Алехандро се предаде. Това разстройва Магдалена и Алехандро, които страдат от изчезването на сина си. Алехандро решава да се предаде и това изпълва Магдалена с ужас, тъй като знае, че го приемат като враг на правителството. Въпреки всичко, Алехандро смята да се предаде, за да върне сина си при любимата жена.

През последната нощ, в изоставеното имение, в което се крият, Магдалена и Алехандро се отдават на любовта си и се сбогуват, може би завинаги. Той я моли да целуне сина им, когато малкия се върне при нея. Магдалена с усилие се сбогува с мъжа, когото обича.

Алехандро се предава в централата в Чолула. Губернаторът издава заповед Алехандро да бъде екзекутиран.

Магдалена се прибира разбират в дома си. Като вижда Хосе Луис, тя го обвинява за изчезването на сина ѝ. Той я уверява, че няма нищо общо с това. Магдалена се заключва в стаята си и отказва да яде. Тя е разстроена от изчезването на сина си и от новината, че любимият ѝ съпруг Алехандро ще бъде екзекутиран след няколко дни...

Хосе Луис разбира за страданието и отчаянието на Магдалена. Това го кара да се чувства зле, защото осъзнава, че жената, която обича толкова силно, вехне от любов по друг.

За щастие, една селянка, която случайно открива изгубения син на Магдалена, го връща. В резултат на това, Магдалена започва отново да се усмихва – нейният син отново е при нея.

Алехандро е затворен в една студена килия в очакване на екзекуцията.

Разстроеният Хосе Луис се зарадва на новината, че Магдалена отново е със сина си. Той се разплаква и съжалява, че тя е престанала да го обича и осъзнава, че тя никога повече няма да бъде негова.

Магдалена отива в затвора в компанията на леля си Кармен и отец Абундио. Алехандро се радва да види сина си, прегръща го силно и го целува хиляди пъти. През сълзи, Магдалена казва на Алехандро, че знае, че той ще бъде екзекутиран и иска да бъде с него до последния момент. Алехандро я моли да не го прави. Двамата се сбогуват завинаги с една огромна болка в сърцата си.

Магдалена отива в кабинета на Хосе Луис в крепостта и го умолява да отмени екзекуцията на Алехандро, тъй като нейният съпруг се бори за справедлива кауза. С болка, Хосе Луис я пита дали го обича толкова много и тя му отговаря, че обича Алехандро от все сърце и никога няма да обикне никой друг по същия начин. Магдалена обещава на Хосе Луис, че ако спаси живота на Алехандро, тя ще остави сина си при семейството си и ще замине с него (Хосе Луис) много далеч...

Хосе Луис посещава Алехандро в килията и го съветва след като се освободи, да напусне Пуебла завинаги. Алехандро не разбира този съвет. Хосе Луис нарежда да освободят Алехандро и чрез една телеграма поема отговорността за това пред губернатора. Алехандро благодари за свободата си на Хосе Луис и двамата съперници за първи път си стискат ръцете. Алехандро побягва към планината и очаква скоро да се събере със съпругата и сина си с помощта на другите бунтовници.

Губернаторът побелява от гняв след като научава, че Алехандро Алмонте е бил освободен от Хосе Луис. Неговата телеграма е получена и от Порфирио Диас, който нарежда да екзекутират незабавно Хосе Луис заради предателство към родината.

Хосе Луис приема новината за екзекуцията си спокойно. Той е отведен до мястото за екзекуции, а войниците се нареждат пред него. Когато се опитват да сложат лента на очите, Хосе Луис отказва. Хосе Луис пада мъртъв сред дъжд от куршуми, а през последните мигове от живота си си мисли за преживените моменти с Магдалена. Неговият верен приятел Руфино оплаква смъртта му.

По-късно, Магдалена получава в стаята си писмо, което Хосе Луис е написал преди смъртта си. В писмото си, Хосе Луис обяснява, че никога не е мислел да приеме предложението ѝ да избягат задно; освободил е Алехандро не само защото е искал тя да бъде щастлива, но също така, защото накрая е разбрал, че Алехандро е благороден мъж, с когото биха били приятели, ако животът не ги беше поставил на различни пътища. На сбогуване, Хосе Луис пожелава на Магдалена да бъде много щастлива с Алехандро и детето им. Магдалена притиска писмото до гърдите си с мълчалива молитва да почива в мир.

Магдалена се сбогува със семейството си – с майка си Паула, която се разкайва, с леля си Кармен и брат си Димитрио, който се е променил напълно и очаква първото си дете от съпругата си Хосефина, която сега вече обича.

Накрая, Магдалена и сина ѝ се събират с Алехандро в гората... щастливи и заедно завинаги...

Източник: www.network54.com/Forum/ 223031