Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Жоржиньо разказва на Дебора, че е видял Карминя да излиза от къщата на Нейде късно вечерта. Когато е попитал проститутката дали я познава, тя му е отговорила отрицателно и че само ѝ е задала същите въпроси като него – дали знае кои са родителите му. Той обаче е сигурен, че лъже.

На следващия ден, Алексия се подготвя за големия ден, облича се в бяло и красотата ѝ сияе. Тя казва на Палома, че това е най-важния ден в живота ѝ. Само че тя не знае какво предстои. Палома саботира годеника като му дава сандвич с морски дарове, към които е алергичен. Скоро, младоженецът се изрива, докато Алексия върви към олтара. Следващото, което се случва по време на ужасната сватба, е предизвикано от Вероника и Ноемия. Те са на лодката и започват да говорят по микрофон, изреждайки изневерите на Алексия с техните съпрузи, дори и докато е била сгодена с Рой. Това се оказва в повече за Рой и той припада пред олтара с подпухнало лице. Алексия не може да повярва как се е объркало всичко. Тя не смята никога да прости на Вероника и Ноемия.

След всичко това, Алексия разкрива измамата, в която са живели и двете повече от 20 години, докато са били омъжени за един и същи мъж – Карлос Едуардо, Кадиньо или Дуду, както и да го наричат. За това той е бил толкова зает с предполагаемите си бизнес пътувания; за това не е отговарял на телефонните позвънявания, когато е бил навън и никога не е позволявал да го снимат – за да не го разобличат.

От друга страна, в дома на Монализа, Суелен закусва така, все едно не е гост, а част от семейството. Атаките на Монализа продължават – ако детето, което очаква, наистина е неин внук, тя ще се погрижи да не им липсва нищо, но преди това иска неопровержимо доказателство за бащинство. Суелен обещава да направи изследванията, когато има време.

В дома на Лелеко, той насърчава Дарксон да придружи Тесалия до пазара, за да напазарува. Той все още е убеден, че жена му му слага 'рога' с всеки мъж в Дивино. Младежът се опитва да я съблазни, но накрая се влюбва в нея, в нейната нежност, но най-вече заради верността към мъжа, когото обича.

В имението на Туфао, Жоржиньо намира снимка на Карминя с малко кученце, същото като онова, което вижда в спомените си. Като обръща снимката, вижда надпис: „Симба и аз“, името, което Нейде е дала на палето. Нещата се навързват и Жоржиньо излита от къщата в търсене на отговори.

Жоржиньо отива направо в дома на Лусинда на сметището. Хваща я за ръка и я пита дали Карминя е неговата биологична майка. Зашеметена, възрастната жена се разплаква и признава, че това е истината, но винаги я е крила от него, за да не го нарани. Жоржиньо го е усетил от самото начало. Той се възмущава, че Карминя винаги е натяквала как го е спасила от сметището, докато в действителност самата тя го е изоставила там. Каква майка би направила това?! Лусинда го моли да прости на Карминя, защото когато го е изоставила, е била едва на 16 години, едно дете с дете на ръце. Просто не е имала друг избор. Младежът не издържа на толкова много лъжи. Умът му се лута между спомени, болка и травми. За него е голям удар откритието, че е бил товар и срам за майка си, която го е изоставила.

Скоро, Жоржиньо започва да си спомня онзи тъжен ден, в който са тръгнали към сметището. Карминя е била в зелена рокля, с прибрана коса и разбита душа, когато е изоставила малкия си син на сметището.