Когато бъдеш моя (Cuando seas mia)

Финалът

Епизодът започва със сцената, в която Фабиан държи на прицел Диего. Всички са се събрали в стаята. Фабиана произнася своя монолог. Той признава, че се страхува за живота си и това, че може да бъде забравен, оставен в забвение... Той е стигнал прекалено далеч и не може да се предаде. За Фабиан има една максима: всичко или нищо. Точно, когато изглежда, че Фабиан ще простреля по Диего, звъни мобилния му телефон. Барбара се обажда от затвора, за да го помоли да бъде много внимателен, защото тя е бременна. За един миг Фабиан изглежда уязвим и щастлив от новината, че най-накрая ще има дете. Този миг не трае дълго, но е достатъчен за Диего да сграбчи пистолета. Започва битка между двамата за пистолета. Двамата са се хванали здраво, когато се чува изстрел... И двамата изглеждат изненадани. Накрая Фабиан пада на земята, която е обсипана със зърна кафе. Той кърви и със сетни сили споменава за детето и Барбара, неговия наследник. След това той умира на пода, а Диего е до него, плачещ и викащ, чудещ се защо е трябвало да се случи това.

Палома разтърсена вдига мобилния телефон, който е паднал на земята. Барбара е все още на линия и плаче. На Палома се налага да й съобщи новината за смъртта на Фабиан. След малко много нежно разтърсва Диего и го повежда навън. Накрая при безжизненото тяло на Фабиан остава само Хуан Франсиско. Той плаче и затваря очите на Фабиан с ръка, дава му и благословия и целувка.

Октомври – началото на беритбата

Хуан Франсиско и Диего са в кабинета в „Бялата къща“. „Ел Кафеталеро“ не съществува вече, но Диего прави първата продажба по телефона.


Барбара напуска апартамента, в който са живели с Фабиан.

Анхела посещава Бернардо в затвора. Тя го нарича „сине“. Бернардо е озадачен и отбелязва, че тази дума звучи много странно от устата й. Той дори не опитва сандвичите, които майка му е занесла. Бернардо й заявява, че не иска да чува нищо за нея и я моли да забрави за него. Както изглежда Анхела изгубва окончателно и втория си син.

Барбара вече не иска да има нищо общо със семейство Санчес Самбрано. Тя посещава гроба на Фабиан. Тя казва, че няма нищо и за това мисли да потърси родителите си. Каква ирония на съдбата – сега е бременна, а дори няма с кого да с подели този момент. Но ако това се беше случило преди, нещата може би щяха да са различни... Барбара отива в дома на родителите си. Баща й не иска дори да говори с нея, особено след като тя ги е изоставила и е забравила за тях толкова време. Но майката си е майка и приема дъщеря си с отворени обятия. Барбара й казва, че е бременна и има нужда от място, където да остане. Майка й я кани да влезе.

Марсия се обажда на родителите си по мобилния телефон и ги успокоява, че е добре. Тя им казва, че е изоставила желанието за отмъщение, защото е разбрала какво е любов, а най-важното е да обича сама себе си. Марсия отново помага в църквата.

Марта е в Съвета по кафета, а Мариано я кара да бърза, притеснява я, вика й. Той е изненадан защо Марта е облечена така, когато Авелянеда му се обажда, за да му напомни, че днес е сватбата. Мариана изглежда объркан, но все пак ще отиде на сватбата с Марта... Мариано стои сам в офиса си и вдига кутия с кафе и си казва: „Благодаря, Палома, благодаря ти толкова много, благодаря ти за всичко – винаги ще те обичам“.

Диего излиза за сватбата, но Хуан Франсиско се задържа за малко в кабинета. Той взема няколко снимки, които стоят на бюрото. Първо той поглежда снимката на Фабиан и му се иска нещата да бяха различни. След това поглежда снимката на Бернардо – много е горд с него, надява се някой ден да бъде отново до него и да има възможността Хуан Франсиско да го опознае добре. След това Хуан Франсиско си спомня за баща си Лоренсо и го пита къде е бил, когато е имал най-голяма нужда от него. Влиза Маргарита и го прекъсва. Тя ще го придружава на сватбата. Те излизат от кабинета хванати за ръце.

Дворът на „Бялата къща“ е подреден... Соледад, вярна на натурата си, се страхува, че нещо ще се обърка. Тогава Палома слиза по стълбите в сватбената си рокля. Лицето й е огряно от щастлива усмивка.

Църквата е пълна, а група мариачи пеят „Аве Мария“... Джан Карло води Палома по пътеката към олтара... Диего и Палома са прекрасна двойка... Всички наоколо изглеждат извънредно щастливи (без Мариано, бедното момче, което е много тъжно, а очите на Соледад, въпреки че е много щастлива, са пълни със сълзи). Когато се стига до размяна на клетви, свещеникът казва първо Елена Оливарес, но после се поправя – Палома... Под аплодисменти на всички, Диего целува булката. Виждат се много познати лица, докато Диего и Палома излизат от църквата.

Малко по-късно, Палома и Леонор са в къщата, докато Палома се оправя преди да се върнат при другите. Соледад влиза и подава на Палома писмо, което е пристигнало по-рано от лекаря, който я е изследвал, след като е припаднала... в плика са резултатите от анализите, които са й направили в болницата.

Хората празнуват. Диего, Аурелио и Джереми вдигат тост заедно и отбелязват колко им липсва Хуанчо, въпреки че наказанието най-вероятно ще бъде намалено.

Авелянеда и Джан Карло влизат в много интересна дискусия, в която обсъждат силата и смелостта на мексиканците.

Диана и Даниела хващат брат си Диего, който очаква много нетърпеливо Палома да се присъедини към тържеството. Всички ръкопляскат, когато Палома слиза по стълбите и групата започва да пее. Още целувки... Палома прошепва нещо на ухото на Диего. А той не може да повярва, толкова е щастлив, но пита дали е сигурна. Даниела моли присъстващите да замълчат, за да може Диего да сподели. Диего казва, че е намерил невероятна жена, с която да сподели живота си, единствената жена, която някога е обичал. Освен това, тя току-що му е съобщила, че ще си имат дете. При съобщаването на тази новина, всички без доня Инес стават прави и ръкопляскат. И в този момент се появява Хуанчо. Той поздравява Диего и Палома. Диего и Палома откриват танците. Всички се присъединяват към тях.

След седем години...

Диего върви из кафеените насаждения и вика „Палома“. Малко прекрасно момиче се появява. Той й казва, че майка й я чака. Диего поглежда в кошницата й, проверява зърната, които е събрала малката Паломита. Двамата отиват в къщата. Там, Палома вина Аурелио, а се обажда сина му. Тя уточнява, че търси баща му. Тя и Аурелио разговарят за работа, за Хуан Франсиско и за Мартита, която в този момент се появява.

Авелянеда, Инес и Хуан Франсиско се разхождат из плантацията и коментират, че „Бялата къща“ е станала такава, каквато Лоренсо винаги е искал. Най-накрая земята се е възстановила. Инес се радва на внуците си. Появява се Маргарита и се присъединява към Хуан Франсиско, целувайки го. Явно всичко по тези земи разцъфтява.

В кухнята, Марта и Палома разговарят. Палома пита за Мариано и Марта й отговаря, че може да не се появи, защото както винаги е много зает. Изведнъж мястото се изпълва с деца, които се появяват заедно с Диего. Става ясно, че всички си имат деца: Диана и Джереми си имат момче, синът на Фабиан също е там, Даниела и Харолд също имат син. А Рикардито, синът на Мигел и Беренисе, което е осиновено от Палома и Диего, спи на пейката. В другата стая, Диегито и Соледад гледат теленовела по телевизията. Малкият казва, че на него му харесва повече историята, която му е разказала преди. Моли да й я разкаже отново. Соледад разказва: „Няма заглавие все още, но това е историята на едно момиче и майка му, които събирали кафе... момичето се казва Палома“. „Също като мама!“ „Да, точно като майка ти. И за това как един ден тя откри своя приказен принц, който се казва Диего...“ „Също като татко!“ „Да, точно като баща ти, и...“ Палома се усмихва от вратата, наблюдавайки тази мила сцена.

В двора на къщата, всичко е подготвено за обяда. Около масата са семейството и приятели. Всички са много щастливи. И Мариано се появява, въпреки че закъснява. Палома го прегръща и му казва, че ще трябва да поговорят, но по-късно. Диего отива при тях. Палома предлага тост и всички вдигат чаши за „Бялата къща“. Показват всички двойки. Палома и Диего се целуват...

Край!