Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Сантяго наблюдава през огледалото хола в къщата си Маркос и Алберто, които разговарят. Маркос е настроен срещу баща си, държи се като параноик. Настоява, че го е предал и го е оставил сам, че иска да го убие. Алберто го уверява, че не го изоставил, напротив, заложил е цялото си състояние, бизнеса си, заради него. Направил е опит да го спаси. Възмущава се на обвиненията на Маркос, че го е предал. Маркос отново смята, че иска да го убие. Алберто му казва, че не може да направи това със собствения си син. Маркос се усеща, че Сантяго е там, зад огледалото. Застава пред огледалото, докато Сантяго насочва към него пистолет от другата страна на огледалото. Маркос се опитва да го предизвика, наричайки го страхливец. Маркос се опитва да счупи огледалото. Сантяго излиза от прикритието си и насочва оръжието първо към Алберто, а след това и към Маркос. Алберто и Маркос настръхват.

Полицаите претърсват дома на Алберто, но не открива никого. Появява се Клементи и се изправя срещу Мерседес.

Ерика държи документите, с които Алберто й дарява ресторанта. Ерика смята, че го е заслужила заради всичко, което е преживяла. Елена спори с дъщеря. Федерико е с тях.

Лусиано води Лисандро, който не е добре. Спират при една пейка. Лисандро иска да се обади. Лусиано му дава мобилния си телефон. Лисандро се обажда в дома си. Елена отговаря. Лисандро й казва, че умира. Елена го пита къде е. Той й отговаря, че е на улицата, като едно куче. Казва, че Ерика му е казала всичко. Лисандро не иска да умре сам. Елена му казва, че може да дойде в дома. Ерика пита майка си кой е бил, но тя я лъже, че е бил Алдо. Елена моли Ерика и Федерико да я оставят сама. Те излизат.

Мерседес разговаря с Клементи. Двамата говорят за Алберто, задълженията и отговорностите. Тя го пита къде е Алберто и той й отговаря, че може би по-близо, отколкото си мисли. Двамата си разменят остри реплики. Прекъсва ги Лаура и ги пита дали са открили нещо. Мерседес й отговаря, че Клементи знае, но не иска да каже. Лаура го пита къде държат Сантяго. Клементи й отговаря, че греши, защото Сантяго ги държи.

Сантяго насочва пистолета ту към Маркос, ту към Алберто. Алберто му казва, че синът му има право - той изпитва страх. Иска да го изслуша. Сантяго го спира. Иска двамата да застанат един до друг. Казва им, че повече няма да го излъжат. Алберто предлага да извикват полицията. Маркос е изненадан от неговото предложение. В това време Алберто набира номер на телефона си. Сантяго му казва да затвори телефона и да го остави на дивана. Алберто изпълнява. Маркос пита Сантяго какво изпитва - болка, омраза, раздразнение, отвращение. Чувства, които са много лоши, неприятни. Сантяго му отговаря, че съжалява предатели като тях. Маркос се държи надменно, въпреки че към него е насочено оръжието.

Седнали на открито, Леон и Виктория разговарят. Виктория споделя, че не се е и надявала да открият останките на родителите й. Тя споменава за мечтите на родителите й, които винаги е приемала като една утопия. Леон предполага, че вече Виктория се чувства много по-спокойна. Виктория признава, че е така - изпитва спокойствие, но също така е тъжна. Леон отбелязва, че е много странно - с възстановяване името на родителите, тя самата трябва да се възстанови. Виктория казва, че той както винаги е до нея. Леон се съгласява - както винаги, като приятел, но той не иска това. При тези условия, той смята да си тръгне. Тя го пита за какво говори. Да не иска да се събере отново с Лола, която има дете от него. Леон й признава, че не е баща. Виктория, както и Леон, се разплаква. Леон признава, че му допада идеята да стане баща. Също така, много често му се е искало да се промени, заради нея. Виктория се усмихва. Леон й разказва, че си е представял един живот с любима жена, в друга къща, с деца и куче. Виктория изглежда малко изненадана. Леон й казва, че не може. Това не е той, не е в природата му. Виктория го пита дали някой ден това ще се промени. Леон не смята, това е много трудно. И ще трябва да го приемат такъв, какъвто е. Виктория се съгласява с него. Леон казва, че трябва да го приемат като мъж, със склонност към изкуството, един мъж с несметно богатство, който въпреки всичко иска да работи, защото страда от любов. Двамата са много разстроени.

Полицаите продължават с обиска на дома на Алберто. Мерседес споделя с Лаура подозренията си, че Сантяго се опитва да се саморазправя. Звъни мобилния на Мерседес и тя е много доволна от това, което й съобщават - министърът е свален. След това предава на полицаите лист с написано вероятното местоположение на Маркос, Алберто и Лусиано. Мерседес решава да се обади на Алберто.

В къщата на Сантяго, Сантяго настоява Алберто да му предаде оръжието си. Алберто бърка и го изважда. Сантяго е малко нервен. Маркос го пита дали си мисли, че така лесно ще приключи всичко. Сантяго смята да изчака малко. Звъни мобилния на Алберто. Алберто иска позволение да отговори на позвъняването. След това отговаря. Разпознава, че е Мерседес. Тя му казва за министъра. Мерседес му съобщава, че Клементи го е изоставил., след като е признал всичко. Алберто й казва за „лудия" Диас Ерера, който ги държи в дома си. Мерседес му отговаря, че той е сам. Но го чака в дома му. Алберто изглежда разстроен и Сантяго го пита да не е получил лоши новини.

В дома на Ломбарди, Лаура пита Мерседес дали са заедно (Алберто и Сантяго). Мерседес потвърждава. Лаура я пита къде са. Мерседес й отговаря, че са в дома на Сантяго. Мерседес пита полицаите дали са засекли обаждането. Отговарят й, че сигналът е от много близко. Лаура тръгва към дома на Сантяго. На вратата се засича с Рамон, който й казва, че Сантяго иска да бъде сам. Лаура е изненадана - той е знаел. Рамон й обяснява, че Сантяго трябва да се справи сам. Лаура се притеснява, че може да го убият или той да убие някого. Мерседес не вярва. Лаура изтичва навън. Мерседес изпраща полицаи с Лаура.

В дома на Сантяго, Алберто обвинява за всичко Сантяго, както и за това, че си е врял носа навсякъде. Сантяго е като полудял и само върти пистолета си. Прострелва Алберто в крака, след като той прави коментари за баща му. Алберто пада до дивана и се сърди на Маркос. Маркос се обръща към Сантяго и го пита как е могъл. Сантяго му отговаря, че е постъпил с тях така, както те с баща му.

Лисандро разговаря с Елена в дома им. Той я пита дали го харесва и тя му отговаря, че го харесва, но в затвора. Тя иска това да приключи веднъж завинаги. Пристигат полицаи . Лисандро се предава без бой. Примирил се е с положението си. Елена му казва, че това заслужава (да влезе в затвора) и че никой не го обича и не държи на него. Казва му, че вече не е същата като преди. Заявява му, че никога няма да се предаде и той няма да я види разбита. С всяка своя дума, Елена все повече наранява Лисандро, в чиито очи се събират сълзи. Елена не пести думи, за да му опиши какъв го вижда. Лисандро признава, че е права. Но смята, че тя го е предала.

Сантяго обвинява, че са убили баща му и Сарита. Алберто му отговаря, че Орасио е бил убит от Лисандро по негова заповед. Докато Сантяго и Алберто спорят, Маркос поглежда към пистолета на баща си, който е на земята. Сантяго заявява на Алберто, че имат доказателства срещу него. Алберто продължава с обясненията си, а Сантяго се ядосва още повече и го прострелва още веднъж, в другия крак. Маркос гледа ужасен. Сантяго сяда на дивана, а Алберто охка на пода. Сантяго му „обещава" много бавна смърт. Обвинява Алберто и сина му, че са предатели и страхливци. Сантяго се надява да се „пържат в ада". Алберто му отговаря, че адът ще е за него (Сантяго) заради това, че се опитва да го убие. Докато Сантяго спори с Алберто, Маркос се навежда и взема пистолета на баща си. Сантяго го забелязва и му нарежда да го пусне. Алберто вика на Маркос да действа, а Сантяго не спира да пита да не би да си търси смъртта или се опитва да го предизвика. Сантяго иска само да му даде повод да стреля по него (Маркос). И Сантяго, и Алберто викат на Маркос - единият да пусне пистолета, а другия - да стреля. Алберто му казва колко пъти го е разочаровал и предавал. Маркос вдига пистолета и преди Сантяго да отреагира, прострелва Алберто, в областта на сърцето. Сантяго е изненадан от развитието на нещата. Маркос насочва пистолета към главата си. Но няма смелост да се простреля. Сантяго сваля оръжието си и поглежда към Алберто. Маркос пада на колене пред баща си (не като за прошка, а като че ли е изморен). Алберто го поглежда и казва: „Сине..." Маркос изглежда ужасен и отчаян. Целият трепери. Алберто издъхва. Маркос изпада в истерия/нервна криза. Сантяго изглежда много по-спокоен. Маркос се превива на пода. Чува се Лаура, която вика Сантяго. Тя настоява той да отвори вратата. Той отказва и настоява на свой ред да се махне. Казва й, че все още не е свършил. Опитва се да убие Маркос като увива около врата му една от завесите. Започва да го дърпа, качвайки се по стълбите, а Маркос оставя да виси само на завесата през перилата. Чува се как Маркос се задъхва. Краката на Маркос се повдигат от пода. Сантяго дърпа, а Маркос се отпуска.

Слагат белезници на Лисандро. Преди да го изведат, Лисандро пита Елена дали е сигурна в това, защото се виждат за последен път. Лисандро й казва, че напуска къщата си, но оставя сърцето си завинаги при нея. Елена се обръща към полицая и го моли да отведе вече Лисандро. Лисандро пита Елена защо се държи по този начин с него. Та той цял живот е бил с нея. Ако не е бил той, тя е щяла да умре от глад. Елена само мълчи, без да му отговаря. Влиза приятеля на Елена, Алдо, и Лисандро си дава сметка, че го е сменила. Нарича я отново предателка. Най-накрая отвеждат Лисандро. Алдо пита Елена дали ще прости на Лисандро. Елена му отговаря, че никога няма да го направи. Признава му, че се чувства така щастлива, както никога преди. Той я успокоява и двамата се прегръщат. Казва й да си поплаче, за да й олекне. Надява се вече нещата да се подредят добре за нея. Обещава да й да се почерпят, след като тя се наплаче.

В дома на Сантяго, Маркос агонизира. В този момент полицаите разбиват вратата. Рамон се промъква зад Сантяго и го принуждава да пусне Маркос. Лаура също отива при Сантяго. Всички му викат да пусне Маркос. Спасяват Маркос, а Лаура остава със Сантяго на стълбите. Арестуват Маркос. Преди да го отведат, той казва на Сантяго, че това не е края. Мерседес е шокирана да види Алберто.

Ерика с приятеля си, Федерико, са в ресторанта. Обсъждат какво могат да направят - могат да направят столова за приятелите му. Но тя иска той да й помага, да бъде с нея. Тя иска и любов. Това го изненадва. Ерика му признава, че го харесва, обича. Уверява го, че това е истината. Но оставя решението на него. Звъни мобилния му телефон и той отговаря. Като затваря, Ерика го пита какво е станало. Федерико й отговаря, че Алберто е умрял. Ерика е малко шокирана от тази новина. Федерико й казва, че трябва да си тръгне, че не може да остане с нея, но ще запази хубави спомени. Той си тръгва, а Ерика се разстройва много. Остава сама в ресторанта.

Сантяго е сам в спалнята и си мисли за случилото се. Всичко за него е приключило, но той се чувства мъртъв, разбит на парчета. Поглежда снимката на баща си и Матиас. Все още има за какво да живее. Мисли за Матиас. При него влиза Лаура. Сантяго се разплаква, а Лаура го прегръща и утешава.

Маркос признава, че е виновен... Мерседес го разпитва и записват показанията му. Маркос признава как се е почувствал, когато Лаура му е признала, че е влюбена в Сантяго. А след това баща му е казал за плана за убийството на съдия Диас Ерера. Искал е да се отърве от Сантяго веднъж за винаги. Разказва историята си... и се разплаква. От думите му става ясно колко обсебен е бил от идеята да притежава Лаура на всяка цена. Направил е всичко заради Лаура, майка си, баща си и Матиас, когото смята за истински син. Влиза Летисия придружена от Педро. Тя пита Маркос как ще живее с вината, че е убил баща си. Маркос й казва, че не изпитва вина и ако нещата се повторят, пак би постъпил така. Мерседес прекъсва разговора между Маркос и Летисия, който става много сериозен. Летисия уверява Маркос, че тя и сестра му винаги ще са с него, защото го обичат и държат на него, вярват му. Маркос целува майка си, преди да го отведат. Педро е до Летисия, за да я успокои.

След седмица...

Лаура и Виктория сервират на компанията (Елена, Леон, Милена, Рамон, Сантяго, Матиас, Федерико). Леон казва, че се чувства малко изморен след всичко, което се е случило. Лаура споделя, че й е мъчно да се раздели с тази къща, в която има толкова хубави спомени. Милена казва, че където и да отиде, винаги ще е свързана с Маркос, защото той е баща на сина й. Елена признава, че и тя се чувства по-спокойна, защото накрая справедливостта е възтържествувала. Федерико благодари на Виктория, че му е помогнала да възстанови живота си. Леон пита Сантяго какво му има. Сантяго му отговаря, че се е натъжил, защото си е спомнил семейството, всичко, което е изгубил. Сантяго целува Матиас, а след това и Лаура...

От кухнята, Рамон се обажда на Валентина. Валентина го уверява, че е добре - заедно с Лола и дъщеря й. Валентина обяснява на сестра си (дъщерята на Лола), че баща им е умрял. Малката се обръща към майка си и я пита дали това означава, че никога повече няма да го види. Лола потвърждава. Малката се скрива в стаята. Валентина и Лола разговарят за Алберто.

Лаура и Виктория занасят урната с прахта на родителите си в гробницата на Диас Ерера. И двете са разстроени. Всички приятели са с тях (виждат се Матиас и Елена...) Виктория казва, че родителите им са се борили за свободата, всъщност винаги са били свободни и са научили тях да бъдат свободни. Лаура оставя урната при снимките и взема кръста на Сантяго, казвайки че Сантяго е изпълнил обещанието си и всичко вече е приключило.

Летисия приготвя ядене. Педро се приближава към нея и й предлага да й помогне. Летисия му казва, че е приготвила яденето за Маркос. Нарича Педро „отче". Той е шокиран. Тя му обяснява, че й е приятна неговата компания, но има деца, за които да се грижи. Педро се разстройва. Става му ясно, че Летисия отново не е с ума си от начина, по който му говори. Летисия му казва, че не може да остане с него в момента, защото е време за литургия и той има задължения.

Елена работи център за защита на жени, малтретирани в дома си. Разговаря спокойно по телефона и когато затваря, вижда в сянката някого. Появява се една жена, която е с насинено око - казва се Елена. Елена Доносо се разстройва.

Съпругът на Елена, Лисандро, е в затвора, парализиран. Страда много.

Рамон се среща с Педро и го пита какво прави там. Педро му разказва за промяната в Летисия, която го смята за свещеник и че чака края на литургията. Рамон коментира, че любовта е способна на всичко. Педро му отвръща, че вярва в любовта (неговата и тази на Летисия).

Леон разговаря по телефона с Лола и й казва, че заминава. Когато свършва разговора, се засича с Виктория. Казва й, че се е сбогувал с Лаура, Сантяго и Матиас. Двамата се сбогуват. Леон не е искал да се разделят по този начин. Радва се, че всичко е приключило, поне за него. Виктория признава, че не иска да го изгуби. Леон я уверява, че няма да го изгуби, защото постоянно ще й се обажда. Виктория го прегръща здраво. Леон се надява да останат приятели. Виктория иска да разбере истината - с нея ли заминава? Леон й отговаря, че заминава с надеждата да започне нов живо. Целува й ръка. Виктория се просълзява. Леон си тръгва. Виктория остава сама. При нея слиза Матиас и се чуди защо го оставя да си тръгне. Казва й, че Леон не заминава с Лола, тъй като е говорил с Камила, която му е казала, че никъде няма да ходят. Лаура слиза по стълбите зад Матиас и му казва, че баща му го чака. Виктория се разплаква и признава на Лаура, че не знае какво да прави.

В спалнята, Сантяго гледа една снимка. При него влиза Матиас. Сантяго му говори за къщата, в която ще заживеят заедно като семейство. Сантяго казва на Матиас, че има изненада за него, но не му казва каква. Уверява го, че времето на страданията е свършило и вече ще са само щастливи. Сантяго малко се натъжава. Обяснява на Матиас, че човек трябва премисли нещата с главата, след това да ги усети със сърцето и после да се бори за това до край. Мъжът трябва да бъде мъж. Матиас го пита: като дядо? Влиза Лаура при тях и тримата са много щастлива, прегръщат се. Лаура без малко да разкрие на сина си каква е изненадата. Лаура се целува първо със Сантяго, а след това с Матиас и излиза.

Виктория върви по улицата. Явно бърза на някъде. Оглежда се навсякъде. Разстроена е.

Рамон попада в престрелка. Скрива се зад една кола и сменя пълнителя на пистолета си. Мъжът с него се опитва да го спре, казвайки му, че ще го убият. Рамон излиза, прострелват го и той пада целия в рани от куршуми, кървейки обилно... Чува се глас - край на снимките. Рамон става, Валентина отива при него и го поздравява за добрата му игра.

Виктория отива при реката. Много е тъжна. До нея застава Леон и я пита дали него търси. Виктория се усмихва и започва да се смее. Виктория му казва, че го е търсила, защото иска да замине с него и да му каже, че го приема такъв, какъвто е и иска да живее с него, да бъде негова жена, да имат дете. Леон отказва. Виктория се отчайва. Леон уточнява, че иска поне две деца. Виктория е щастлива. Двамата се целуват щастливи. Леон й обещава да не страда повече. Казва й, че за всички ще си остане Леон Рокамора. Казва й на ухо истинското си име. Виктория е много изненадана, но се усмихва. Уверява го, че това е най-прекрасното име на света за нея. Заявява му, че го обича. Той я целува отново.

Лола и дъщеря й са заедно. Ядат сладолед. Лола си мисли, че вече е вдовица, сама. Смята да се възползва от новите възможност, които се разкриват пред нея. Забелязва някакви мъже около скъпа кола. От колата слиза един мъж, който сваля очилата си, за да я огледа. Той се приближава към Лола, а тя мислено благодари на Бог. Мъжът й се усмихва.

Лаура върви по тротоара, носи пакети в ръка. До нея изкача Маркос. Лаура е много изплашена. Маркос й казва, че е успял да избяга. Заявява й, че няма да се отърве от него, още по-малко заради друг. Лаура изглежда ужасена. Но стиска устни, докато Маркос й говори.

Маркос се обажда на Сантяго и му казва, че Лаура е при него. Подава на Лаура телефона, която му казва, че са до дома им. Маркос си урежда среща със Сантяго в някаква къща, като настоява да му занесе нужните документи (включително и паспорт). Настоява да отиде сам, ако иска да види Лаура жива и красива... Матиас е притеснен, защото Сантяго не му казва защо се е разстроил при разговора. Сантяго му обещава да не се бави.

Маркос дърпа Лаура в някаква сграда, изглежда на склад (или изоставена постройка). Лаура се дърпа и Маркос я удря, за да я усмири. Лаура пада и точно в този момент се появява Сантяго. Маркос започва да се задъхва (от злоба, омраза). Маркос му казва, че е изгубил. Сантяго изважда пистолета, Маркос веднага след него изважда своя. Двамата започват да се стрелят и да бягат един към друг. Срещат се по средата на помещението. Сбиват се. Разменят си юмруци. Ту единия, ту другия надделява, но за кратко. Излизат на вън, на покрива и продължават с боя. Сантяго е ударен силно (или ранен). Накуцва. Търси Маркос. Отново го среща. Маркос се опитва да му влияе психически - колко е сладко отмъщението. Сантяго настоява, че между тях има голяма разлика, защото той никога не се е страхувал. Двамата говорят за Лаура. Маркос не мисли така. Сантяго го нарича измамник и му напомня, че така и не е могъл да го убие, защото е страхливец. Маркос изчезва из коридорите на сградата. Сантяго тръгва да го търси. Накуцва... за фон се чува арабска мелодия... Сантяго продължава да издирва Маркос. Маркос се опитва да изненада Сантяго и да го удари в гръб. Наблизо има някакъв кран, от който виси някаква релса. Виждат се въжетата и скобата, на която са закачени, се разхлабва. Сантяго промушва Маркос и се отдръпва. Забелязва летящата релса и се отдръпва. Релсата удря Маркос. Сантяго си отдъхва. Приближава се до парапета и вижда Маркос долу размазан. Сантяго се връща при Лаура, която продължава да лежи на пода в безсъзнание. Сантяго е на метри от нея. Пада на колене, плаче безутешно. Изведнъж Лаура се надига и Сантяго забелязва това. Изтичва при нея и я прегръща. Сантяго не може да повярва, но тя е добре. Лаура пита какво става. Сантяго й отговаря, че всичко е свършило. Казват си един на друг, че се обичат. Лаура моли Сантяго да я отведе от там, веднага. Сантяго я понася на ръце. Чува се гласът му - само този, който е преживял страданието, оценява щастието и само онзи, който е пожелал да умре, разбира красотата на живота. Живейте и помнете, че докато Бог не се намеси в бъдещето, за човечеството остават две важни думи - надявай се и чакай.

Край!