Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37593 |
Падре Корахе (Padre Coraje)
112 серия
Отец Хуан излиза напред, отстранявайки Клара, и казва на кмета, че трябва да ръководи заедно с тях. Коста пита как така и продължава - след година при такива условия, това градче просто ще изчезне. Отчето го съветва този път да се вслуша в хората, да бъде много внимателен. След това хваща Клара под ръка и я отвежда. Кабинетът на кмета опустява - всички си тръгват.
Орасио не може да повярва на думите на Елиса. Пита дали баща му е знаел за това. Той предполага, че е знаел, защото майка му е умряла много внезапно. Елиса го пита какво иска да каже. Ана излиза от скривалището си и казва, че майка му е платила за грешката си. Орасио скача от мястото си и казва, че баща му я е убил. Елиса се опитва да убеди зет си да не мисли толкова лошо за баща си, но той не я слуша и си тръгва, тръшвайки вратата. Ана отбелязва, че вече разбира защо майка й толкова я презира. Просто тя не я искала. Тя пита майка си да не би тя самата да е убила Мария Хулия. Елиса отговаря, че никой не е убил Мария Хулия. Но Ана не й вярва. Тя се възмущава, че майка й я е използвала още преди да се роди и Бог я е наказал с болна дъщеря, изпълнена с ненавист, гняв и напълно нещастна. Девойката избягва. Майка й тръгва след нея, умолявайки я да я изслуша. Ана се заключва в стаята си и не отваря нито на майка си, нито на Марсия. Изведнъж, Елиса забелязва локва кръв под вратата на стаята на Мерседес. Елиса вика името й. Тя отваря вратата и вижда Педро. Елиса извиква Дарио и моли да извика Понсе.
Орасио отива при баща си и го обвинява за смъртта на майка си. Той отбелязва, че баща му е знаел, че майка му му е изневерявала с Алехандро Герико и за това я убил. Коста не може да разбере от къде си е измислил това. Орасио му отговаря, че Елиса му е разказала всичко. Тогава Коста признава, че е знаел всичко, но не е убивал Мария Хулия, защото я е обичал. Орасио обещава да разбере какво точно се е случило и ако разбере, че баща му е убил майка му, той ще го убие.
Отец Хуан и Клара са в сакристията. Хуан слага на масата оръжието. Клара сияе от щастие - те са постигнали своето и сега Коста знае, че е под контрол. Хуан, точно обратното, е загрижен - трябва да са нащрек, защото кметът няма да стои със скръстени ръце. И още, свещеникът се безпокои за Клара, тъй като Коста е баща на Орасио. Клара му отговаря, че е постъпила правилно. След това се поправя и казва, че те са постъпили правилно. Отец Хуан й казва, че те постъпват така, както го чувстват, но това не означава, че е правилно. В сакристията влизат Меча, Санто и Месина. Санто също слага на масата оръжието си. Месина предлага да пийнат за успеха си. Свещеникът отбелязва, че църквата не е подходящо място за това. Санто предлага да пийнат в „Бухала", а междувременно - да занесат оръжието там. Меча иска да изчака Клара, за да отидат заедно в хотела. Звъни телефона и Дарио съобщава, че Олмос Рей се е опитал да се самоубие в стаята на Меча.
Лаутаро звъни по хотелите в Посо де лас Алмас в търсене на Нена. Появява се Нора и уговаря бившия си съпруг да не търси Нена, тъй като тя сама го е изоставила. Когато Нора вижда, че не може да го убеди, тя се опитва да принуди насила Лаутаро да остави слушалката, дори го ухапва за ръката. Коста с усилие успява да откъсне бившата снаха от сина си. След това му взема слушалката и я поставя на мястото. Той заявява на сина си, че ако продължава да я търси, той ще го убие. Нора се радва, че Коста заплашва, че ще убие и нея, ако отново я види в дома си.
Отвеждат Олмос в болницата. Меча иска да тръгне с него, но Педро прошепва на Меча да се отдалечи от него, защото тя го е убила. Понсе казва, че Олмос ще се спаси, но ще му е нужна помощ, която може да му окаже само Меча. Свещеникът изпраща Мерседес до стаята й. Когато той затваря вратата, той вижда кървавия надпис: „Ти ме уби!" Свещеникът набързо отваря отново вратата, но вече е късно - Меча също е видяла надписа. Девойката изпада в истерия. Тя се обвинява, че всичко това е заради нея, а тя много добре знае какво означава да обичаш без да те обичат. Отбелязва, че това можеше да бъде нейната кръв. Тя казва, че всички са осъдени на несподелена любов, както той умира за Клара, а тя (Меча) - за него.
Орасио се връща в хотела. Клара прегръща съпруга си - майка й вече й е разказала и тя не може да разбере как са могли техните близки да постъпят така. Орасио е уверен, че баща му е убил майка му. Клара моли съпруга си да се присъедини към тях, но Орасио отказва да се събира със свещеника. Той пита Клара дали не съжалява, че се е омъжила за него. Клара мълчи и той приема нейното мълчание за положителен отговор. Той си тръгва. Свещеникът поглежда в стаята и Клара го моли да си върви.
Клара отива при Ана, която вече знае всичко. Клара казва, че й е жал, а Ана й отговаря, че тя не съжалява, по-скоро е доволна, че е разбрала причината за омразата на майка й към нея. Клара се опитва да убеди сестра си в обратното - цялото семейство я обичат. Ана възкликва, че Клара й е отнела всичко. Казва й, че ако иска да й помогне, нека остави завинаги свещеника. Клара й отговаря, че е направила това като се е омъжила за Орасио. Ана крещи, че сестра й е лицемерка. Дори предполага, че ако можеше, щеше да убие Орасио, също както е направил Коста със съпругата си. Клара не отговаря и си тръгва.
Елиса моли Коста за прошка заради това, че е разказала всичко на Орасио. Коста отбелязва, че те двамата (Елиса и Мануел) са жертвите в тази история. Коста разказва, че е чул как Мария Хулия разговаря по телефона с Алехандро; Мануел е опитал да изясни всичко със съпругата си, която се е разболяла. Той си е мислел, че е обикновена настинка, но не е било така. В кабинета влиза Орасио и предполага, че става дума за необичайна отрова. Коста отрича всичко. Елиса го защитава. Орасио си тръгва твърдо решен да разнищи историята около смъртта на майка си.
Аманда и Муда разговарят по телефона с Пипо. Аманда обещава, че когато детето се роди, Пипо вече ще бъде на свобода.
Тете подслушва разговора и въздъхва, че това е любов. Тя изтрива сълзите си. Появява се Лаутаро. Той моли Тете да се обади във всички хотели в Посо де лас Алмас, за да потърси Нена. Лаутаро обяснява, че не може да звъни от дома. Тете се колебае, но приема.
Ана се моли в сакристията. Влиза свещеникът. Девойката се обръща към него и го моли да я прегърне - това е най-ужасния ден в живота й. Тя му разказва, че не е плод на любов, а на опит на майка й да задържи баща й и да спаси брака им. Тя е убедена, че майка й никога не я е обичала. Ако не е била Марсия, Ана нямаше да е сред живите. Отчето изтрива сълзите й и отбелязва, че мнозина са заченати по подобен начин. Но най-важното е да са здрави, а докато са живи, имат възможност. Той й казва, че Бог й е дарил живот и тя трябва да се възползва от това. Ана търси утеха в гърдите на свещеника и отчаяно го моли да я обича, защото има нужда някой да избере нея, поне един път. Свещеникът й обещава, че ще я изберат, просто тя трябва да изчака своя мъж. Ана се сърди на свещеника и му отговаря, че той е като всички останали, той също я мрази. Тя си мисли, че не струва нищо и за това никой не я обича. Ана избягва.
Меча отива при Педро. Той я моли да си върви, защото тя не може да му помогне. Обвинява я, че не разбира от любов. Меча отбелязва, че той се е опитал да убие отец Хуан и клисаря, а те са нейни братя. Пита го, ако това не е любов, какво е. Меча избягва.
Нора отива в телефонната централа и чува как Тете разговаря с Лаутаро. Тя я пита дали Коста знае, че помага на сина му. Нора обещава да разкаже всичко на бившия си свекър. Тете казва, че е готова да направи всичко за Нора, само и само Коста да не разбере, че тя помага на Лаутаро.
Мура се оплаква на Месина, че нищо не й се получава. Например, Пипо може да остане завинаги в психиатрична клиника и на нея ще й се наложи да отгледа сама детето, тъй като Аманда скоро ще умре. Внезапно се появява Аманда и смъмря снаха си. Но Месина вече е научила ужасната новина. Аманда й обяснява, че е болна от левкемия. Тя споделя, че се страхува да умре без децата й да са с нея. Месина я уверява, че ще успее.
Орасио посещава Понсе в болницата. Той хваща лекаря за врата и настоява да признае, че баща му е убил майка му, а Понсе му е помогнал. Понсе се заклева, че нито Мануел, нито той са виновни за смъртта на Мария Хулия.
Отец Хуан е под душа. Той си спомня разговора между Клара и Орасио, който той е подслушал. (когато Орасио я попита дали съжалява, че се е омъжила за него и след като тя не му отговаря, той приема мълчанието й като положителен отговор).
Клара лежи в леглото си. Тя чува гласа на отец Хуан, който й казва, че си е спомнил всичко, и тяхната история, която е толкова красива и толкова ужасна.
Хуан продължава да си спомня - как двамата с Клара се прегръщат страстно. Той започва да се моли на Бог да му даде сили. Но спомените не го оставят.
Спомените не оставят и Клара. Тя си спомня своето: „Не мога, не мога!" И скача от леглото. Тя си казва, че сега може.
Хуан решава, че двамата не бива да са заедно.
Лаутаро отива при Тете и тя му съобщава, че търсенето не е дало никакъв резултат. В този момент звъни телефона и Нена моли да я свържат с Месина. Тете вижда Нора да влиза.
Марсия моли Ана да не плаче и я уверява, че тя я обича. Ана клати глава и само повтаря, че нея никой никога не я е обичал. Марсия й казва, че баща й я е обичал. Ана възразява, че той не я е обичал, а я е търпял. Тя пита как би могъл той да я обикне, след като заради нея е изгубил възможността да бъде с любимата жена.
Понсе отива при Мануел и му казва, че Орасио знае, че той е убил Мария Хулия. Мануел се развиква, че не я е убивал, но Понсе отбелязва, че той знае, че Мануел я е отровил.
Ана пита Марсия дали е знаела за връзката между баща й и Мария Хулия. Марсия признава, че е знаела.
Понсе казва, че Мария Хулия е била тровена постепенно. Мануел се ядосва и го пита защо не му е казал. Понсе извиква на Коста да не се преструва, тъй като знае, че той (Понсе) го е прикривал и знае защо, въпреки че се преструва, че не разбира нищо.
Марсия казва, че бащата на Ана силно е обичал Мария Хулия и рано или късно, той е щял да отиде при нея. За това тя я е отровила.
Понсе не вярва на Мануел. Той е убеден, че Мануел е отровил съпругата си. А Понсе го е прикривал, защото го обича, както не е обичал през живота си. Фройлан целува Коста.
Клара отива в сакристията. Хуан я моли да си върви. Но Клара казва, че всичко, което прави в живота си, го прави заради него. Тя знае, че той изпитва същото към нея. Хуан умишлено избягва погледа на девойката и вдига свещеническата якичка от масата. Той й казва, че всичко, което иска да прави през живота си, го прави заради това (расото). Той е направил своя избор. Клара го пита за техните чувства, а свещеникът й отговаря, че това не е важно, че не бива. Клара му казва, че живее заради него. Хуан й признава, че изгаря от пламък, но това е невъзможно. Хуан едва се сдържа. Клара му казва, че се задъхва всеки път, когато го види. Той не иска да я слуша. Очевидно е, че свещеникът изпитва невероятни мъки. Клара продължава, че е така от деня, в който го е видяла на площада. Хуан си спомня сцената с девойката под дъжда. Клара настоява, че ако той твърди, че не изпитва нищо, то той е лъжец. Клара прави крачка напред. Хуан, като див звяр, се впуска към Клара и я притиска към стената. Той иска тя да му каже какво иска, да я отведе от Ла Крус? Клара му отговаря, че й е все едно. Хуан крещи, че не издържа повече, че не може повече да я пази. Настоява да си тръгне, или той няма да издържи. Клара, през сълзи, му казва, че за нея няма значение какво ще направи той. Важното е какво правят в момента. Отец Хуан вдига Клара на ръце и й казва, че я обича. Клара му отговаря, че и тя него. Хуан й казва, че не издържа повече и я моли да му каже какво да прави. Клара му предлага да я обича (люби). Двамата се целуват с дива страст. Хуан отнася Клара до леглото. Те се бавят малко, гледайки се в очите - Хуан е седнал на леглото, а Клара - върху коленете му. Клара разкъсва блузата му. Той иска да разкопчее роклята й, но тя го спира, за да направи това сама. Хуан вече не може да чака и с едно движение освобождава Клара от роклята. Клара отбелязва, че този път той не я пита дали иска.