Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Клара се скрива зад вратата на сакристията и чува как Орасио моли свещеника да я изключи от групата и да й забрани да ходи там. Орасио казва, че той е свещеник и го моли за помощ, заради него, заради Клара. Отчето е принуден да се съгласи. След като Орасио си тръгва, Клара излиза от скривалището си и се опитва да протестира, защото страданията на съпруга й не са по-големи от техните. Пита до кога те двамата трябва да страдат. С болка, двамата влюбени се прегръщат и целуват, уверявайки се взаимно, че не могат да живеят един без друг.

Коста убива Уго. Гусман тръгва след жената на селянина. Тя се опитва да избяга, но той я открива. Убиецът не може да застреля бременна жена. Той я пуска да избяга, преструвайки се, че не я е открил. Когато Коста разбира, че е останал жив свидетел, той нарежда да продължат с издирването й и да я убият на всяка цена. Той предполага, че тя не може да е избягала далеч.

Педро предлага на Меча да се оженят. Тя се опитва да му обясни, че неговият проблем няма да се реши с женитбата. Той я пита дали е при него от съжаление. Разбира се, на нея й е жал за него. Педро заявява, че не му е нужна нейната жалост. Меча го уверява, че ако той беше умрял, тя... Педро я пита какво, тя също би умряла? Меча му отговаря, че го обича и иска да му помогне. Педро настоява тя да докаже любовта си. Накрая, тя приема да се омъжи за него.

Муда моли Аманда да й прости за обаждането на Асумпта. Тя пита какво трябва да направи, за да й прости. Аманда е ядосана. Накрая казва на снаха си да не се меси в делата й. След това обяснява, че не иска и да чува за сестра си, защото цял живот е живяла не така както е искала, а сега иска да умре спокойна. При споменаването на скорошната й смърт, Муда отново се разплаква. Аманда настойчиво й обяснява, че малко време й е останало, а има много за вършене.

Гусман полива дома на Уго с бензин. Коста отново го изпраща да търси Емилса, а сам смята да палне клечката. Той чува вой, след това се вижда вълка и пускането на запалената клечка.

В хотела на Герико се подготвят за вечеря, а Клара все още не се е върнала от събранието. Елиса е изненадана - Ана е вече в дома, нали двете сестри са били заедно? В този момент Клара се прибира - тя е решила да се поразходи след събранието и за това е закъсняла. След нея се появява Орасио. Той говори за своите дела и моли Клара да не се прибира в стаята, както е смятала да направи, и да му помогне, защото той има нужда от нея. Пита я дали е с него. Той й разказва, че на следващия ден ще подадат в съда молба за ексхумация на тялото на майка му, за да провери дали баща му е виновен. А ако това се докаже, той смята да вкара баща си в затвора. Клара смята, че и без това затвора е сигурен за кмета. Елиса се опитва да убеди зет си в невиновността на Коста - тя не вярва, че той е бил способен да убие съпругата си. Орасио е решен веднъж завинаги да реши този проблем - ако майка му е била отровена, а баща му не е виновен, то трябва да открият истинския убиец. Марсия, която в този момент подрежда масата, изпуска една чиния на пода при тези думи.

Отец Хуан седи в сакристията и размишлява за това, което се е случило между него и Клара. Той не може да забрави и не може да приеме равнодушно случилото се. Влиза Санто и го пита как е. Хуан го пита дали идва от бордея и Санто му отговаря, че е усетил, че приятелят му иска да сподели нещо с него. Отец Хуан признава, че съвсем се е объркал. Санто го пита за какво говори. Предполага, че нещо по време на събранието го е разстроило толкова много. Отчето отговаря, че се побърква. Гласът му се снишава до шепот. Той споделя със Санто, че там са били двамата с нея и тогава той е разбрал, че тя е жената на живота му. Въпреки че винаги е знаел това, случилото се в това легло го е потресло. Признава, че я обича безумно. Санто му отговаря, че сега има два пътя - да я изостави под претекст, че е свещеник, или да захвърли расото и да я отведе от там. Отчето слуша и кимва. Явно той вече е взел решение и отбелязва, че Санто е прави и това е изход. Той излиза.

Ана е в стаята си и успокоява Марсия, казвайки й, че никой няма да я свърже с убийството на Мария Хулия, след като дори Орасио подозира собствения си баща. Марсия се страхува от затвора, но не се разкайва от стореното. Тя е смятала покойницата за порочна жена, която не е трябвало да й отнеме това, което тя (Марсия) смята за свое - Алехандро Герико. Ана я съветва по-малко да мисли за затвора и повече за изкупление на греховете си, тъй като Бог вижда всичко.

Вечерта, в хотела на Герико цялото семейство вечеря. Неочаквано се появява отец Хуан. Той е отишъл, за да съобщи на Клара, че е решил да я отлъчи от групата, която се бори срещу кмета, тъй като е негова близка роднина. Клара се опитва да възрази, но получава твърд отговор, че решението е взето и споровете не са уместни. Елиса е доволна от такъв обрат на събитията. Орасио е напълно съгласен с логиката на свещеника, който освен това го съветва да поговори със съпругата си, която е длъжна да го послуша.

През нощта, в брачното ложе, Клара лежи до Орасио, но не спи, а си спомня случилото се в сакристията. Две голи тела в едно легло... стонове... Неочаквано съпругът й я пита дали спи и дали мисли за него. Клара с труд се връща в реалността и разбира, че Орасио е имал предвид разговора със свещеника по време на вечерята, а не за това, което тя наистина си е мислила. Съпругът й я утешава, припомняйки й решението да ексхумира тялото на майка си и накрая ще накажат Коста без ничия помощ. Клара се преструва, че е доволна и иска иска да спи, но не заспива.

Пипо е в лечебницата. Муда, Аманда и Орасио го посещават. В началото Пипо опитва да се покаже добре, казвайки им, че там му е добре. Но след това не издържа и се разплаква. Той настоява да го отведат от там, защото не издържа повече. Аманда му обещава. Орасио иска да опита да смени мярката на Пипо с домашен арест, а това е възможно, като изтъкне, че клиниката не е подходяща за клиента му и само може да му навреди. Трябва да съберат лекарска комисия, за да потвърди това и много скоро Пипо може да се прибере в дома.

Ана отива в сакристията при свещеника, за да го поздрави за правилното решение, което е взел относно Клара. Отчето съветва Ана също да напусне групата, тъй като и тя е част от семейството на Коста. Ана започва да спори, но Санто ги прекъсва. Той носи новини за изгореното ранчо на Уго и за двата обгорели мъжки трупа, намерени там, Емилса е изчезнала. Веднага решават да организират издирване, преди Коста да я е открил.

Бременната жена в това време е в гората и започва да ражда.

Отец Хуан влиза в дома на кмета въпреки протестите на прислугата. Той влиза в кабинета на Коста и той отбелязва, че не го е канил, а свещеникът е седнал. Кметът се надява, че свещеникът има основателна причина за влизането си в дома му. Свещеникът отговаря, че има цели четири - двама убити мъже и една жена, при това бременна. Той отбелязва, че мъжът е видял как Коста е убил Онофре и сам е изгубил живота си. Кметът отрича всичко, настоявайки че е примерен и уважаван човек. Отчето го пита къде е жената и Коста отговаря, че няма идея. Мануел съветва отчето да стои настрана преди да са го застреляли като бясно куче. Отчето се приближава много близко до кмета и го гледа право в очите. Това е погледа на Корахе. Той го предизвиква да опита и го предупреждава, че на негово място ще се появят още десет души. Коста отново настоява, че не знае къде е жената, а свещеникът го предупреждава, че ако нещо се случи, кметът ще умре.

В хотела, Дарио казва на Елиса, че Ана е отишла да търси Емилса, но Клара не бива да научава за това. Но Клара чува всичко и веднага тръгва, за да се присъедини към групата.

Лаутаро отива при Тете за новини. Тя му показва новия вестник, където е публикувана обява за издирването на Нена от името на Лаутаро. Това е идея на Тете, която тя е осъществила сама, за да помогне на сина на любимия си Коста. Нещо повече, тя се е разнежила от любовта между тях двамата. Лаутаро е доволен и се надява Нена да прочете вестника. Той си тръгва, а Тете би искала баща му да я обича по същия начин. След като той си тръгва, Нора се появява - тя е видяла обявата във вестника. Нора заплашва Тете, че ще се оплаче на Коста за това, че Тете помага на Лаутаро. Тете я изгонва и след като Нора излиза, Тете я проклина (да попадне под кола, да настъпи змия и др. п.)

Отец Хуан разпределя хората, които тръгват да издирват Емилса. Той и Ана се качват в колата и отиват в отдалечено ранчо. Пристига Клара и се качва при тях. Ана е недоволна, но е късно да протестира - Клара не мисли да се отказва. Ана сяда в кабината първа и се намества на мястото до шофьора. За Клара оставя мястото до прозореца. Но тя иска да седне до свещеника и сяда на мястото на шофьора. Когато отец Хуан пристига и вижда, че мястото му е заето, той прави знак на Ана да се премести. Тя няма друг избор и се премества и Клара сяда до своя любим.

Понсе е в дома си. Влиза Нора с вестника. Тя негодува, ядосва се и излива гнева си по адрес на Лаутаро, който упорито отказва да забрави Нена. Нора настоява от баща си да не защитава повече тази уличница. Когато Понсе решава да изкаже своето мнение, Нора заплашва да нарежи Нена на парчета. Тя не смята да даде нищо свое - нито баща си, нито Лаутаро.

Колата се приближава към някаква къща, пред която стои собственика. Отчето пита коя от двете ще отиде да го разпита - той не иска да гази двигателя, защото после може да не запали. Клара предлага на сестра си да отиде, тъй като за нея ще е по-лесно да слезе. Ана не може да намери думи, с които да протестира, въздъхва и слиза. Тогава Клара се обръща с лице към свещеника, но той я поглежда бегло и извърта глава. Той я пита не иска ли тя да отиде да разпита. Клара му отговаря, че не иска, защото иска да бъде с него. Той не смята, че моментът е подходящ за това. Той се опитва да изглежда невъзмутим. Клара му признава, че не е спала цяла нощ, защото е мислела само за него. Отчето я моли да приключат с това. Умолява я да пощади него, себе си и дори Орасио. Тя не го слуша и го пита дали иска да я целуне, да я докосне. Тя не откъсва очи от него. Отчето опитва да се измъкне, но Клара настоява той да отговори. Той й казва, че тя сама знае отговора и добавя през зъби, че моментът не е подходящ, защото се връща... Ана се приближава и Клара се държи така, все едно нищо не се е случило. Истината е, че Ана е видяла всичко. Тя казва, че там никой нищо не е чувал за Емилса. Въпреки това, отец Хуан отива сам да разузнае, а Ана пита сестра си дали добре се е забавлявала в нейно отсъствие. Клара се прави, че не разбира за какво говори Ана.

Меча и Педро, който вече е изписан от болницата, се сблъскват в коридора на хотела. Педро показва на годеницата годежния пръстен и й предлага да се съберат. Защо да не живеят заедно преди сватбата? Меча е против, тя не иска да пришпорва събитията. Настоява първо да се оженят. Той приема позицията й, въпреки че едва се сдържа. Педро се усмихва и двамата се прегръщат.

Коста е в кабинета си. Вратата се отваря и влиза Аманда, възмутена от новината за опожаряването на ранчото и убийството на селяните. Това, което най-много я възмущава е факта, че една от жертвите е бременна жена. Аманда споменава жените, които са станали жертви на Коста - бременната Емилса, самата Аманда, Мария Хулия. С изморено изражение, кметът отново казва, че не е убил съпругата си, но не споменава другите. Орасио, който е влиза след Аманда, също обвинява баща си. Коста извиква на сина да мълчи и го нарича предател. Коста отново настоява, че не е убил никого, нито тези хора, нито жената, нито Мария Хулия. Той настоява, че е обичал съпругата си, въпреки всичко. Той изгонва и Аманда, и Орасио. След като Аманда си тръгва, Орасио му показва заповедта за ексхумация на тялото на майка му. Коста го моли да остави на мира тялото на жена му. Орасио уверява, че баща му няма за какво да се притеснява, ако думите му, че няма нищо общо с това, са верни. Орасио си тръгва, а кметът се опитва да го спре.

Санто и Месина се натъкват в гората на Емилса, която стене. Те й помагат да роди. Момче е. Месина го завива в ризата на Санто и го показва на майката. Но е много късно - тя вече е умряла. Месина гушка новороденото - тя смята да го отгледа като достоен човек. Приближава се колата на свещеника. Сестрите Герико се радват на новороденото, а отец Хуан пита за майката. Той научава, че тя не е издържала. Веселието стихва. Санто задържа отчето, който иска веднага да отиде при Коста, за да го убие.

Нена е в Посо де лас Алмас. Тя сяда на една пейка, върху която лежи вестник, донесен от вятъра. Тя го взема и започва да чете.

Нора отива при Лаутаро, за да изкаже своите претенции по повод съобщението във вестника. Тя обижда Нена, предполагайки че тази уличница не умее да чете, но пък може нейният сутеньор да й го прочете или поредния клиент. За тези думи Нора получава шамар от Лаутаро.

Нена преглежда вестника и вижда съобщението на Лаутаро.

Коста отива в хотела, за да продължи разговора си с Орасио, но не го намира. Елиса го кани да хапне и той разкрива душата си пред нея. Той я пита дали мисли, че той би могъл да убие съпругата си. Мануел признава, че никога преди не се е чувствал толкова унижен, дори собствените му синове не му вярват. Той я уверява, че не би могъл да направи това, дори й е простил изневярата, защото много я е обичал и не е можел да живее без нея. Елиса го уверява, че му вярва. Тогава Коста я моли за помощ. Той се приближава към нея и я целува. От кухнята, Марсия наблюдава и подслушва.

Тялото на Емилса е сложено в колата и лицето й е покрито. Детето плаче в ръцете на Месина. Отец Хуан е бесен на своето безсилие - той не може да направи нищо, освен да запали свещ и да се помоли за душата на починалата. В очите му се появяват гневни сълзи. Той пита до кога ще остават сираци по вина на Коста. Разбира се, никой не му отговаря. Всички са разстроени. Ана настоява, че не всичко е изгубено и може да се помогне на жената. Нейното заявление привлича вниманието на другите. Тя уверява отчето, че той може да се възползва от дарбата си да прави чудеса. Отец Хуан я поглежда изненадано. Тя все по-настойчиво го уверява, че може. Тя слага ръка на рамото му, гали го по лицето му и му внушава, че може да върне майката на детето. Ана го прегръща и го приближава до тялото на Емилса. Заставайки на колене, отчето открива лицето на жената и слага ръка на челото й. Той е много сериозен и съсредоточен. Ана започва да казва молитвата „Отче наш". Санто се присъединява към нея, а след това и Месина. Накрая и Клара се включва в казване на молитвата. Чува се хор от гласовете им. Както плаче, детето изведнъж утихва. При края на молитвата, всички се споглеждат. В тишината се чува как Емилса поема дъх.