Падре Корахе (Padre Coraje)

118 серия

Корахе изненадан иска потвърждение от Аманда, че тя наистина е неговата майка. Асумпта е изненадан - свещеникът е Корахе? Тя пита сестра си защо не й е казала. Аманда се опитва да издържи на погледа на сина си и казва на сестра си да си мълчи и да не казва на никого нито дума за това, което е научила. Майка и син остават сами. Корахе не откъсва поглед от Аманда, не намирайки думи. Той е потресен. В очите му се появяват сълзи, но все още не са потекли, само погледът му блести. Аманда се опитва да обясни и му казва, че не е искала така да става. Свеждайки поглед, тя изважда от чантата си детската снимка, която е получила от приюта. Показва му лицето оградено с молив и му казва, че това е той, Перегрино Еспосито, нейният син. Вдигайки глава, тя смело поглежда с поглед на измъчена, но не сломена жена, в лицето Корахе, по чиито бузи вече се стичат сълзите.

В кабинета си, Коста отново вижда вълка, който му се зъби и го заплашва. Коста се защитава и дори му посяга, демонстрирайки своето безстрашие. Той заявява, че Странникът ще бъде негов и вълкът няма да го спре, защото Мануел ще го убие. В кабинета влиза прислужницата, която се е притеснила от виковете на господаря си, но тя не вижда с кого се бие той. Прислужницата опитва да се обади на Орасио, но Коста я принуждава да остави слушалката и я заплашва, че ще я убие, ако посмее да се обади на някого. Коста изгонва жената и продължава със заниманието си.

Пред Орасио, Ана предлага на Клара да признае всичко на съпруга си, иначе тя сама ще го направи. Клара не смята да казва нищо. Орасио е любопитен да разбере за какво става дума. Съпругата му се опитва да го убеди, че Ана отново изпълнява репертоара си и не трябва да й се вярва. В отговор, сестра й изказва предположението, че Клара може да е бременна и дали това не е причината за припадъка й. Клара с увереност отхвърля такава вероятност. Тя знае със сигурност, че не е бременна и не смята да си прави тест, за да убеждава другите. Орасио моли Ана да си върви, защото иска да поговори със съпругата си насаме. Ана си тръгва с усмивка и думите, че децата са хубаво нещо. Орасио е изненадан, че Клара е толкова нервна, все пак и той мечтае за дете. Тя отговаря, че не е подходящ момента. Орасио е съгласен с нея, ако тя смята да се раздели с него. Клара се почувства засрамена и моли съпруга си да не говори така, но той смята, че това е самата истина. Той си тръгва обиден. Клара се чувства виновна, че незаслужено го е огорчила.

В сакристията, Аманда приключва разказа си как е научила, че синът й е жив и за неговото издирване. Корахе си спомня появата на Роли. Аманда продължава с разказа си как е видяла белега на гърба на свещеника. Корахе я пита какво означава белега, как се е появил. Аманда няма друг изход, освен да излъже и му отговаря, че не знае. Корахе я пита защо толкова време е крила истината от него. Аманда отговаря, че е крила заради Коста, който, когато разбере, ще го убие. Корахе й казва, че никога не се е страхувал от Коста, а сега - още по-малко. Аманда все пак го съветва да не се забърква с кмета. Корахе я моли да назове поне една причина, защо да не го убива. Аманда му казва две: Корахе не е убиец, също като сина й.

Коста се обажда на Асумпта и я пита как е минала срещата със свещеника. Изпреварвайки въпроса й, Мануел й съобщава, че я следи и знае, че се е срещнала със свещеника. Пита я дали той й е казал кой е Корахе. Асумпта уверява Коста, че свещеникът не й е казал нищо. А и по каква причина ще тръгне да споделя с една напълно непозната жена? Коста е уверен, че Асумпта е успяла да развържи устата на свещеника и я заплашва със смърт, ако не му разкаже всичко.

В дома си, Коста затваря телефона след разговора си с Асумпта. Появява се Лаутаро и му казва, че пристига от болницата, където е оставил Нена. При вида на сина си, Коста се мръщи. Той е уверен, че Лаутаро ще се оплаква от съпругата си. А не веднъж го е предупреждавал да не се свързва с уличница. Лаутаро се разплаква и споделя с баща си, че е изгубил детето и без малко да изгуби и съпругата си. Той се чувства виновен за случилото се. За момент, Коста става обикновен баща и уверява сина си, че не е виновен за нищо, такъв е живота. Той смята, че Лаутаро е още много млади и всичко тепърва предстои. Обещава да му помогне. След това му предлага да я заведе в дома им и обещава да се държи с нея като с член на семейството. Той вярва, че майка му ще бъде доволна. Коста признава, че не може да го гледа как страда.

Орасио и Ана разговарят в столовата на хотела на Герико. Ана вече е оптимистично настроена и уверява зет си, че между него и Клара всичко ще се оправи и той разбира, че тя вече е предприела някои постъпки, за да се осъществи това. Ана признава, че е направила нещо, но се бои да говори, защото нещата може да се провалят. Орасио настоява - той иска да знае. Ана го уверява, че всичко е в полза на Орасио и той ще спечели много от това, което тя е планирала. Накрая, тя признава, че по време на изповед е разказала на свещеника, че Клара е бременна и сега на свещеника ще се наложи да си мълчи за това, което е научил. Ана смята, че Орасио трябва да се възползва от момента и да направи дете на Клара. Орасио отбелязва, че е лесно да се каже. Ана смята, че всичко зависи от него. Пита го дали обича Клара и Орасио признава, че обича безумно съпругата си. Ана го окуражава да се бори за нея и за целта всички средства са добри.

Аманда отива в кабинета на Аманда. Тя е в ужасно настроение след разговора със сина си. Тя плаче - при него тя се чувства спокойна и може да се отпусне. В първия момент, Понсе си мисли, че тя се чувства зле заради болестта. Той прави всичко възможно, за да я успокои. Накрая Аманда му признава, че синът й вече знае всичко. Понсе я пита дали той знае, че е Странника. Аманда му отговаря отрицателно. Тя се притеснява, че той се е отнесъл много зле на новината и й се сърди, а също така отказва да повярва. Понсе утешава Аманда и предполага, че с времето нещата ще се оправят. Аманда се разплаква още повече и отбелязва, че точно с време не разполага. Фройлан й съчувства. Той застава на колене пред нея, взема ръката й и я поглежда в очите, преди да й предложи да разкаже всичко на сина си. Аманда отговаря, че не може да направи това. Понсе смята, че няма друг изход. Аманда не иска да излага на опасност сина си. Плачейки, тя моли за помощ. Понсе съчувствено я гали по лицето.

Меча и Санто разговарят за приготовленията за сватбата, докато влизат в сакристията. Те заварват отец Хуан с костюма на Корахе в ръка, с белези от сълзи по лицето, въобще, много странен и измъчен. Приятелите са изумени и не могат да разберат какво е станало. След това Меча предполага, че е идвала Клара. Корахе им отговаря, че не Клара, а Аманда е била там. И сега той вече знае какво го е довело в този град и защо не може да си тръгне. Той знае, че той не е нито отец Хуан, нито Корахе, а синът на Аманда - Габриел Хауреги. Меча и Санто са поразени и отказват да приемат. Нали синът на Аманда се е родил мъртъв? Корахе уточнява, че са й отнели сина малко след раждането. Скоро след пристигането на Корахе и приятелите му в Ла Крус, Аманда е разровила гроба и е открила, че е празен... Корахе им разказва цялата история. Меча не може да приеме новината и пита защо Аманда не е казала нищо преди. Корахе отговаря, че по този начин тя се е опитала да го защити от Мануел. Меча се разпалва и заявява, че Аманда лъже и напомня за случая, когато Аманда се е представила за любовница на свещеника. Санто уточнява, че тогава Аманда се е опитала да защити приятеля им от Аройо. Корахе мълчаливо прави знак на съгласие с казаното. Санто си спомня и друг път, когато Аманда е защитила Корахе - когато е застанала пред него и е поела куршума, предназначен за него. Меча не може да разбере на кого му е притрябвало да открадне от Аманда детето и за какво. Корахе отговаря, че според думите на Аманда, Коста е бил заинтересован. Но той не знае защо, но се заканва да разбере на всяка цена. Корахе се засилва към вратата, но Санто го спира. Двамата се прегръщат и Корахе се разплаква в прегръдките на приятеля си. Той страда, защото са го лишили от майка. Меча също се приближава и прегръща приятелите си.

Инспектор Флорес отива в кабинета на Понсе и иска да разбере защо лекарят е скрил истината за смъртта на Мария Хулия. Той не не може да не е знаел, че е била отровена. Понсе се възмущава и отрича своята вина. Инспекторът подозира, че самият Понсе е имал повод за убийство. Той предлага на лекаря да сътрудничи, защото в затвора, такива като него страдат повече. Понсе едва сдържа своя гняв, а инспекторът продължава с предположенията си. Той си представя следния сценарий - Понсе е искал съпругата на Коста да му изневери и Мануел да се обърне за утеха към най-добрия си приятел. Мотивите може да са два: пари или личен? А може би той е ревнувал и е завиждал на Мария Хулия, че може да бъде с Коста? Понсе окончателно побеснява и изгонва полицая, настоявайки следващия път да отиде при него само със заповед.

В салона, Асумпта моли сестра си за прошка за това, че заради своята необмислена постъпка, е превърнала живота й в ад. Аманда уверява сестра си, че ако е искала да си отмъсти, сега е успяла. Тя я моли да си върви и да не се меси повече в живота й. Асумпта й отговаря, че е късно да говорят за това, тъй като вече се е намесила и няма да си тръгне, докато не намери начин да попречи на Коста да се разправи с Корахе. Тя няма да си тръгне, докато не види този мерзавец Коста в гроба. Смъртта на Мануел е единственото решение.

Нора отива в стаята на Нена, но тя не се радва да я види. Нора заявява, че сега двете със сестра й са квит - и двете са изгубили децата си. Нена я упреква, че Нора й е причинила много повече зло, за разлика от Нена, която винаги е защитавала сестра си. Нора настоява, че Нена й е отровила живота. Имала е шанс да направи добро, но е предпочела да остане с Лаутаро. Жалко, че е направила грешен избор. Нора заявява, че ще започне нов живот и на всяка цена ще постигне това, което иска и задължително ще бъде щастлива. Нора повтаря думите си още по-възторжено, но Нена се отвращава от нея.

Вечерта, на вратата на дома на Коста се чука и той, облечен в халат, отива да отвори. Отец Хуан е. Той държи пистолет в ръка и го насочва към Коста. Кметът отстъпва, а отчето нападателно прави крачки към него. Отецът пита Коста защо го е направил, защо е разделил майката от сина. Коста се досеща, че свещеникът се е видял с Асумпта и й е казал кой е Корахе. Това му вдъхва увереност и той се опитва да вразуми свещеника, настоявайки че те са цивилизовани хора. Отец Хуан отбелязва, че Коста не е човек и заявява, че е настъпил момента да си плати за всичко, което е извършил, за всяка секунда, през която Аманда е прекарала разделена от сина си. Но свещеникът не може да стреля, гласът му започва да трепери и се появяват сълзи. Коста събира още смелост и с тон на психо-терапевт предлага на противника си да сподели, за да му стане по-леко. Свещеникът се интересува само от причините и отбелязва, че Коста не е имал право да прави това. Коста отговаря, че е имал и отбелязва, че никой друг не е знаел кое е най-доброто за това дете. Изведнъж, отчето го осенява една идея - той е син на Мануел. Коста не обръща внимание на думите на свещеника и продължава, че трябва да намери Корахе. Моли го да му каже кой е той и му обещава, че няма да го докосне. Свещеникът сваля пистолета и си тръгва.

На сутринта, Клара отива в сакристията. Отчето скача и се опитва да я отпрати с думите, че трябва да си седи в дома при съпруга. Клара е поразена, тя не вярва на собствените си уши. Тя го пита защо е толкова груб. Тя се приближава до него, но той я отблъсва с жест и й казва, че между тях всичко е приключило. Той казва, че тя ще се прибере в дома при съпруга си и те двамата никога повече няма да се срещат, защото нараняват не само себе си, но и другите. Клара не може да приеме това и го пита за какво говори, иска да я изгони ли? Отецът й заявява, че не иска да я вижда никога повече. Той грубо я хваща за ръката и я повежда към вратата. Клара му казва, че го обича и в името на тази любов е готова на всичко. В отговор чува, че трябва да си отиде и никога повече да не се връща. Клара се съгласява неохотно, а свещеникът затръшва вратата след нея.

Санто и Меча, които стават неволни свидетели на този разговор, решават да не се месят и излизат през другата врата. Санто не разбира защо приятеля им е постъпил така с Клара. Корахе му отговаря, че Клара е бременна. Санто пита дали това дете не може да е от Корахе. Приятелят му отговаря, че Клара си има съпруг. От изненада и възмущение, Меча остава с отворена уста и когато решава да говори, гласът й трепери. Тя пита Корахе кога е спал с Клара. Корахе, като истински мъж, не отговаря на въпроса. Меча отговаря, че не я интересува и заявява, че в момента я интересува само собствената й сватба. Съветва приятеля си да прави каквото поиска и си тръгва.

Коста отива при Аманда и се сблъсква със сестра й. Той е разярен и крещи тя да му каже незабавно кой е Корахе. Асумпта заявява, че от нея няма да научи нищо и му съобщава, че си тръгва същия ден, веднага след като поднесе цветя на гроба на Игнасио Хауреги. Коста не смята да я пусне просто така, но тя го отблъсква най-безцеремонно и излиза. Аманда се появява от вътрешността на къщата, привлечена от шума и съветва кметът да остави на мира сестра й. Коста все още е извън кожата си от ярост и продължава да крещи. Той казва на Аманда, че я е предупредил да не замесва свещеника, защото ако той научи нещо, Коста ще трябва да го убие. Коста й разказва за посещението на отчето в дома през нощта. Настоява тя да не го настройва против него. Въпреки че Аманда уверява, че не е казала нищо на свещеника, кметът не й вярва. Мануел заявява, че никой и нищо няма да му попречи да открие кой е Странника.

Нандо отива да се оплаче на Понсе, че животът му се е превърнал в ад и всички го сочат по улиците. Понсе го съветва да не плаче и му казва, че самият той има много проблеми, а и Нандо е знаел какво да очаква. Нандо се съгласява и казва, че иска д абъде с Фройлан, да сподели с него болката, тъй като той е най-хубавото нещо, което му се е случвало в живота. Понсе му отговаря, че трябва известно време да не се срещат, докато хората престанат да говорят. Нандо плаче. Влиза Нора и Нандо избягва. Тя пита баща си какво е станало, че младежът е толкова разстроен. Понсе отговаря, че се е разделил с Нандо - нещо, което е трябвало да направи отдавна. Той е убеден, че младежът ще поплаче и ще се успокои. На Понсе му е интересно защо Нора толкова много се интересува от Нандо. Да не би да иска да го утеши? Той би бил доволен - така ще може да работи по-спокойно.

Санто казва на отчето, че го очакват в изповедалнята, а също така, че се е обаждала сестрата на Аманда и е помолила да отслужи литургия в памет на Игнасио Хауреги. Санто пита къде е бил приятеля му предната нощ и защо е изчезнал, без да предупреди никого. Свещеникът не иска да говори за това и излиза, като на вратата се разминава с Месина. Санто я поздравява, но тя е сърдита. Казва му, че ако иска да се раздели с нея, трябва да действа открито. Накрая го пита къде е бил предната вечер. Санто й отговаря, че си е бил в дома. Той отбелязва, че както самата тя е видяла, отец Хуан е разстроен и му е зле. Санто опитва да се сдобри с нея.

С букет в ръка, Асумпта отива на гроба на Хауреги. Наоколо няма никой, освен Мануел, който върви след нея. Асумпта слага свежите цветя, след като е махнала изсъхналите. Мануел я пита къде е Корахе. Той предполага, че е там, за да се срещне с Корахе. Асумпта му отговаря, че е искала да се сбогува с Игнасио, тъй като го е обичала. Да не би кметът да е забравил? Кметът я заплашва с пистолет и й казва, че ако не му каже кой е Корахе, той ще е последният, който ще я види жива. Асумпта поглежда зад Мануел и той се обръща, за да види кой е, но получава удар по главата с металната ваза.

Отец Хуан влиза в изповедалнята и разбира, че майка му е там. Тя иска да се изповяда, иска да поговорят двамата. В началото, той отказва, тъй като тя не иска да отговори на въпросите, които не му дават мира, но след това се съгласява. Той я засипва с въпроси - защо толкова време не му е казала, че той е сина й? Защо не го е защитила, защо не се е опитала да си го върне? Аманда слуша и очите й се изпълват със сълзи. Тя мълчи, а той продължава - тя е била любовница на Коста? Корахе предполага, че тя е била любовница на Мануел Коста, той е техен син и Мария Хулия е научила за това, поради което Аманда я е убила. За това са знаели трима души, които сега са мъртви. Аманда настоява, че никого не е убивала, а Коста не му е баща. Корахе не й вярва и й казва, че може да отрича всичко, но той не е идиот. Той й казва, че може да ги изпрати в затвора и й обяснява защо - той е имал нужда от майка, когато е бил малък, а тя дори не предполага през какво е преминал. Сега той няма нужда от нея. Аманда го нарича „сине", а той настоява никога повече да не го нарича така, защото той не е неин син. Тя продължава и го умолява за прошка, защото има нужда от неговата прошка. Двамата плачат и се гледат през решетката на изповедалнята.

Коста идва на себе си. Той лежи, а на главата си има рана и кръвта от нея вече е напоила ризата му. Той вижда силует на жена. Това е Асумпта. Тя стои в криптата, а Коста лежи в подземието, където са гробовете. Преградата, през която Коста я вижда, е решетката на пода в криптата. Асумпта му казва, че той трябва да плати за смъртта на Игансио. Коста е убеден, че някой ще го изкара от там, но Асумпта му напомня, че никой не знае къде е той. Съветва го да се моли да умре бързо. Тя излиза на улицата и затваря вратите на гробницата. От подземието Коста крещи, че никой няма да го победи.

Нора открива Нандо, който се скрил, разстроен след раздялата с Понсе. Нора не обръща внимание на молбите му да си върне и го уверява, че той иска да бъде утешен, че иска някой да го погали, да го обича. Тя го гали и целува и предлага да се сгодят. Тя смята, че така хората ще престанат да говорят за него. Нандо опитва да се съпротивлява, настоявайки че не харесва жени и за това не иска да се сгодява за Нора. Нора обещава да му покаже, че да бъде с жена е много приятно и вярва, че той ще разбере, стига да опита. Тя доста смело му показва колко приятно може да му бъде.

Инспектор Флорес отива в хотела на Герико и Орасио го пита дали са задържали баща му. Инспекторът му отговаря, че не са го открили. Елиса пита Флорес дали мисли, че Коста е избягал. Орасио предполага къде може да е отишъл баща му и излиза, за да предприеме нещо за издирването му. Марсия предлага на инспектора кафе - изглежда, че тя иска нещо от него. Елиса пита Флорес какви улики има против Коста. Той отговаря, че все още не знае какви са мотивите, но знае, че Коста е виновен. В този момент, Елиса трябва да се отдалечи, за да отговори на телефонно позвъняване. Докато поднася кафето на инспектора, Марсия му прошепва, че мотивът е ревност - ревнивите жени са много опасни.

Клара отива в стаята на Ана и настоява от сестра си да й каже какво е казала на отец Хуан, че се държи толкова зле. Ана е много доволна и я пита с усмивка дали тя е отишла да му се предложи, а той я е отхвърлил. Клара настоява и Ана заявява, че е казала на свещеника това, което ще ги раздели завинаги с Клара. Клара се нахвърля на сестра си и я хваща за гърлото. Тресе я с все сили и настоява да признае какво точно е казала.

В гробницата, Коста крещи и вика за помощ. Никой не го чува, но усилията го изтощават.

В църквата, хората са се събрали за литургията и отец Хуан заявява, че по молба на семейството, службата се посвещава на паметта на Игнасио Хауреги. Чува се музиката към „Ave Maria", но вместо хора, се чува един прекрасен глас. Всички се обръщат, за да видят кой пее. Това е Асумпта.

Коста се опитва да отвори преградата, но безрезултатно. Става му зле и той влиза по-навътре в гробницата.

Асумпта пее: Maria, gratia plena Maria, gratia plena Ave, ave dominus Dominus tecum. Тя върви по пътеката и не откъсва очи от свещеника. Той също я гледа, както и Аманда. Чува се молитва: Benedicta tu in mulieribus Et benedictus Et benedictus fructus ventri Ventris tui, Jesus. Ave Maria. Когато Асумпта спира, всички я аплодират. Свещеникът също й ръкопляска, както и сестра й, която се приближава до нея и я прегръща. Аманда тихо я пита какво е направила с Коста. Асумпта отговаря, че той е там, от където няма да може да нарани никого. Тя е убедена, че синът на Аманда вече е в безопасност. Двете се обръщат към олтара и се радват на свещеника.