Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Отец Хуан е потресен - спомените все още не са изчезнали. Той си спомня как Санто затваря очите на умрелия отец Хуан; самият той, Корахе, облича расото и заявява, че е новия свещеник на Ла Крус... Неговият поглед среща погледа на Клара, какво да каже или направи? Клара не разбира това странно мълчание, какво се е случило? Мерседес решително прекъсва проточилата се пауза и моли Клара да ги остави сами с отец Хуан, защото имат важен разговор. Клара се обръща, за да си тръгне, но свещеникът я спира. Пита я какво е искала. Клара му отговаря, че е искала да поговорят, но не е важно, тя може да изчака. След като Клара излиза, Меча веднага предупреждава свещеника, че Клара не знае нищо. Той идва на себе си и все повече се изпълва с негодувание - излъгали са го, тя го е излъгала. Меча се оправдава, че не са имали избор, но свещеникът я хваща и настоява веднага да му каже цялата истина.

Коста не смята да престане с опитите. Той настоява Санто да му каже кой е Корахе. Санто губи сили, мъченията са непоносими. В отговор, той казва, че свещеникът знае кой е Корахе, но не помни. Коста заплашва Санто да го убие, защото този отговор не го устройва. Санто губи съзнание. Олмос Рей се застъпва за него и се опитва да уговори кмета да остави клисаря на мира - той е казал това, което знае. Коста е решен да залови свещеника и да го принуди да си спомни, иначе за Коста и целият свят ще настъпи края. Той не иска да слуша Педро.

Нора настойчиво дава парите на Лаутаро - той трябва да спаси съпругата и детето си. Когато Лаутаро отказва, Нора се обръща към Нена и се опитва да я убеди да бъде благоразумна, да вземе парите, за да спаси всички. Но в замяна, разбира се, тя трябва да напусне съпруга си, такова е нейното условие. Нена е съгласна. Лаутаро се опитва да я спре, но тя му напомня, че тя многократно го е молила да не играе и да не рискува, а сега е прекалено късно. Тя сама ще отгледа детето, също като майка си. Нора я поздравява за правилния избор.

Пипо се предава на Ескобар - той е готов да отиде в затвора, защото е виновен, убил е човек. Въпреки че Аманда се опитва да поговори с комисаря, той не може да направи нищо - става дума за убийство. Муда започва да говори, както винаги. Аманда я принуждава да замълчи и обещава още същия ден да освободят Пипо.

Етуралдо преброява парите, а след това настоява да плати и чека. Лаутаро е възмутен - него и така са го обрали. За своето възмущение, той получава няколко удара и заплахи да получи още. Месина, Нора и Нена опитват да се застъпят. Нора отива при Лаутаро да го утеши. Когато кредиторите си тръгват, Нена се кани да изпълни обещанието си и да замине.

Ана припада в резултат на продължителния пост. Елиса я открива паднала на пода и се опитва да я свести. Ана вика свещеника и казва, че тя е все по-близо до Бог и той ще я възнагради за заслугите. Майка й я уговаря да престане с това мъчение, защото е опасно за живота й, а тя трябва да живее и да се надява на всичко добро.

В сакристията, Меча приключва с разказа си. Тя обяснява, че не са искали да го мамят, но не са имали избор. Корахе е възмутен и ги обвинява, че са провалили живота му. Пита как така са допуснали той да венчае Клара. Трябвало е да му кажат истината. Меча прави опит да се оправдае - ако бяха му казали истината, можеше да го убият; Санто вече страда заради него. Корахе не може да размишлява разумно - той е разстроен, защото е изгубил голямата си любов. Ако Меча беше мъж, щеше да се разправи с юмруци. Той я изгонва.

Аманда и Муда отиват да посетят Пипо в участъка. Той ги моли за прошка за това, че е постъпил така и не е помислил преди това за тях. Муда го упреква, а Пипо я умолява Муда да не се притеснява, тъй като майка му ще се погрижи за нея и детето им. Муда без малко да му разкрие какво е здравословното състояние на майка му, но Аманда на време успява да я спре изпращайки я да пийне вода и да се успокои, а тя самата остава насаме със сина си. Тя му обещава да го изкара от там, за да може сам да се погрижи за съпругата и детето си. Пипо не вярва това да стане, тъй като той наистина е един убиец.

В стаята си, Клара стои до прозореца и очаква Корахе. Орасио я заварва така, въпреки че тя не признава какво прави и се оправдава, че е чула шум и е скочила до прозореца. Съпругът й не вярва. Той е възмутен и настоява тя да престане да се бърка в неща, свързани с Корахе. Тя не е съгласна - Корахе има право да знае истината и когато той се появи, тя ще му каже цялата истина. Орасио заявява, че ако Корахе се появи в стаята, той ще го убие.

В сакристията, Корахе разсъждава върху живота си. Влиза Меча, но той отново я моли да си върви. Тя не е съгласна - той трябва да престане да се терзае, защото моментът не е подходящ. Те се обвиняват взаимно за положението, в което се е оказал Санто. Меча напомня, че е била против да идват в Ла Крус и го упреква за Клара, защото Корахе е умрял в момента, в който я е видял. В отговор, той отваря гардероба и изважда наметалото с качулка и заявява пред потресената Меча, че Корахе продължава да живее. Той й казва, че е искал да върне доброто им име и той ще го постигне на всяка цена. Меча го съветва да забрави за това - ще остане жив, докато носи расото. Тогава той й признава, че е права и решава, че трябва да отиде при Коста - той има нужда от свещеника и ще го получи. Меча се опитва да протестира. Корахе й напомня, че Коста знае, че той си е изгубил паметта, което означава, че не помни кой е Корахе. Но за сметка на това, ще спаси Санто. Мерседес се опитва да го разубеди като му напомня за белега на гърба си и това, че ако Коста го види, това ще е равносилно на смърт. Неочаквано на вратата се появява Ана в своята нова премяна като послушница. Тя върви със сетни сили. Отец Хуан предава наметалото на Меча и прихваща гостенката си, преди да е паднала. Ана го моли да й помогне - тя иска да бъде достойна за Бог, но не й се получава. Въпреки постите и молитвите, тя не може да се избави от мислите за него. Свещеникът я уговаря да се прибере в дома, да хапне, да си почине, да се помоли и тогава ще й стане по-леко. Меча се намесва и предлага да заведе Ана в дома й, защото отчето трябва да остане сам, това е много важно за него. На Ана не й остава нищо друго, освен да се подчини и Меча я отвежда.

Нена събира вещите си в един куфар и плаче. Влиза Нора и решава да я утеши, казвайки че Нена е постъпила правилно. Нора сваля монашеските си дрехи, а Нена е изненадана - тя е мислела, че Нора наистина се е променила. Нора й се присмива на наивността, а когато Нена й напомня, че въпреки всичко са сестри, Нора изпада в ярост. Тя не може да разбере как смее да й напомня това. Нора избира от дрехите на Нена и се преоблича, продължавайки при това злобно да упреква, че й е отнела всичко: любимия, бащата, всичко, за което е мечтала. Не стига това, а и сега носи дете от Лаутаро, който е трябвало да бъде с нея, Нора. Заявява открито, че мрази своята сестра. Нора оставя на Нена пари за роклята - тя не иска да й е длъжница. Нена опитва да се извини за всичко, в което я обвинява, но това още повече ядосва Нора. Тя заявява, че Лаутаро не я обича и не е обичал своята съпруга, след като не е предприел нищо за спасението й. Нора си тръгва, а Нена, оставяйки сама, продължава да плаче.

Меча завежда Ана в дома й, настанява я в салона и я съветва повече да не ходи при свещеника, ако наистина иска да го забрави. Елиса благодари на Меча за помощта и упреква дъщеря си за това, че е ходила до църквата. На Клара казва, че сестра й умира, но въпреки това ходи при онзи развратник. Ана се опитва да обясни, че той е просто един свещеник и може да я разбере. Клара пита Меча дали има новини за Санто. Елиса, която нищо не знае за изчезването на клисаря, с недоверие изслушва развълнуваните обяснения на Клара и Меча за това как са похитили Санто. Те изказват предположение, че зад това похищение несъмнено стоят хората на Коста, който иска на всяка цена да разбере кой е Корахе. Меча моли Елиса да не спомена за похищението, иначе може да убият Санто. Когато Елиса отвежда Ана, Клара предлага на Меча да остане и да пренощува в предишната си стая, защото не е прилично да живее при Месина. Тя обещава на Меча, че ще й помогне да открие брат си.

Аманда се среща с Орасио в дома на баща си, за да обсъди делото на Пипо, а Орасио сега е негов адвокат. Коста е изненадан. Той предлага помощта си, след като Орасио има много малко опит. Аманда не смята да повери съдбата на Пипо в неговите ръце, не иска да излага на риск и другия си син. Коста не харесва този прозаичен намек. Появява се Клара. Мануел предполага, че е там заради съпруга си. Клара му отговаря, че е там, но не заради Орасио, а заради баща му. Тя заявява, че е убеден, че кметът има нещо общо с изчезването на Санто и настоява да престане с издевателствата. Коста отрича всичко и пита за какво може да му е клисаря. Аманда, която нищо не е знаела за Санто, се притеснява и също задава въпроси. Клара й обяснява, че Коста е решен да разбере с помощта на Санто кой се крие под качулката на Корахе. Кметът още повече негодува срещу тези обвинения и настоява Орасио да отведе Клара, а що се отнася до Санто - да го потърсят в бордея, където най-вероятно се забавлява с момичетата. Коста дори прави предположението, че самият Корахе може да е похитил Санто, за да не се разприказва. Клара уверява Коста, че той ще си плати, ако нещо със Санто се случи и не се появи. Разярен, Коста заявява, че присъстващите са му омръзнали. Моли Орасио да не води клиентите си в дома му, а съпругата му не иска да вижда там.

Санто все още е завързан за стола, а върху главата му продължава да капе вода. До него е Педро. Той съветва Санто да си признае и тогава всичките му мъки ще приключат и той ще бъде свободен. Отбелязва, че времето навън е прекрасно, слънцето пече... Педро му предлага да си спомни за семейството, за Меча. Тя не му ли е скъпа? Санто обвинява Олмос в това, че помага на кмета, защото иска да си отмъсти за Меча, а той просто я ревнува. Педро въздъхва - ако не бяга Санто и свещеника, Меча щеше да е негова. Санто се смее и отбелязва, че Меча никога няма да бъде негова. В отговор Педро му запушва устата с лалето, което държи в ръката си. Санто изплюва цветето в лицето на мъчителя си, а той в яростта си му казва, че няма да си цапа ръцете с него, тъй като Коста ще го убие.

Елиса отива при свещеника, за да поговори за Ана. Може пък той да успее да й повлияе. Коментира, че Ана не яде, не пие, не излиза от дома - напълно се е побъркала. И всичко това тя прави, за да бъде по-близо до свещеника. Елиса го моли да вразуми Ана, но той й обяснява, че Ана не го слуша и споменава, че вече е говорил с нея. Той се чувства неловко заради поведението си преди време, когато й е дал надежда, но обещава това повече да не се повтаря. Елиса отива да се помоли в църквата, а през другата врата на сакристията влизат двама мъже. Единият стене, а другият съобщава, че при катастрофа е починала жена и имат нужда от помощ. Отец Хуан, естествено, веднага е готов да се притече на помощ, но когато се приближава до новодошлите, той получава удар по главата, пада на земята в безсъзнание и го изкарват през вратата. Забравила нещо, Елиса се връща и вижда всичко. Тя се страхува и избягва.

Месина занася куфара с вещите на Меча в хотела на Герико. Тя използва възможността и пита за Санто, но няма никакви новини за него. Пристига Клара и казва, че трябва да продължат с издирването, но трябва да се разделят, за да го направят по-бързо. Изпаднала в паника влита Елиса и съобщава на присъстващите за похищението на отец Хуан. Всички са възмутени. Всички са убедени, че това е дело на Коста и хората му. Месина предлага да отидат в полицата, а Клара напомня, че цялата полиция е в ръцете на Коста и няма да им помогне. Меча заявява, че знае кой може да им помогне и излиза. Моли другите да изчакат.

Отец Хуан е вече във вилата, където са държали Санто и го завързват на неговото място под капещия кран. Сега започват да изтезават него. Главорезите на Коста излизат. Санто седи завързан на пода. Той моли за прошка приятеля и брат си за това, че не е издържал на мъченията и им е споменал за него, който се предполага, че знае кой е Корахе. Той без малко да се побърка след изтезанията. Отчето казва, че всички са се страхували, че Санто вече не е сред живите. Санто моли приятеля си да не признава нищо, а той ще настоява, че нищо не помни и мъчителите му ще се изморят. Накрая той признава на приятеля си своята тайна - той си е спомнил всичко, той е Корахе.

Аманда отива в участъка на посещение при Пипо. Двамата са в един кабинет и тя иска да го научи как да се държи и как да отговаря на въпросите на следователите. Това е необходимо, ако иска да избегне затвора. Въпреки че Пипо се смята за виновен и заслужаващ наказание, Аманда го убеждава, че той трябва да живее и да се погрижи за семейството, а затворът е най-лошото нещо, което може да му се случи. Той може да остане там завинаги, а тя ще умре от мъка. За да избегне това, Пипо трябва да говори така, както го е научила.

В стаята си, Ана е само с една риза, стои на колене и продължава да се моли. В ръцете си държи броеница, стиска кръста ожесточено и казва „Отче наш". Устните й изговарят думите на молитвата, а във въображението й се развихрят сцени с отец Хуан - как тя го гали, а той спи, как милва гърдите му, как го целува... Тя продължава да стиска кръста и изведнъж забелязва, че от дланите й се стича кръв по кръста. Тя си спомня за свещеника, който се бичува и кръвта по гърба му. Това, несъмнено, е знак Божи. Със сълзи в очите, Ана е готова да приеме волята на Бог.

Лаутаро вече не е в „Бухала", а в дома на баща си, където го посещава Нора. Той пие от сутринта. Нора е недоволна от миризмата. Лаутаро смята да я изгони. Тя му напомня за споразумението, което имат. Тя е отишла, за да поговорят и да го утеши. Той заявява, че ще й върне всичките пари, а относно споразумението - тя се е договорила с Нена, а не с него. Нора знае, че той няма пари и за това ще му се наложи да бъде по-мил с нея. Тя е убедена, че самотата накрая ще го отведе при нея. Той я съветва да не се надява, защото е решен да си върне Нена. Нора го съветва да забрави за Нена, да си представи, че тя не съществува. Тези думи карат Лаутаро да си помисли за най-лошото. Той хваща Нора за гърлото и настоява да му каже какво е направила с Нена. Понсе ги прекъсва. Той помага на дъщеря си да се освободи и иска да знае какво става там. Лаутаро обвинява Нора, че е навредила на сестра си. Нора отговаря, че за всичко той е виновен. Тя обяснява, че заради него без малко да убият жена му, а сега тя самата иска да напусне града. Понсе е поразен - как така заминава? Той смята да се намеси. Нота го моли да не прави нищо и да остави Нена да си замине завинаги, а те, както преди, ще бъдат много щастливи.

Меча отива в участъка. Тя разказва на Аманда за похищението на свещеника. Аманда е поразена и се бои много, че Коста може да види белега върху гърба на сина й. Но това не е всичко, Меча добавя, че Корахе си е върнал паметта. В този момент, към тях се приближава Педро. Той казва, че е научил за нещастието на Пипо и предлага помощта си. Аманда се отказва, защото не смята, че той може да й помогне по някакъв начин. Меча пита Олмос дали е чул нещо за Санто, който е изчезнал и тя не е спряла да го търси. Педро й отговаря, че не знае нищо за изчезването на Санто и допълва, че той самия не е бил в града, а в имението си, където е продавал коне. Педро предполага, че Санто е при Месина, къде другаде може да бъде?! Аманда се отдръпва настрана, за да не им пречи на разговора. Тя се оглежда и наблюдава Олмос с недоверие, защото знае, че е напълно вероятно той да помага на Коста. Тя вижда на гърба му листенца от цветя. Тя се приближава и съветва Педро да продължи своите дела с конете, а ако й потрябва, тя ще му се обади. Педро си тръгва. Незабелязано сваляйки листенцето от сакото му, Аманда казва на Меча, че Санто и Корахе се намират във вилата в имението на Коста. Тя знае това, защото такива лалета растат само при нея и при кмета, тъй като тя сама ги е посадила. Меча е поразена - това означава, че Педро е замесен в това. И сега тя, Мерседес, сама трябва да спаси семейството си - Корахе и Санто. Аманда трябва да остане там заради Пипо. Съветва Меча да не отива сама, защото е опасно. За това трябва да вземе Клара. Сега не е време да се карат, а Аманда е сигурна, че Клара ще й помогне.

Меча отива в хотела на Герико и казва на Клара, че знае къде крият пленниците. Дори да знае, че създалата се ситуация може още повече да сближи свещеника и Клара, тя не смята, че е подходящ момента да се карат, а трябва да действат заедно. Меча моли Клара да покаже пътя към имението на Коста. Клара взема пистолет и двете тръгват.

В „Бухала", Нена вече е готова да замине. Месина я изпраща и плаче, опитвайки се да я разубеди. Нена е твърдо решена да се раздели с Лаутаро, защото винаги нещата се объркват, когато решат да бъдат заедно. Тя е готова да приеме съдбата си. Тя може сама да отгледа детето си, както е успяла майка й да я отгледа. Вратата се отваря и се появява Понсе. Той не иска да пусне дъщеря си, не иска да повтори грешката си.

Следователят започва разпита. Пипо, научен от майка си, казва, че не е бил на себе си, бил е нервен и т.н. Следователят лесно успява да разруши защитата му като го кара да си спомни Божите заповеди и по-точно заповедта „Не убивай!". Пипо се разкайва и обвинява себе си. Той заявява, че е виновен и заслужава да бъде наказан. Аманда и Орасио се опитват да го защитят.

Ана приготвя дебел колан, намотава го на ръката си и с молитва към Светата Дева, започва да се бичува. Тя се удря, а през открехнатата врата, Дарио наблюдава ужасен.

Водата капе и капе върху главата на отец Хуан. Неговата бяла риза вече се е намокрила и е залепнала за кожата. Педро и Коста разпитват пленника, който казва, че не помни нищо за Корахе. Кметът го съветва да се постарае и да си спомни, иначе Санто ще сподели неговата участ. Но ако каже името, веднага ще го пуснат. Но пленникът заявява, че не би казал, дори да знаеше. Коста обикаля около пленника, а знакът на гърба му се вижда през мократа тъкан. Но вниманието на кмета е привлечено от вълка, който бяга из къщата и трака със зъби, заплашвайки своя противник. Коста вижда в появата на вълка знак и предполага, че щом е дошъл, значи развръзката е близо. Олмос Рей е изненадан - с кого говори кмета? Коста не обръща внимание на изненадата и въпросите на Педро, приближава се до отчето, накланя се и слага ръка на рамото му, много близо до белега и пита кой е Корахе.