Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Много често може да бъде забелязана да бяга по брега на Бара да Тижука, в Рио, или в Парка на Ибирапуера, в Сао Пауло, редовно прави упражнения. Но Вивиан Пазмантер има добра причина за това - да изглежда добре, за да може да излиза по тениска. С това решава и проблема си с цигарите, които изоставя преди няколко години. Самата тя признава, че се чувства много по-спокойна. Също като героинята си в „Uga Uga", Мария Жоао, Вивиан обича обикновения и спортен срил и е против прекомерните грижи за красотата.

Прави изключения само за ролите си. Като случая с Бет в „Andando nas Nuvens" през 1998 година. По това време боядисва косата си, лакира ноктите си и изкуствено променя тена си. По времето на снимките на „Uga Uga", заради персонажа си сменя очилата (за три диоптъра късогледство) с контактни лещи. Вивиан споделя, че по този начин е премахнала необходимостта да отива по-рано, за да я гримират.

Това не е първия път, когато Вивиан търси вдъхновение в собствените си преживявания, за да изгради даден образ. Това се отнася и за ролята й на Малу в „Mulheres de Areia" през 1993 година, който разказва за порастването на тинейджърите. Между 13 и 18 годишна възраст, тя преживява обичайните трепети, обичала е да се усамотява в стаята си с портативен касетофон. Когато се скарвала с родителите си, разговаряла само с малкото устройство и споделяла с него своите несгоди. Днес, актрисата не се страхува да показва сълзите си.

Вивиан обича животните. Има куче - Айлин, порода лабрадор, което е купила от Сан Мартин де Лос Андес, южна Аржентина, където живее през 1996 година по време на снимките си в теленовелата „Ален, лунна светлина".

Винаги дискретна, актрисата се смята за срамежлива - нещо, което й е останало от детинство. За да намери спокойствие, тя е молила да напуска учебната стая в улището, където е учила. Този й навик не пречи да промени живота си през 1991 година. Тогава тя се премесва в Рио де Жанейро, за да участва в снимките на теленовелата „Felicidade". По това време Вивиан посещава курсове в Escola de Artes Dramáticas da USP и използва ваканция в Париж, за да търси връзки с киното и театъра. Неповторимото й излъчване кара сценариста Маноел Карлош да убеди директора на Globo да я покани да работи при тях. Маноел Карлош си спомня как майка й, негова лична приятелка, го е помолила да даде шанс на Виви.

Вивиан преживява голяма драма в живота си - баща й умира от рак. Тя признава, че това много я е засегнало. Тогава между Маноел Карлош и Вивиан се зараждат отношения като между баща и дъщеря. Дори я кани за кръстница на малкия си син, Педро.

През 1997 година работи с Маноел Карлош в теленовелата „От обича", където пресъздава образа на невротичната Лаура.

През 2001 година Вивиан се омъжва, а скоро след това става майка. Майчинството променя живота й и тя се отказва от работата в телевизията, поне за известно време. Тя обещава да участва в теленовелата на Маноел Карлош през 2006 година и изпълнява обещанието си. За да бъде по-убедителна в интерпретацията на фотографката Изабел, Вивиан прекарва известно време с професионалната фотографка Изабел Бекер. Като ученичка е била увлечена от фотографията и е посещавала курсове. Това също й помага при изграждане на ролята.

През 2001 година, съпругът й конструира сграда в нейна чест в Сао Паула: Имението Вивиан.

След като баща й умира от рак, а съпругът й оживява след такова заболяване, Вивиан става съпричастна на всички, които страдат от рак и е член на бразилската ракова асоциация (Associação Brazileira do Câncer).

През 2007 година, съпругът й, Жилберто Заборовки, и режисьорът Роберто Талма откриват съвместен японски ресторант „Nakombi" в ботаническата градина в Рио де Жанейро. А заедно със съпруга си и Андре Куня Лима отварят заведение за бърза закуска „Joe&Leo's".

Източник: www.vivipas.hpg.ig.com.br , www.imdb.com