Лаура, един необикновен живот (Laura, una vida extraordinaria)

Историята се развива в края на XIX век и разказва за живота на Лаура Мотноя, нейните първи стъпки в град Херико, през детството и младежките години. Отхвърлена от семейството, тя е приета в един манастир, в който монахините са я научили да чете и пише, дават ѝ добро образование. По-късно учи в университет, но през цялото време е презирана и дискриминирана заради лошата слава от детството.

Преди 150 години, когато една жена е изоставена от историята, се ражда Лаура – една много различна и специална жена, която е способна да остави дълбоки следи в историята.

От мига на раждането си, тя не е изплакала и една сълза. Само две години по-късно, като предвестник на един труден живот, тя плаче за първи път, след като открива, че баща ѝ е бил убит. От този момент, тя започва странстващ живот, далеч от семейството.

Когато е на седем години, Лаура усеща, че животът ѝ няма да бъде като на другите жени. Заради призванието си, тя отказва да стане съпруга и майка въпреки критиките на обществото, за което всеки друг вариант за една жена, е чиста лудост.

Лаура никога не се е интересувала от това, което мислят другите. Борейки се срещу всички и всичко, тя посвещава живота си в служба на другите.

На 33-годишна възраст чува за индианци, които са били отритнати от обществото и от този момент тя е обсебена от идеята да им помогне и да им покаже, че може хората да са забравили за тях, но Бог не е.

Това е едно титанично начинание в епоха, през която жените нито могат да ходят сами, нито да бъдат мисионери.

По своя път, тя прави чудеса, лекува болните и подлудява президента на републиката с постоянните молби да помогне на беззащитните.

След като е нападната от Църквата, защото я намира за непокорна, арогантна и проблемна, през 1930 решава да потърси Папата в Рим, за да измоли признание за своята общност. За нещастие, Лаура умира преди да го получи.

Източник: www.caracolinternacional.com