Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37508 |
Освалдо Санторо (Osvaldo Santoro)
- Биографична справка
- Филмография
Роден съм през февруари 1948 година недалеч от столицата, в Конгресо. Имам много хубави спомени. До петгодишна възраст бях в столицата, а след това живях в предградията на Буенос Айрес, чак до сега - живея в Касерос. Най-силно си спомням смъртта на Евита. Помня как с майка ми обикаляхме с факли в ръце - това е един от най-отчетливия спомен от моето детство.
Природата те съблазнява. Мотивира ли те в писането, в създаването на образи?
Смятам, че това са напълно различни светове. Когато напусна големия град и вляза в спокойния селски свят, се чувствам спокоен, обожавам този живот. Това, което ме мотивира в писането е връзките ми с хората, със съседите. Не обичам да стоя в столицата, защото там се губят възможностите от личен контакт с хората - предпочитам да се срещам със съседите си, да разговаряме за ежедневните неща, всичко, което се губи в големия град.
Вие сте и писател драматург. В книгата си „Cementerio de caracoles", пишете за този дух?
В този роман, въпреки че действието се развива в съществуващо селище Рета, близо до Кларомеко, Монте Ермосо, аз отново развивам темата за провинциалния живот. Това ме вълнува изключително много, не просто така. В романа се доближавам точно до това - жизнения опит на хората.
Как реши да се занимаваш с театър?
Малко по малко и при особени обстоятелства. Учех трета година Одонтология. Трябваше да изучим череп като част от запознаването с лицевите кости и веднага ми се яви сцена от Хамлет и веднага ми се прииска да отида на театър. Като се добави и смъртта на баща ми, както и отказа на преподавателя ми, аз изоставих Одонтологията и се записах в националната академия по драматични изкуства. Това беше завъртане на 180 градуса.
Какво те накара да работиш в телевизията? Имаше ли някакви предразсъдъци?
Да, имаше насадени предразсъдъци от академията, която не позволяваше на актьорите да се снимат в телевизията, защото се смята, че деформира актьорите. Може би именно заради това дълги години не съм се снимал в телевизията. Докато един ден, Тито Коса, голям драматург, ми казва, че телевизията не може да деформира добре оформения актьор. И така аз реших да опитам. Първото ми участие беше в комедията „Mi cuñado", където играх „театрална" личност. След това участвах в „Ченгета и крадци", което ми помогна да израсна като актьор в телевизията.
Има ли роля, която би искал да изиграеш отново?
Да, в театъра играх ролята на художник в пиесата „Lejana tierra mía" на Едуардо Ровнер. В телевизията, такава роля е персонажа ми Чапе в „Ченгета и крадци". Има доста роли, които са ми доставили удоволствие при пресъздаването им.
Какво мислиш за ролята си в „Името на любовта"?
В много случаи ми се е налагало да се подготвям за ролите. Играл съм астроном, роля, за която ми помогна много увлечението ми по астрономията. В тази теленовела играя философ и така аз се запознах с философията. Всяка роля е свързана с много учене и разследване. Това много ми допада.
Източник: www.inforegion.com.ar