Падре Корахе (Padre Coraje)

115 серия

Всички са поразени и не вярват на собствените си очи - жената отваря очи и диша. Тя е жива. Ана тържествуващо се усмихва - нали им е казала! Тя е била права за свещеника. Отчето не вярва - той може да прави чудеса?! Той изгубва дар слово. Много е изненадан. След като жената е жива, Месина й подава детето и й казва, че има син. Емилса чува разговор за чудото и пита, но Месина не смята да й обяснява нищо. Месина отвлича вниманието й. Ана убеждава чудотвореца да не пренебрегва своя дар. Тя настоява и убеждава всичко в необходимостта да провъзгласят отец Хуан за светец. Тя настоява, че всички трябва да научат за това. Тогава Коста няма да може да продължи със своите беззакония и ще бъде унищожен. Санто разглежда положението реално - не е толкова просто да се канонизира някой, трябват свидетели. А те не могат да свидетелстват, защото никой няма да им повярва, тъй като те са приятели на свещеника. Най-много, може да го изпратят да проповядва в селвата. Той настоява, че за доброто на свещеника, трябва да си мълчат. Най-важното е, че майката и новороденото са живи и са заедно. Решават да ги отведат при Аманда и да ги скрият там. Ана настоява на своето.

Елиса е смутена от целувката, но Коста не й позволява да каже нищо. Той я убеждава, че винаги е искал само да бъде близо до нея. Споделя, че с нея се чувства добре и спокойно. Може пък да се получи нещо между тях?

Нена прочита вестника и тръгва, оставяйки го на пейката.

Лаутаро гони Нора. Тя се разплаква, упреква го и го заплашва, че той ще се влачи на колене пред нея, молейки я за утеха.

Сестрите Герико, заедно със свещеника, се прибират в дома. Той още веднъж им напомня за необходимостта да запазят тайната и те обещават. Клара иска да задържи свещеника и да поговори с него, но им се налага да го направят в присъствието на Ана, тъй като тя не си тръгва и стои наблизо. Шепнешком, Клара моли да не я гони. Отчето отговаря, също шепнешком, че трябва да бъде сам и не заради Орасио, както тя предполага. Той е изморен, а и сестра й постоянно е нащрек и не откъсва очи от тях. Той си тръгва, а Клара напразно се опитва да го спре.

В кабинета си, Коста чете на глас писанията на Ордена, в които се споменава, че преди въплъщението на Пилигрима, той ще покаже своята божествена сила, ще се изяви дара му да цери, да предсказва и да печели сърцата на хората; той ще се превърне в съдия в борбата между небето и земята. След като прочита предсказанието, той размишлява на глас, че той е роден, за да го срещне и да заеме мястото си като властелин на новото царство. Той гледа към чашите и отново се чува оглушителен тътен, все едно има земетресение.

Марсия пуска някакво писмо в пощенската кутия на хотела. Дарио без малко да я завари така.

Дарио пита сестрите Герико за резултата от издирването на Емилса. Те му отговарят, че не са я открили и предполагат, че е заминала за Сакраменто. Дарио им разказва за посещението на Коста при Елиса, а Марсия, оставайки насаме с Ана, допълва този разказ с пикантния епизод с целувката. Клара излиза и моли Дарио да не споменава на никого.

Аманда събира вещи за Емилса и детето. Планират да ги отведат в имението на Аманда, където ще могат да се скрият от Коста, а след това да заминат за някой друг град. Аманда дава на жената пари. Емилса иска да се види със свещеника преди да замине, за да му благодари, но Месина я убеждава в необходимостта веднага да заминат. Тогава тя моли да му предадат, че ще кръсти детето си Хуан в негова чест. Оставайки сама, Аманда прошепва, че ще е по-добре Габриел.

Дарио намира писмо до Орасио без обратен адрес и пощенско клеймо. Орасио го отваря и прочита, че майка му е била убита от Елиса Герико. Буквите от писмото са изрязани от вестници и залепени на лист. Приближава се Ана и вижда това странно писмо. Тя разпитва Орасио и той й показва анонимното писмо. След като го прочита, Ана го убеждава, че майка й е невинна. Орасио също мисли така. Той подозира, че баща му е изпратил анонимното писмо. Ана казва, че Коста едва ли би клеветил Елиса, но Орасио е убеден, че баща му просто иска да отвлече от себе си вниманието. Отбелязва, че той така прави винаги.

В сакристията, отец Хуан все още е много впечатлен от направеното от него чудо. Санто е убеден, че това наистина е било чудо, защото Емилса е била мъртва, той самият е установил това. А отчето е успял да я възкреси. Клара прекъсва разговора им. Тя иска да поговори със свещеника, който се държи с нея много строго и официално. Санто ги оставя сами. Клара настоява, че двамата трябва да поговорят. Отчето губи търпение и скача, настоявайки че няма за какво да говорят. Предлага й тя да поговори с Орасио, който е неин съпруг. Клара продължава да спори с него и му казва, че Орасио няма нищо общо с това, става дума за тяхната любов. Отчето заявява, че няма такова нещо като тяхна любов. Клара се възмущава на неговите опити да отрече всичко. Тя го пита дали той я обича и му казва, че тя винаги го е обичала, от първата минута, в която го е видяла. А след страстната им нощ, още повече. Клара настоява Хуан да не лъже и да признае, че я обича. Той е притиснат до стената и повече не може да отрича. Той признава, че я обича. Той продължава да говори спокойно, мрачно, а накрая и много ожесточено. Той й казва, че е безнадеждно влюбен в жена, която не бива да обича, защото той няма право на това, тъй като той е свещеник и е дал обет за безбрачие. Той й казва, че двамата никога няма да бъдат заедно. Напомня й, че тя има съпруг и пред олтара се е заклела да му бъде вярна. В началото, Клара само мълчи - тя е безсилна пред неговата логика. Но не издържа и го пита дали смята, че тя не помни това. Да не би той да мисли, че на жените им е много лесно да легнат със законния си мъж, докато мислят за друг. Тя казва, че това й се случва всяка нощ и признава, че съпружеското легло се е превърнало в ад за нея. Тя тропа с крака от безсилие, вика и се разплаква. Отчето я моли вечерта да легне с Орасио и да изпълни съпружеския си дълг. Клара не иска. Отец Хуан настоява да го направи, тъй като тя е негова съпруга, я той е нейния избраник, мъжът на живота й. Той й напомня, че тя се е омъжила за него и му се е заклела във вярност. Той отбелязва, че тя е длъжна да му роди дете, наследник на името му. Клара му отговаря, че през нощта ще отиде при него. Той яростно настоява тя да не прави това. Той иска тя първо да се опита да изпълни дадения пред Бог обет. Той я умолява да направи това. Съгласен е тя да отиде при него, едва след като и двамата (Клара и Орасио) се убедят, че бракът им няма да успее. Той мисли, че Орасио първо трябва да приеме това и след това да се примири. Клара му отговаря, че нищо няма да се получи, защото Орасио няма да разбере. Отец Хуан я моли да опита, а той ще я почака до 10 часа вечерта. Клара повтаря - 10 вечерта. Отец Хуан продължава - след това ще заключи вратата. Клара го уверява, че ще е при него много по-рано. Клара е въодушевена и е убедена, че всичко ще се нареди. Тя целува свещеника на сбогуване. Той не отвръща на целувката й, видимо решен да удържи на думата си. Той буквално откъсва Клара от себе си и тя си тръгва.

Орасио отива при баща си, за да изясни защо му е изпратил анонимното писмо. Коста, естествено, отрича всичко и настоява, че не е писал нищо, а дори да беше го направил, никога не би намесил Елиса Герико в това. За него е ясно едно нещо - анонимното писмо е написано от самия убиец. Но кой може да бъде? Коста бързо намира отговор на въпроса - Аманда. Тя иска да му попречи да се срещне с Пилигрима. Той се заканва Аманда да не успее. Орасио отново слуша речта за бъдещето на Новото Царство и напомня на баща си за ексхумацията. Той отново му казва, че ако Коста е виновен, това ще е края за него и властта му в този град.

Ана отива в стаята си, за да се разбере с Марсия. Тя настоява да разбере защо й е трябвало на Марсия да пише това писмо и още повече - да обвинява майка й. Марсия й напомня, че Елиса се е целувала с Коста. Марсия явно съвсем се е побъркала от мисълта, че може да попадне в затвора за убийството на Мария Хулия. Тя обвинява Елиса не само в убийството на съперницата си, но и в това, че е забравила Алехандро Герико. Ана е уверена в безопасността на Марсия. Тя я съветва да си мълчи и никой няма да я заподозре. Марсия идва на себе си и също вярва в това, което й казва Ана. Ана заплашва да я издаде, ако се опита отново да клевети майка й.

В сакристията, Меча и Санто са с отец Хуан. Санто отново и отново с ентусиазъм си спомня за обстоятелства около възкресението на Емилса. Но за свещеника е голям това знанието, че той може да прави чудеса, че притежава такъв дар. Меча го съветва да не се противопоставя толкова, защото Бог го е избрал и няма какво да направи срещу това. Хуан се чуди защо Бог е избрал именно него сред толкова много хора. Меча предполага, че така се е родил. Отец Хуан напомня, че не знае нито къде се е родил, нито кои са родителите му, нито кой е той самия. Меча накрая си спомня за какво е отишла там и съобщава на приятелите си за сватбата си с Педро. Приятелите й не са радостни от тази новина. Те се опитват да я разубедят, особено Санто. Той й казва, че нейният ненормален годеник има нужна помощ. Меча му отговаря, че именно така смята да му помогне. Тя иска да я оставят сама да оправи живота си и да не се безпокоят за нея.

Коста отива при Аманда да изкаже своето негодувание и ярост по повод нейното предполагаемо анонимно писмо. Аманда не разбира за какво говори. Чуди се защо така се държи с нея. Аманда го съветва да помоли Понсе за успокоителни. Коста настоява Аманда да остави Елиса на мира. Той й казва, че Аманда може да воюва с него, но да не закача Елиса. Той й предлага да изкара Пипо от лечебницата, ако Аманда престане да се меси. Тя, на свой ред, не иска той да закача Пипо. Коста, изпълнен с гняв и злоба, й казва, че Аманда е обречена, така или иначе. Той е сигурен, че много лесно може да докаже невинността на Елиса, а синът на Аманда няма да го бъде. Той си тръгва и оставя Аманда в лошо настроение.

Нандо отива при Понсе - той се притеснява за него. Той е чул как баща му е казал, че ще арестуват лекаря за прикриване на престъпление. Понсе, както винаги, си налива чаша с алкохол и се възмущава на подобни нелепости. Нандо отбелязва, че Понсе не изглежда добре. Понсе му отговаря, че неговите посещения винаги му действа зле. Той му предлага да си върви. Нандо раболепно се съгласява да си тръгне, но пристига Нора и го спира. Тя се представя за добра домакиня и кани Нандо да поседне малко, да пийне кафе. Ескобар пристига, за да предупреди лекаря, че във връзка с ексхумацията на Мария Хулия, от Сакраменто пристига експерт и Понсе няма право да напуска града. Той е един от заподозрените. Понсе уверява, че не смята да бяга. След като комисарят си тръгва, Нора и Нандо се притесняват за Понсе и го разпитват дали наистина е замесен в убийство. Фройлан, разгневен, съветва дъщеря си да замълчи и отново гони Нандо от дома си. Понсе излиза и предупреждава Нандо, че не иска да го завари там, когато се върне. Нора не пуска бедния младеж. Успокоява го и го отвежда в салона.

Мерседес и Педро се срещат на улицата. Те обсъждат предстоящата сватба. Педро предлага пищна церемония, оркестър и т. н. Меча иска да сключат само граждански брак, не и църковен. Тя е сираче, а в църквата трябва да присъстват родителите. Педро започва да ревнува от свещеника и предполага, че именно заради него тя не иска да се венчае. Меча прекъсва разговора, защото се опасява, че ще прерасне в скандал. Но годеникът й продължава да я разпитва. В разгара на тази сцена се появява Санто и скандалът продължава между него и Педро. Меча ги принуждава да прекратят този спор. Тя заявява на Санто, че е твърдо решена да се омъжи за Олмос, защото иска да се освободи от товара на миналото и да има семейство, деца и мъж, който я обича.

Клара се прибира от църквата в дома и Елиса я упреква, че продължава да бяга след свещеника. Дъщерята в отговор пита дали майка й не се е целувала с Коста. Орасио, който също тъкмо се прибира в дома, се присъединява към разговора и настоява от съпругата си да не се среща повече със свещеника. Той й поставя ултиматум: или ще прекрати връзката си с отчето, или с брака им е свършено.

В клиниката, Пипо се разхожда в двора, когато към него се приближава един санитар, много огромен, който го отвежда, въпреки виковете му.

Тете държи в ръка писмо от Нена за Месина. Лаутаро пристига и се опитва да вземе писмото, но Тете не го дава - тя е обещала да му съобщи за него, а не да му го даде. Лаутаро не слуша възраженията й, взема писмото и го отваря. В този момент се появява Месина. Тя също иска по-скоро да прочете писмото, но за беда, не си носи очилата. За това, Лаутаро й чете писмото. Освен поздравленията, Нена съобщава, че смята да напусне Посо де лас Алмас. Писмото е написано на гърба на една снимка. На снимката е Нена при входа на хотел. Лаутаро прочита името му. Той моли Тете да му намери адреса на този хотел. Той е решен незабавно да отиде за жена си. Месина одобрява решението му и го подкрепя.

В кабинета си, Коста по телефона дава заповед да търсят навсякъде, да открият и убият Емилса, без да знае, че тя е далеч от него. Влиза Понсе. Той съобщава, че е възникнал проблем. Свързан е с ексхумацията. Коста го поправя, че не те, а само Понсе има проблем, тъй като Понсе е знаел за престъплението, а не е съобщил. Лекарят му напомня, че той само е прикрил Коста. Коста го пита защо му е било да го прикрива, след като той не е виновен. Коста обещава да откъсне главата на Понсе за това, че е позволил да убият жена му. Лекарят настоява, че главният заподозрян е Мануел. Тогава кметът разбира, че няма да се отърве от неприятности, си спомня кой е неговия главен враг. Понсе не разбира за кого говори и Понсе започва да говори несвързани неща. Понсе разбира, че Коста отново не е на себе си. Коста вярва, че Пилигримът скоро ще се появи и ще ги спаси. Понсе отбелязва, че по-скоро Понсе ще влезе в затвора, а Коста - в лудницата.

Отец Хуан лежи на леглото си в сакристията и си спомня разговора с Клара, когато я е изпратил да изпълни съпружеските си задължения към Орасио. Скоро ще стане десет часа. Явно той си представя това и не може спокойно да лежи на едно място.

Клара е в спалнята си и поглежда часовника. Тя също си спомня своите думи, че ще е при отчето преди десет часа. Орасио я откъсва от мислите й с въпроса дали е взела някакво решение. Тя му отговаря, че обича свещеника и не може да живее без него. Отваря се вратата и влиза свещеника. Орасио ги поглежда и казва на свещеника, че той го е убил като му е отнел най-скъпото. След това излиза, оставяйки ги насаме... Но това е само мечта. В действителност, Орасио пита съпругата си къде е била и Клара му отговаря, че би му казала, но се съмнява, че той ще й повярва. Орасио се съгласява с нея и предпочита да не се карат. Той предлага първо да вечерят, а след това спокойно да поговорят. Клара съобщава, че иска да излезе след вечерята, за да отиде при Месина. Тя измисля в движение история за някакъв нов клиент на Месина, който изглежда познава някаква жена, която шантажира Коста. Орасио я пита дали отчето също ще ходи в бордея. В крайна сметка, той й забранява да излиза.

Нора напива Нандо и не го пуска да си върви. Тя започва да му говори колко много го харесва, какъв прекрасен младеж е той. Тя го пита дали я осъжда и Нандо й отговаря, че я разбира. Нора е във възторг от неговото състрадание и страстно го целува.

Лаутаро отива в хотела в Посо де лас Алмас. Той пита дежурния за Лурдес Бернал. Той му отговаря, че са имали такава гостенка, но вече си е тръгнала. След като той си тръгва, Нена се появява от стаята отзад и благодари на дежурния за помощта.

Обаждат се на Аманда и й съобщават, че някакъв неизвестен мъж е пребил Пипо. Тя е бясна и смята да отиде там с адвоката си. Плановете й са провалени от Коста, който намеква за случилото се с Пипо. Става ясно, че това е дело на кмета. Тя е възмутена, но той продължава да я заплашва, че може да се случи нещо по-страшно с Пипо. Аманда е извън себе си от гняв и е готова да убие Коста. Той отново й предлага да му каже кой е Странника и обещава след това Пипо да бъде в безопасност. Иначе, каква майка би била, ако жертва сина си? Разговорът им е прекъснат от появата на една рижава, добре облечена дама. Това е сестрата на Аманда. Тя поздравява своя стар приятел, Мануел, с които не са се виждали толкова години. Коста целува ръката й. Аманда е изненадана - от къде се е появила Асумпта? Тя я целува, нарича я „сестричке" и я пита не се ли радва. Коста отново вижда вълка, който се е появил и влязъл след Асумпта.

Клара поглежда часовника в столовата - десет без двадесет е. Тя започва да нервничи - вечерята все още не е готова. Ана съобщава, че Елиса приготвя португалско ястие.

Отчето държи в ръце часовник - десет без пет е.

Ана пита майка си дали скоро ще е готова. Клара решава да излезе, но Орасио не й позволява да стане. Той й отвлича вниманието, изваждайки писмото. Клара го гледа възмутено и пита - нали той няма да съобщи в полицията, че нейната майка е убила неговата. Елиса чува думите й и й прилошава. Дъщерите й помагат. Тя прави опит да се оправдае. Те я успокояват. Часовникът показва точно 10 часа.

Отец Хуан поглежда към циферблата - точно десет часа. Той затваря очи и почти се разплаква. Мислено той се сбогува с Клара.