Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Тази история започва още в края на XIX век, във времена, когато все още са ценени понятия като „чест" и „благородство", които, за съжаление, сега са изпратени на втори план.

Младият адвокат Симон Касенаве се оказва в много сложна ситуация - има малко пари, а съпругата му, Вирхиния Рондон де Касенаве, светска красавица, мисли само за развлечения. Положението се усложнява още повече - бащата на Симон, Роберто де Касенаве, знаейки прекрасно какво е финансовото положение на семейството, харчи всичките си пари в много съмнително заведение, казино с привлекателно име „El Paraiso" („Рай"), от чийто собственик, мрачния и тайнствен господин Леандро Ренци, всички в града се страхуват.

Симон води борба в средствата за масова информация против всякакви заведение от рода на „El Paraiso" и докато много от тях не издържат на натиска от страна на властта и се разпадат на пух и прах, то „El Paraiso" не попада в това число. В града Леандро Ренци притежава всичко, дори местната власт. Любовница на собственика на казиното или, както обичайно го наричат, „игрален дом", е влиятелната в светските кръгове Мерседес де Овиедо, съпруга на депутата Овиедо, който има голяма тежест в Парламента. И именно в това казино, Роберто Касенаве, заклет играч, харчи парите, които са на сина му, чиято основна цел е да закрие „El Paraiso".

Леандро Ренци спокойно дава на заем големи суми пари на Роберто, като по този начин вкарва Симон в капан, тъй като адвокатът е наясно, че той ще трябва да връща дълговете му. И този миг настъпва: в един хубав летен ден, Леандро Ренци дава на Роберто Касенаве сметката, от която на мъжа му прилошава: сумата, която е изхарчил в този игрален дом, се оказва астрономическа, а Роберто няма толкова пари. Има само един изход: да предадат на собственика на „El Paraiso" всичко, което притежава семейството, в това число земи, къщи и дори малък завод, принадлежащ на семейство Касенаве. Симон не може да понесе такова унижение: дори и след като предава всички документи на Ренци, Роберто отново се връща в казиното...

В „El Paraiso" звучи музика и нищо не предвещава беда... Роберто Касенаве тъкмо е помолил Ренци да му даде пари, за да играе, но този път, собственикът на казиното му отказва. Касенаве все пак успява да изпроси от Леандро не голяма сума, за да слезе долу и да продължи с играта. В този ден Роберто няма късмет - той отново губи. Леандро Ренци, който наблюдава играта от балкона на втория етаж, не успява нищо да направи: с бързо движение Роберто изважда пистолет и го насочва към слепоочието си и в същия миг стреля, превръщайки за винаги Леандро Ренци и Симон Касенаве в смъртни врагове... Сега целта на Симон, обвиняващ Ренци за смъртта на баща си и смятащ, че той го убил, е да закрие казиното, а целта на Леандро - да се противопостави на Симон. Временно надмощие печели Симон: игралният дом е затворен...

Симон не знае как да съобщи новината на майка си, Амелия де Касенаве. Тя живее извън града, в малко селско имение Рио Манцо. В началото той мисли да й изпрати телеграма, а след това, освобождавайки се от делата си, отива сам. За майката на Симон, новината за смъртта на съпруга й е страшен удар. Само присъствието на съседката, Ева Ерера, която освен, че е нейна съседка, се грижи за Амалия, успява да я утеши. Същата вечер в Рио Манци пристига и самия Симон. Той е разочарован - съпругата му Вирхиния, дори и след като научава за смъртта на Роберто Касенаве, решава да не отменя пътуването си по море. Симон приема този акт за много циничен. При пристигането си в Рио Манцо, Симон се запознава с Ева - красива и добра девойка. Касенаве е поразен: тя го разбира, когато той й разказва за баща си. Тя се опитва да го подкрепи, както него, така и майка му, която се разболява от шока. Младите хора веднага разбират, че се обичат един друг, а след няколко дни пристига страшната новина за смъртта на Вирхиния Родон: корабът, на който тя е пътувала за Франция, е претърпял крушение и никой не е успял да се спаси; в списъците на оцелелите името на Вирхиния Родон н липсва.

Траурът на Симон не продължава дълго. След известно време, в местната църква Ева Ереро става съпруга на Симон Касенаве. И всичко би било прекрасно, ако Ева не крие от съпруга си една тайна...

... Това се е случило преди 10 години. Родителите на Ева имат две дъщери - самата Ева и сестрата й Анхелика, нейна близначка. Ева пораства добра и отзивчива девойка, а Анхелика е нейна пълна противоположност - не може да се каже, че е зла, но тя е много капризна. А понякога заради каприз, човек може да причини на друг силна болка... Ева е била сгодена за Джоакино, а Анхелика, за развлечение, решила да отнеме годеника на сестра си и тя успява да го направи. Но се случва, което тя не е очаквала: Джоакино се влюбва в сестрата на Ева, а един ден, Ева ги вижда заедно на брега на горско езеро. Ева изпадала в отчаяние: сестра й често й е правила номера, но това било прекалено сериозно. Тя се прибрала в дома, а след нея и Анхелика с Джоакино. В присъствието на родителите си и плачещата си сестра, Анхелика признала на Ева, че Джоакино е бил начин да се развлича, нищо повече. Това не наранило толкова Ева, която обляна в сълзи се качила в стаята си, но и Джоакино, който минути преди това признал на Ева, че обича сестра й. Младежът се обърнал и излязъл от дома н Ереро, а след два месеца там влязла майката на Джоакино, носейки на ръце изцапаната униформа на сина си: той търсел смъртта и я намерил на бойното поле. Жената захвърлила униформата направо в седящата на масата Анхелика, проклинайки я. Анхелика, която забелязала промяната на Ева, започнала да я моли за прошка. Ева й отговорила, че тя е можела да прости предателството й, но смъртта на Джоакино - никога.

През една дъждовна тъмна нощ, от вратата на манастира Божествено Провидение се разнасят отчаяни тропания. Когато майката-игуменка отворила вратата, видяла на прага девойка с разрошени коси и мокро от сълзи лице. Това е била Анхелика Ерера, която прекалено късно осъзнала своята вина и отишла в манастира, за да даде обет за мълчание в името на изкупването на всичките й грехове и решена да стане монахиня...

След 10 години, в манастира отива Ева, вече съпруга на Симон Касенаве, след като Анхелика изпраща в Рио Манцо писмо, с което умолява сестра си да я посети. Ева, въпреки болката и обидата, отива. Тя отива там, за да прости на сестра си и да й съобщи, че се е омъжила и чака дете.

Честите излизания на съпругата му започват да безпокоят Симон - той не знае какво да мисли, а Ева всеки път си намира предлог, за да излезе от Рио Манцо. Ева се бои да разкаже на Симон за Анхелика, защото до смърт се страхува да не се повтори историята с Джоакино: тя е убедена, че и Симон, който освен всичко останало много прилича на Джоакино, също ще се влюби в Анхелика.

По това време семейство Касенаве преживява финансова криза: Ева още от първия ден, в който се запознава със Симон, научава за Леандро Ренци, когото съпругът й обвинява за смъртта на Роберто и за това, че Касенаве нямат пари. Тогава девойката решава да отиде в града, за да продаде част от земите, които й принадлежат и да даде парите на Симон. А Симон отива в града, за да сложи в ред градските си дела. Същата нощ, когато Симон се връща в дома си, там се появява и жена в черно - първата съпруга на Симон, Вирхиния де Касенаве. Оказва се, че въпреки „погребението" й, тя е жива, тъй като е слязла в едно от пристанищата, за да се забавлява с любовника си, французин. Тя и не е разбрала нищо за случилото се след това с кораба. Върнала се е, за да съобщи на Симон, че се е подложила на лечение от безплодие, тъй като не е можела да има деца.

Пристигането на Вирхиния зарадва само двама души: приятелката й, Мерседес Овиедо, която не е в много добри отношения със Симон, тъй като е любовница на Леандро Ренци, и адвокатът Себастиан Риглас, приятел на Симон, безумно влюбен във Вирхиния. Самият Касенаве е в шок. Той съобщава на Вирхиния, че вече е женен, съпругата му се казва Ева и очакват първото си дете. Новината за детето е последната капка в чашата на търпение на Вирхиния - тя е била безплодна и не е могла да даде дете на Симон, а новата му съпруга веднага е забременяла. Вирхиния обвинява Симон в двуженство и Себастиан, разбира се, застава на нейна страна: Симон се оженил повторно преди да изтече официалния срок на траур, който трябва да продължи една година.

Симон се скрива в Рио Манцо и разбира се, не казва нищо на съпругата си за това, че Вирхиния е жива. В това време, Вирхиния не стои със скръстени ръце и измисля страшен план как да си върне съпруга. Но като начало, тя трябва да намери няколко души, които са готови да убият.

Вирхиния пристига в Рио Манцо, но Симон не я пуска да влезе, за да не се срещне с Ева. Връщайки се в Буенос Айрес, жената заедно с полуделия от любов по нея Себастиан и приятелката си Мерседес, която не може да се нарече честна и чиста, започва да изпълнява своя план. Вирхиния открива Данте Алсина, човек с криминално минало, сам набавя нужните хора, а Вирхиния сама подкупва доктор Нанини.

В Рио Манцо, Ева най-накрая ражда, а в това време Анхелика усеща, че сестра й е заплашена от беда и тя трябва незабавно да отиде при нея. Ева е говорила със съпруга си за бебето и го е помолила, когато се роди, да го кръстят Джоакино. Ражда се момче... Посред нощ, Анхелика моли майката-игуменка за разрешение да отиде в града. След като го получава, тя незабавно тръгва за Рио Манцо... В същата тъмна нощ, в стаята, където са радостните Симон и Ева с новороденото, влизат мъже с маски: удрят Симон и той губи съзнание, качват го в каретата, а малко след това, от ръцете на Ева изтръгват новороденото, блъскайки девойката и отвеждайки малкия при Симон.

Ева изпада в истерия. Излизайки в коридора, тя едва се държи на краката си и се опитва да извика някой от прислугата. Но е прекалено късно: убити са всички прислужници, кочияша, градинаря, а в коридора лежи все още живата Амелия, майката на Симон. Ева излиза от къщата и в шоково състояние започва да вика сина си и Симон, но никой не отговаря, тъй като няма никой. Ева припада и лежи под дървото цялата нощ, докато на сутринта не я открива Анхелика.

Симон е в кома, а доктор Нанини го тъпчи с наркотици и приспивателни, за да облекчи здравословното състояние на Касенаве. Риглас има връзки в съда и Ева Ереро е арестувана, обвинявайки я в немислимото: че е убила осем души (прислугата й), тъй като тя е в дълбока депресия след случилото се. Ева е вкарана в затвора, където тя се надява само на едно - Симон да я открие и да я защити като адвокат.

Амелия, която след случилото се не може да ходи, е откарана в клиниката на Нанини. Когато Симон идва на себе си, Вирхиния му разказва за убийствата в Рио Манцо и за това как тя е отвела Джоакино от Рио Манцо, както и самия Симон, който е бил ранен при нападението на неизвестните бандити. Себастиан Риглас, с много важно изражение, потвърждава думите на Вирхиния, а майката на Симон не може нито да потвърди, нито да опровергае думите на Вирхиния и Себастиан - освен, че не може да ходи, тя не може да и да говори; сега само стои в инвалиден стол като статуя.

В затвора, състоянието на Ева се влошава - тя не знае нищо нито за съпруга си, нито за сина си. Малко по малко девойка губи здравия си разум. Тя все по-често си спомня Джоакино, своята първа любов, и се бои, че всички, които обича, ще умрат, вярвайки че тя носи само нещастие.

Един ден Ева научава, че има уговорена среща с адвокат, който ще я защитава. Това е Симон. Тази надежда позволява на Ева да събере последните си сили и въпреки насмешките на другите затворници, които я убеждават, че богатият адвокат не се интересува от нея, девойката настоява, че той ще дойде, непременно ще дойде, защото я обича.

В деня, в който Симон трябва да се яви на срещата с Ева, Вирхиния инсценира, че детето е болно (леко го задушава с възглавницата) и казва на Симон, че детето е зле. Касенаве остава със сина си, уверен, че може да отмени срещата. В това време, Ева с нетърпение очаква пристигането на своя спасител и след като той не се появява, тя полудява.

На следващия ден, когато Симон и приятелят му Фабио отиват в затвора, го очаква страшна картина - неговата Ева вече не го разпознава, освен това постоянно говори за сина си, който изглежда много добре в униформа и че тя толкова силно го е обичала, а той е умрял... Ева е носила венец и Джоакино я е нарекъл „маркиза на полските цветя" - сега, в затвора, тя чува отчаяния зов на Симон и си спомня миналото, за което Симон не знае нищо.

Душевноболна, Ева Ерера, позната като „маркиза на полските цветя", е поместена в психиатричната клиника на д-р Губеля и няма почти никаква надежда за нейното оздравяване.

Анхелика Ерера, а сега сестра Анхелика, е станала опекун на младата Лусия Овиедо в случай, че майка й, Мерседес Овиедо, притеснена, че дъщеря й може да избяга любовника си зад граница, подкупва любовника, а дъщеря си изпраща в манастир. Лусия и Анхелика веднага намират общ език и стават почти приятелки. Лусия не може да прости на любимия си, че се е поддал на изкушението и е приел парите на майка й. Но скоро го забравя - появява се на хоризонта загадъчен младеж, Иван Ренци, в когото Лусия се влюбва безумно.

Трябва да се уточни, че Ренци е сина на известния Леандро Ренци, който ненавижда баща си заради грешките, които е допуснал, а и бащата не таи нежни чувства към сина си. А Лусия е дъщеря на същата Мерседес Овиедо, която е била любовница на Ренци...

Научавайки, че децата им се обичат и смятат да се женят, нито единия, нито другия, са радостни по този повод, но няма какво да се направи. В „El Paraiso" се състои церемонията. Леандро дава на сина си известна сума пари за къща в провинцията и го пуска, въпреки че е наясно, че след време синът му ще се появи при него за още пари, тъй като не обича работата, като всяка артистична натура, а за издържане на семейство са нужни средства.

Минават пет години.

За това време, статусът на Симон Касенаве се е повишил - той има голям успех като адвокат. Той живее със съпруга си Вирхиния де Касенаве и майка си Амелия, на чието оздравяване не спира да се надява. Симон не е спирал борбата срещу „El Paraiso" и неговия собственик. Въпреки всичко, казино преуспява и за това време, също като Симон, е повишил статуса си, а посещението в „El Paraiso" се смята за проява на изискан вкус.

Ренци ежемесечно изпраща пари в селото, в което живее сина му Иван със съпругата си и сина си Лучо. В един прекрасен момент, на бащата му писва и той просто спира да отговаря на писмата. Точно в писмото го молят за помощ - Лучо е смъртно болен и има спешна нужда от лекарства. Когато не получава отговор от баща си, Иван Ренцо със съпругата си и сина си отива в Буенос Айрес. По пътя, под претекст, че иска да помогне на сина си, той продава Лусия в публичен дом - това е единственият изход, но вече е прекалено късно.

В Буенос Айрес, Лучо умира от възпаление на белите дробове, което, ако беше лекувано навреме, не би имало такъв финал. Разяреният Иван отива в „El Paraiso" и още повече се ожесточава срещу баща си.

Млад лекар, Габриел, работи в клиниката на доктор Губеля. Той започва да подозира, че пациентката, известна като „маркизата на полските цветя, се държи адекватно, за да се приема като болна и се отличава от останалите пациенти. Може би тя страда от дълбока депресия, тъй като нейното състояние не прилича на психоза - прекалено ясни са разсъжденията й. Д-р Габриел моли д-р Губеля да му даде шанс да наблюдава девойката и така Ева Ерера става лична пациентка на младия специалист.

Леандро Ренци, след като научава, че Иван е продал своята съпруга Лусия в бордей, отива там и откупва девойката. Той я отвежда в дома си. Но Лусия, също като Иван, не може да прости на Ренцо. Тя се връща в манастира, а Иван остава в „El Paraiso" с намерението да вгорчи живота на баща си, като постоянно му напомня, че по негова вина е изгубил сина си и Лусия.

Скоро д-р Габриел, когото Ева вече нарича Архангел Гавраил, разбира, че девойката е в дълбока депресия, а такова заболяване, както е известно, е излечимо. Всичко сочи, че тя отива към оправяне, но един ден Ева прави опит за самоубийство. И това съвпада с визитата на нейната сестра, монахиня, и съпруга й, адвокат Симон Касенаве. Едва ли Габриел може предварително да знае какво ще предизвикат тези срещи - виждайки Анхелика и Симон, Ева си спомня събитията от преди 15 години, когато е видяла при реката Анхелика и Джоакино.

Ева изпраща заплашително писмо на Симон, в което пише, че знае къде се намира сина й Джоакино и че никога няма да прости на Симон за това, че я е предал; тя заплашва да се върне и да отведе детето си. Симон изпада в паника - той забранява на прислужницата да разхожда навън малкия Джоакино, когото Вирхиния настоява да нарича Симон.

Ева е поместена в отделна стая, където скоро настаняват още една пациентка - Сара Фонтан, девойка, която има всички изгледи на поправяне. Сара иска да избяга от клиниката. Не й отнема много време, за да уговори Ева да избяга с нея - ако на Сара й трябва свободата, той Ева има нужда от сина си, за когото не е спирала да мисли нито за миг. И така двете жени изчезват от клиниката.

Д-р Губеля се обръща към полицията, въпреки че Габриел е против - той се бои да не би полицаите да изплашат Ева и по този начин да влошат състоянието й.

Три дни Ева и Сара се скитат из гората, скривайки се от полицията. Откраднали дрехи от едно село, хранят се с праскови и ябълки, а вода са пили от Рио Негре. На четвъртия ден влизат в имението на семейство Касенаве, където Ева, заедно със Сара, докато чакат появяването на сина й, разказва своята история на приятелката си. Сара е поразена от историята и тя много добре разбира какво е това любов, тъй като най-ценното, което има, са любовни писма между родителите й.

На шестия ден, Ева и Сара се озовават в Буенос Айрес, където Сара предлага на Ева да просят от минаващите пари за храна. Именно така полицаите им хваща следите. Ева и Сара веднага разбират, че преследват тях и се спасяват с бягство. Полицията открива огън и един от куршумите убива Сара. Ева иска да спаси приятелката си, но Сара настоява тя да избяга. Ева, с последни сили и на границата на истерията, бяга по пътя. По него бавно се движи карета, която неочаквано се спира - слезлият от него мъж за миг оценява ситуацията. Той хваща треперещата жена и я качва в каретата. След това тръгват в неизвестна посока.

Трябва да се направи едно уточнение: кочияшът се казва Атилио, а човекът, който спасява Ева от ръцете на полицията, се казва Леандро Ренци, който е заклет враг на съпруга на Ева, адвокат Симон Касенаве.

При опознаването на тялото, д-р Габриел разпознава в трупа Ева Ерера, а от мястото на убийството е изчезнала Сара Фонтан. Габриел е уверен, че Ева е жива и скоро неговите съмнения се потвърждават с пристигането на Леандро Ренци в клиниката, който моли Габриел да отиде с него, защото една млада дама, която живее в „El Paraiso", има нужда от помощ.

В „El Paraiso", Ева намира най-накрая това, което очаквала в клиниката - доброта и разбиране, а в заклетия враг на съпруга си отрива истински приятел. Заобиколена от постоянни грижи, девойката започва да идва на себе си. Леандро й подарява красиви рокли и скъпи бижута. Иван й посещава стихове и й чете свои преводи на Бодлер. Пред посетителите в казиното, тя е представена като Музата на „El Paraiso". Ева, която прекарва много време с Леандро в разговори, започва да подозира, че мрачният и тайнствен за нея мъж изпитва искрени чувства, които прекрачват границите на приятелството.

Леандро Ренци, за когото водещо кредо винаги е било „никакви обвързвания", се влюбва в крехката и беззащитна девойка, чийто закрилник е станал. Ева му споделя, че единственото й желание е да открие сина си. Тя моли Леандро да заведе при нея сестра Анхелика. Когато късно през нощта Анхелика пристига в казиното, Ева й напомня колко силна болка й е причинила преди години. Сега настоява да направи нещо добро - да влезе в дома на Касенаве и да стане бавачка на Джоакино. Анхелика разбира, че това е истинска лудост, но все пак се съгласява.

Един есенен ден, влизайки в ролята на Ева, тя отива в дома на семейство Касенаве. Симон изпада в шок. Той знае, че Ева е умряла - за това му е казал д-р Габриел. Симон си мисли, че полудява. Вирхиния е подозира нищо и одобрява идеята да наемат бавачка за Джоакино. Освен това и малкият много харесва монахинята. Симон настоява за ексхумация и да направят опознаване тялото на Ева. На гробището, в последния момент пристига Анхелика и накрая разказва на Симон, че тя се казва Анхелика Ерера и е сестра-близначка на Ева. Чак сега Симон разбира къде е ходила тайно Ева - в манастира при сестра си. И както изглежда, историята с Джоакино се повтаря, както Ева се е страхувала. Този път Анхелика няма никаква вина. Тя се влюбва в Симон Касенаве и той, откривайки в нея чертите на любимата жена, също се влюбва в сестра й.

Вирхиния се притеснява от това, което става с Амелия, майката на Симон - жената започва да дава признаци на живот и прави опити да каже нещо. Това не е от полза за Вирхиния, тъй като не веднъж, знаейки че тя не може да говори, е разговаряла в стаята й и в нейно присъствие с Риглас. От тези разговори лесно може да се заключи, че убийствата в Рио Манцо са извършени под ръководството на Вирхииния. И ако Амелия проговори, тя ще разкаже всичко това. Жената е започнала да прави опити да говори след като вижда Анхелика, в която вижда Ева.

Междувременно, Леандро Ренци предлага на Ева фиктивен брак и нов паспорт, за да може да започне нов живот...

Източник: teleserials.narod.ru.