Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Туфао моли Жоржиньо да му прости липсата на доверие към него. Разкрива пред младежа, че е научил истината за майчинството на Карминя и че тя го е изоставила, когато е бил едва три годишен. Бащата започва да плаче и моли сина си, който също се разплаква, да продължи напред в живота, сега, когато вече познава миналото си. Жоржиньо е наясно, че за него всичко ще бъде различно, защото вече я няма онази неизвестност, онази несигурност, която го е изяждала отвътре. Но бъдещето на Туфао е заложено на карта, тъй като той е женен за жена, която не познава и която е способна да скрие миналото. Двамата се прегръщат, въпреки че не ги свързват кръвни връзки, техните души са обединени като баща и син. Туфао го уверява, че винаги ще бъде до него.

В това време, Карминя има усещането, че Туфао вече знае, че тя е майка на Жоржиньо. Макс я съветва да му каже истината, но това води и до друго – трябва да разкрие кой е бащата. Ядосана от грешката на Макс да представи една негърка за майка на Жоржиньо, Карминя отново го унижава и обижда.

От друга страна, Ноемия се разколебава, когато вижда всички футболни съкровища на Кадиньо, които Вероника е унищожила. Може би са стигнали прекалено далеч. В този момент, градусът се покачва и двете започват да спорят коя е по-добра за Кадиньо. Вероника се защитава с факта, че е първата му съпруга, а също му е родила първото дете. Ноемия я уверява, че тя е подсладила живота му – когато го е срещнала, той е бил развалина, дори по-слаб. Освен това, тя му е родила син.

В дома на Алексия, тя става от леглото, докато Кадиньо я целува. С голям махмурлук, следствие от поетите питиета предната вечер, тя го моли да си върви незабавно. Заявява му, че каквито и трикове да използва, тя не мисли да се омъжва за него.

В дома на Туфао, Карминя плаче в скута на Нина. Тя е отчаяна от урагана, който се вихри около нея. След всичко случило се, единственият човек, който все още не ѝ е обърнал гръб, е готвачката. За това тя я прегръща силно и я уверява, че когато майка ѝ си отиде, тя няма да остане сираче, тъй като тя ще се погрижи за нея.

На сметището, Нина посещава Лусинда, за да настоява отново да ѝ разкаже всичко за Карминя. С наведена глава, Лусинда не може да понася повече това положение, сили не ѝ стигат. Нина си дава сметка за това и ѝ благодари за това, че е казала на Туфао, че Карминя е майка на Жоржиньо, било е повече, отколкото се е надявала. Тя я прегръща. Лусинда се разплаква – Нина е нейна дъщеря и винаги ще я приема като такава.

Същата вечер се извършва бракосъчетанието на Монализа и Силаш. Това е най-очакваното събитие в Дивино и сбъдване на мечтата на младоженеца – най-накрая да се ожени за любовта на живота си, мечта, която му е отнела няколко години и една голяма мечта. Този, който не е доволен от този брак, е Туфао, който в действителност е изоставил пред олтара Монализа заради Карминя.

Силаш слага пръстена на пръста на Монализа, когато Туфао се появява на церемонията. Младоженката започва да трепери, защото е приемала Туфао за любовта на живота си. Свещеникът пита дали някой има причини, поради които този брак не може да се състои... Туфао, обаче, не казва нищо и предпочита да се чувства като още един от гостите. Силаш взема думата и изнася много хубава реч, която трогва Монализа. Преди да сложи край на церемонията с целувка, младоженката казва на Силаш, че не го заслужава, но че го обича.

След празненството, Туфао се прибира първи у дома. Когато влиза, първото, което вижда, е Карминя, в пижама, да го чака. След 20-годишен брак, Туфао най-накрая се изправя лице в лице с Карминя. Единственият му въпрос е: „Как си била способна да изоставиш тригодишно дете на сметището?“