Къщичка на светлината (Rincon de luz)

Алваро дел Солар се завръща от Европа, за да получи своята част от семейното наследство, което баба Виктория Сеоане дел Солар е решила да раздели между своите внуци. Но се сблъсква с една изненада: той е единственият, който няма да получи и песо. Бабата смята, че Алваро е вечното дете, тъй като той е показал, че е добър само в харченето на пари и по никакъв начин не е показал, че заслужава част от наследството. Единственият начин да получи част от богатството е да покаже, че може да направи нещо със собствени сили, че се интересува за другите и да се държи като възрастен мъж, какъвто е.

Докато се осъществява срещата на семейството в семейното имение, в селото, Лукас – едно момче от улицата, което се събира с останалите в своята група (Хулиан, Матео и Малена – единственото момиче в групата, което се облича като момче и настоява да я наричат Коко) се опитва да си набави храна за деня за всичките. Когато не успее да събере достатъчно за всички, те инсценират „катастрофа“ - един от групата ляга на пътя пред някоя кола и симулира, че е блъснат с надеждата шофьорът на колата да им даде нещо. Шофьорът, изплашен, обикновено дава пари, за да прикрие случилото се. Излизайки от семейния дом, разочарован от решението на баба си, Алваро се качва в своето Порше и замислен за това, което му предстои, натиска газта. Точно тогава се чуват викове и усеща силен удар в колата. Той спира веднага, за да разбере какво се е случило. Той слиза от колата и вижда Лукас, който симулира силни болки и другите членове на групата, които го обвиняват, че го е блъснал. От този момент, животът на Алваро и децата се променя завинаги.

За да убеди баба си, че е постъпила нечестно с него, той се опитва да се представи като самоотвержен и отговорен човек като по този начин се надява да получи своята част от наследството. Трогната от този жест, бабата се включва в играта и накрая предлага един от имотите на семейството, за да може той да продължи със своето благородно дело. Но му поставя условие: той няма да получи своята част от парите наведнъж, докато сиропиталището не започне да функционира, а през това време той ще получава месечна издръжка. Алваро усеща, че се е изпълнила поговорката: със неговите камъни по неговата глава. Но не всичко е изгубено. Той има деца, има къща и има голямо желание да получи своята част от богатството. И така той измисля нов план: да задвижи фалшив проект, докато баба му не му предаде и последното песо, което му се полага.

След щателен подбор, Алваро вярва, че е открил най-подходящата жена, която да „укротява зверовете“. Става дума за Соледад – девойка от провинцията, непокорна и мистериозна, която, както изглежда, съчетава идеално нежност и суровост. Никой не подозира, че Соледад е използвала измама, за да получи мястото и че зад нейното желание за това се крие една тайна, свързана със семейство Дел Солар.

Първото препятствие, което се появява пред младежите е, че съседите, не само изпитват ожесточена ненавист, но също така се заражда неочаквана любов, като тази, която се появява между Лукас и Лусиана. Друга любовна история се ражда между Алваро и Соледад. Съжителството малко по малко се превръща от постоянни сблъсъци между тях в любопитство и страст. Препятствията са много... Делфина, годеницата на Алваро, не иска да го изгуби; Хуан Игнасио се стреми да съблазни Соледад с намерението да изкопчи от нея информация за тъмните й цели; и накрая – Ментиритас, обожавано същество, което се появява внезапно и измисля своя собствена история, за да не ракрива тайната на Соледад.

В началото, Алваро отказва да повярва на това, което се случва с него, но провинциалните подходи на Соледад пречупва желанието на наследника да лентяйства и да повярва отново в хората, приемайки, че съществуват достатъчно благородни мотиви, за да живее. Когато това се случва, къщата се превръща от един фарс в истинска Къщичка на светлината.

Източник: crismorenagroup.com.ar