Падре Корахе (Padre Coraje)

123 серия

Коста заявява, че това е края на Корахе и приближава камата към гърдите му. Корахе се опитва да отбие ръката на кмета с камата.

Орасио пита Клара дали смята, че той ще я пусне със свещеника. Клара се опитва да разбере какво е направил съпругът й с любимия й. Орасио не отговаря на въпроса й и продължава, че те са женени пред Бог и ще останат заедно. Той хваща Клара за гърлото и започва да я души, но тя се измъква след като го удря с коляно между краката и избягва.

Камата на Коста се насочва направо към сърцето на Корахе. В този момент се появява Аманда, успяла да избяга в тъмнината от полицаите. Тя вижда двамата противници и не се замисля - изкрещява да го пусне и блъска кмета с все сила. Той пада, а камата му се забива наблизо. Корахе успява да се скрие точно преди да се появи Ескобар с двама полицаи. Той вижда падналия на земята кмет, а Аманда обяснява, че е намерила Коста така и предполага, че може би е получил сърдечен пристъп.

Пипо пита дали майка му ще умре. Месина го успокоява, че няма да умре, но само така може да го убеди да не прави глупости, които могат да убият майка му. Именно това е имала предвид Муда. Пипо поглежда съпругата си, а нейното лице, както винаги, не успява да скрие нищо. Той разбира, че Аманда е болна, но смята, че не може да умре, защото тя му е обещала да не го оставя сам. Пипо се разплаква и изпада в паника, без да могат да го успокоят думите на съпругата му и Месина. Той е уверен, че нейната болест скоро ще предизвика смъртта й, а това ще е наказание за неговия грях - убийството на човек. Той се опитва да избяга, за да потърси Аманда, но жените го спират и той продължава да плаче в обятията им.

Понсе изпада в ярост, тъй като Нандо по своя воля е потърсил любовна утеха при дъщеря му, никой не го е принуждавал, а той ги е видял. Нора и Нандо прибързано се обличат, опитвайки се да обяснят на Понсе, който отказва да слуша, защото е извън себе си от ревност и гняв. Оправданията на Нандо са направо жалки - той не го е направил нарочно. За това получава един удар от Понсе. Нора се застъпва за него, но Понсе не й обръща внимание. Той я принуждава да излезе от стаята. Понсе замахва с шапката си да удари и двамата, но сваля друго на земята.

Ана излиза от стаята си, твърдо решена да се разправя с Дарио за чая, който й е дал, и за помощта му за Клара. Тя го обижда, че е идиот и мерзавец, а Елиса се застъпва за младежа. Тогава Ана разобличава пред майка си коварния план на Дарио и Клара, които са я упоили, за да може Клара да отиде на бала. Дарио не й остава длъжен и отбелязва, че е възстановил справедливостта, след като Ана първа е упоила Клара, за това тя се е чувствала зле през деня. Ана настоява, че това е измислица на Дарио. Човекът на Орасио подслушва разговора и излиза от хотела. Елиса моли Дарио да ги остави сами с дъщеря й. Тръгвайки, Дарио изказва своето желание Клара да е избягала със свещеника. Ана посяга към него. В този момент се появяват Понсе и разсъблечената Нора. Докато извежда дъщеря си през вратата, той моли Елиса за извинение и я моли да не пуска повече Нора в хотела, споменавайки че я е заварил с Нандо в леглото. Ана отбелязва, че двамата са се забавлявали.

Отец Хуан се връща в сакристията с плаща на Корахе в ръка. Той го скрива и облича расото, смятайки да потърси Клара. В този момент самата тя се появява в сакристията. Те се прегръщат и целуват. Тя му разказва за появата на Орасио на бала и как тя го е объркала със свещеника. Той изважда кутийката с пръстена и й я подава. Клара слага пръстена и се възхищава на бижуто. След това тя му казва, че не й е нужен пръстен, защото любимият й е винаги в сърцето. В такъв случай свещеникът иска да си го върне, но Клара скрива ръката си зад гърба. Те се целуват. Клара сваля расото му, а той разкъсва роклята й на монахиня. Без да спират да се целуват, той я вдига на ръце и се засилва да я занесе в леглото, но Клара отказва. Той я пита защо. Тя се бои, че някой ще се появи и ще ги види. Отчето не я пуска, гали я по косата, докосва я, целува я отново. Целувките му я успокояват. Той я изнася от сакристията.

Орасио, заедно със своя „агент", отива в хотела и настоява Елиса да извика Клара. Елиса казва, че не се радва да го види там. Ана му съобщава, че Клара я няма и той сам може да се досети къде е - сега Клара и свещеникът се забавляват. Орасио заявява на Елиса, че дъщеря й му изневерява със свещеника и двамата смятат да избягат. Елиса го уверява, че Клара не е способна на такова нещо. Орасио възразява - Клара и свещеникът са способни на всичко. Елиса настоява той да напусне дома й. Той излиза, а Ана тръгва след него, без да се вслуша в думите на майка си. След като остава само с „агента" на Орасио, тя му казва да си върви или ще подаде жалба срещу него в полицията.

Коста отива да посети Аманда, която е затворена в една килия в полицейския участък. Ръката му е ранена. Тя седи на леглото и го пита дали се радва, че е успял да я затвори. Коста й отговаря, че тя трябва да му плати за престоя в гробницата. Заканва се тя да изгние в затвора. Аманда го предупреждава, че нейният адвокат много бързо ще я изкара от там. Коста не обръща внимание на думите й и продължава със своето - дните на Странника са преброени; може да е избягал сега, но и неговия час ще настъпи. Той е убеден, че финалната битка наближава. Аманда се приближава до решетката, която я отделя от Коста и му съобщава, че няма да се стигне до там, защото не смята да се бие с него. Тя иска да живее спокойно със сина си, нищо повече. Кметът я уверява, че няма да избегне съдбата си. Тогава Аманда го хваща през решетките и го предупреждава, че ако дори косъм падне от главата на сина й, тя ще унищожи Коста. Тя се развиква и призовава охраната да отиде, защото кметът вече си тръгва. Тя се обръща и усеща, че от носа й отново потича кръв.

Навън е нощ, осветена от пълна луна... В банята на сакристията, Клара и отчето се обичат под струите на водата... Идилията им е нарушена от почукване на вратата - Орасио и Ана са. Налага се да отворят вратата, иначе Орасио заплашва да разбие вратата. Той знае, че свещеникът е вътре. Двамата влюбени обмислят какво да правят. А отвън, Ана предполага, че след като свещеникът е в банята, Клара може би си е тръгнала. Орасио предполага, че може двамата да са вътре. Отец Хуан завива Клара с кърпа и я скрива зад вратата. След това отваря и пита неканените гости защо му пречат да се къпе. Той се възмущава на това нахлуване и пита за какво е целия този шум. Орасио иска да разбере къде е Клара. Той е убеден, че тя се е срещнала със свещеника на бала. Той отрича всичко и настоява, че няма представя къде може да е Клара. Той пита Орасио не се ли срамува да го поставя в такова положение пред Ана. Орасио не се отказва и настоява да му каже къде е Клара. Отецът му отговаря, че не е там. Да не би Орасио да иска сам да провери? Орасио иска да провери и свещеникът му отваря широко вратата. Предлага му да провери, освобождавайки вратата, за да може да мине, като при това прикрива Клара. Орасио въпреки всичко не влиза и не пуска Ана да го направи, а тя е готова да провери. Той предлага на свещеника да отидат в църквата и да поговорят като мъж с мъж. Отчето му отговаря, че първо ще довърши къпането си и след това затваря врата.

Орасио изпраща Ана в дома, но тя не иска да си ходи. Тя влиза в сакристията, надявайки се да открие там сестра си. Тя поглежда в гардероба, поглежда зад другия изход, но Клара, разбира се, я няма. Ана открива роклята на монахиня и показва тази улика на зет си.

В това време, Клара наметната с халат и боса притичва по коридора към изхода, а свещеникът, облечен с панталон, пази при вратата на сакристията. Убеден, че Клара благополучно се е скрила, той се връща в банята. Там го открива разярения Орасио, който държи роклята на Клара в ръка и настоява да разбере дали свещеникът ще продължава да настоява, че не знае къде е Клара. Изправен пред фактите, отчето признава, че Клара наистина е била там, споделила е, че са се скарали с Орасио и той, отчето, се е опитал да я утеши. Думите за утешение не се харесват на Орасио и той се нахвърля на свещеника, който не остава със скръстени ръце. Ана се намесва. Тя държи в ръка нож. Тя хваща отзад за косата свещеника, издърпва главата му и поставя ножа на гърлото му, принуждавайки го по този начин да пусне Орасио. Ана настоява свещеника да признае, че е бил с Клара, но той отрича. Ана се ядосва, че свещеникът лъже по този начин, обръща ножа, без да отделя острието от гърлото на отчето и предлага на Орасио да го убие, да приключи с него веднъж завинаги. Орасио е изправен пред избор, но той не може да извърши убийство. На лицето му се изписва отвращение и презрение към Ана, която изглежда обезумяла от тази забранена любов. Не само Клара, но и Ана е готова на всичко заради този свещеник. Той отговаря на Ана, че му се повдига от тях и си тръгва. Налага се и Ана да пусне отчето и да си тръгне, но преди това заявява, че той ще съжалява горко за това, което е извършил. Отчето най-накрая си отдъхва и разтърква гърлото си.

Педро гледа в огледалото и вижда своя двойник. Той е с шапка и пуши. Той му се смее, гледайки развълнувания ревнивец. Двойникът му го пита дали се пита с кого се забавлява - със свещеника или със Санто. Педро се опитва да го накара да спре, но той продължава - напомня му, че ако не беше сгрешил, Беренисе нямаше да му изневери. Педро изпада в отчаяние и заявява, че няма да направи това, което го кара да направи. След това се обръща и вижда Мерседес, която влиза и го пита с кого разговаря. Поглеждайки отново в огледалото, Педро вижда само себе си, двойникът му го няма. Той се връща в реалността и пита съпругата си къде е била толкова време. Той е възмутен, особено след като тя отказва да говори на тази тема. Двойникът отново се появява, но този път зад Мерседес и отговаря вместо нея, че тя е била при свещеника, къде другаде? Педро се нахвърля на съпругата си и я пита дали е била при него. На нея не й харесва такова отношение и го смята за болен. Заявява, че й е омръзнала неговата ревност. Предлага му първо да помисли, а след това да поговорят. Меча иска да излезе, а двойникът пита дали Педро ще я пусне просто така. Разярен, Педро настига Меча и я гони, обиждайки я. Той я удря по лицето, но в този момент идва на себе си и моли за пришка. Пада на колене и признава, че сам не може да се разбере, не знае как може да й причинява това.

Когато научава, че майка му е арестувана, Пипо се втурва натам. Муда и Месина го задържат, въпреки че полицаят при вратата заявява, че няма да пусне Пипо при никакви условия. Пристига Понсе и иска да разбере какво става. В началото, той убеждава Пипо, че майка му няма да умре, ще оздравее, но след това, когато Пипо се възмущава при тази явна лъжа и хваща Понсе за ревера. Месина му казва, че Пипо вече знае всичко. Понсе обещава да се погрижи за Аманда и отива в участъка.

Клара, облечена в чужд халат, боса и с мокра коса, тихо се прибира в дома, като влиза в спалнята си през прозореца. Когато стъпва на пода, вратата на стаята й се отваря и влиза Елиса. Тя светва лампата. Естествено, следва въпроса къде е била. Клара, хваната в крачка, не иска, а и не може да лъже. Тя отговаря, че не може да каже на майка си къде е била и я моли да не я пита за нищо, защото е много трудно да обясни всичко това. Елиса се възмущава на съветва на дъщеря си да не се меси. Тя не смята да бездейства, докато Клара си проваля живота. Стига й само да я погледне в какъв вид е. И всичко заради този негодяй и мерзавец, с когото е била. Клара възмутено се развиква, че обича този мерзавец, както го нарича Елиса, и не може да направи нищо. Елиса удря шамар на любимата си дъщеря. Клара се разплаква и протяга ръка към майка си, но тя излиза и захлопва след себе си вратата.

В участъка, Понсе настоява да го пуснат при Аманда, тъй като тя е негова пациентка. Ако нещо се случи с нея, Ескобар ще отговаря. Комисарят, на свой ред, заплашва Понсе с проблеми, но когато вижда Аманда, която цялата е в кръв, престава да мърмори и пуска лекаря. Докато Ескобар отива за памук, Понсе казва на Аманда, че смята да я изведе от там, възползвайки се от болестта й, но тя го моли Коста и сина й да не разберат за болестта й. Понсе казва на комисаря, че трябва да пуснат арестуваната под гаранция, тъй като има високо кръвно и е опасно за нея. Трябва незабавно да се свърже със съдията и да оформят необходимите документи, но предупреждава комисаря да не споменава нищо на кмета, защото Понсе е способен да наговори доста неприятни неща по адрес на Ескобар пред Коста. Аманда, оставяйки насаме с Понсе, се разплаква и го моли да не я оставя да умре там, а главното - Габриел да не научи за болестта й. Понсе я прегръща и утешава.

Меча върви по улицата. Санто я догонва и иска да поговорят. Меча крие от него синините по лицето си, но той ги вижда. Тя се опитва да ги обясни с това, че сама се е ударила. Санто не й вярва и е убеден, че съпругът й я е ударил. Той моли Меча да не се връща в дома. Той иска да я отведе в църквата, но тя решително отказва и предлага да се срещат известно време.

Нандо е в хотелската стая. Нора отива при него. Нандо не се радва да я види, но тя започва да го утешава, за да не се чувства виновен. Напомня му, че баща й не обича Нандо, а неговата голяма любов е Коста, за това той трябва да забрави Понсе. За целта може да използва Нора и да й позволи да го направи щастлив, да промени живота си. Уверява го, че за него е способна на всичко. Предлага му да се ожени за нея. Защо да не докаже на всички, че той е обикновен младеж? Тя е готова да му помогне в момента, когато всички го сочат с пръст, а баща му му е обърнал гръб. Нандо приема предложението на Нора с надежда за щастие и промяна в живота. Все пак, няма какво да губи.

В салона на хотела, Клара разговаря с адвоката и подписва някакви документи. Елиса познава адвоката и е изненадана да го види. Клара обяснява на майка си, че е решена да поиска развод от Орасио. Елиса е шокирана. Тя се опитва да накара Клара да промени решението си. Ана също се намесва със своите коментира относно това колко нагла е сестра й, която желае да се отдаде на разврат. Елиса прогонва Ана и продължава да настоява Клара да се откаже от идеята. Тя смята, че така или иначе, Орасио никога няма да се разведе с нея. След поредния отказ на дъщеря си, Елиса злобно заявява, че тя е същата развратница като баща си. Клара най-накрая избухва и приема да я нарича развратница, но тя се е омъжила за мъж, който се е клел, че не е като баща си, а предната вечер без малко да я убие. Тя твърдо заявява, че не смята да умре в ръцете на Коста.

Месина се появява в сакристията, където Санто е седнал пред масата с тъжен и замислен вид. Месина отбелязва, че той отдавна не се е появявал в „Бухала". Санто й напомня, че сама е настоявала, че двамата нямат общо бъдеще. Месина се е надявала, че той ще се бори. Санто е песимистично настроен - от него може да се очакват само неприятности. Месина го упреква, че той просто не я обича. Санто се съгласява, че той не я обича както й се иска на нея. Месина разбира, че причината отново е Меча. Санто потвърждава, че не може да си я избие от главата, дори и след като се е омъжила. Той едва се сдържа, за да не пребие Олмос. Месина с огорчение случа този монолог. Санто осъзнава, че е казал прекалено много. Той е удивен на себе си и се чуди защо е казал всичко това на Месина. Тя пояснява, че той така се сбогува с нея. Санто я моли за прошка. Месина се ожесточава и се заканва никога да не му прости. Месина си тръгва, а Санто остава както преди сам с мъката си.

В кабинета на Ескобар, Понсе и Аманда разбират, че всички документи за освобождаването й под гаранция са готови и тя може да се прибере в дома, но не бива да напуска града без разрешение. Влиза Коста и научава, че Ескобар се е обърнал към съдията без негово съгласие. Аманда е бледа, от носа й се показва памук. На бюрото на Ескобар има няколко кървави тампона. Ескобар уточнява, че Аманда е болна и Понсе е решил да се погрижи за нея. Коста пита от какво е болна Аманда, лекарят отговаря, че има високо кръвно налягане. Коста излиза от кожата си и се развиква на Ескобар, Понсе, а когато след почукване на вратата влиза свещеника, кметът го поздравява като още един участник в този спектакъл. Той пита свещеника дали не е отишъл, за да изповяда Аманда. Аманда скрива лицето си и изважда памука от носа си. Тя прави всичко възможно, за да не забележи сина й колко зле, въпреки че е очевидно, че тя е болна. Отчето се обръща към Аманда и я пита дали е добре. Ескобар и Понсе излизат, за да подпишат документите, а Коста, както и преди, продължава да беснее. Майка и син остават насаме. Тя се опитва да прикрие лицето си. Той застава на коляно, за да я погледне в очите. Пита я за какви опрощения на греховете е говорел Коста. И защо там има кървави парчета памук. Тя обяснява, че с Понсе са измислили болестта й, за да може да излезе от там и че това не е кръв, грим, а Коста злобно говори, той не може без своите измислици. Уверява го, че тя е наред. Корахе замислено я пита защо не може да й повярва. Аманда издържа на погледа му. Той я моли да не си играе с живота и отбелязва, че не е готов да я гледа как страда от някоя смъртоносна болест. Той ще страда много, ако с нея се случи нещо. Двамата се гледат със сълзи в очите. Той приближава лицето си до нейното и й прошепва, че не иска да я изгуби, наричайки при това „мамо".

Аманда се прибира в дома и там я посреща Муда, която й съобщава, че Пипо е избяга. В началото Муда си е помислила, че той е отишъл при майка си, а след това се е обадила в „Бухала", но той не е и там. В бара също го няма. Муда признава, че Пипо вече знае за болестта на Аманда и е обезумял. Тя признава вината си, плаче и е готова да събере вещите си, за да си тръгне. Аманда се ядосва и се чуди как може Ирма да бъде такава глупачка. Муда предполага, че Пипо може да е отишъл за утеха при свещеника. Аманда разбира, че е права и бърза да излезе.

Меча се прибира в дома, а след нея влиза Санто. Тя е изненадана - какво му трябва и как е влязъл? Санто настоява тя да тръгне с него. Меча отказва и тогава Санто изважда пистолет, насочвайки го към Мерседес. Той е решен да я отведе, дори против волята й.

В кабинета на баща си, Орасио преглежда пощата. Има голям плик, адресиран за него. Той го отваря и открива заявлението за развод на Клара. Орасио не смята да пусне съпругата си и продупчва с ножа за хартия документа, който държи. В кабинета влиза Нена и пита какво се е случило. Орасио й разказва и споделя с нея възмущението си - той й е дал всичко. Нена се опитва да го успокои. Орасио става от стола и се оказва лице в лице с Нена. Погледите им се срещат и нещо пробягва между тях.

След като е говорила с адвоката, Клара оставя слушалката на мястото й. В този момент, към нея се приближава Ана. Тя спокойно заявява, че сестра й няма да постигне нищо с развода, тъй като с нея (Ана) Клара няма да може да се раздели. На Ана й е омръзнало постоянното желание на сестра й да привлича внимание. Клара решително и откровено казва, че не смята повече да крие отношенията си със свещеника. Предлага на Ана да прави каквото иска, но тя няма да може да я раздели с отец Хуан и те ще бъдат заедно. Все още спокойна, Ана я пита дали и след смъртта. Клара я пита за какво говори. Ана отговоря спокойно, но много пъти се е опитала да обясни, че двамата са родени един за друг, така е решил Бог и ако й се наложи да я убие, тя ще го направи.

Отец Хуан влиза в сакристията и заварва там Пипо, който е седнал на леглото му с много тъжен вид. Той не реагира дори на влизането на свещеника. Отчето е удивен - Пипо е под домашен арест и не бива да излиза. Пита го какво прави там. Плачейки, Пипо моли свещеника да помогне на майка му. Отчето го успокоява и му казва, че Аманда е на свобода, жива и здрава и няма причини за безпокойство. Той сам вярва в това, което говори. Пипо не го слуша, хваща свещеника за ръката и го моли да направи чуди, тъй като отчето умее да лекува хората, а майка му умира. Свещеникът отново обяснява, че Аманда е добре, а болестта й е измислена, за да я освободят от затвора. Пипо го уверява, че болестта на майка му не е измислица, а Аманда е излъгала, че е здрава, но скоро ще умре. Отбелязва, че всеки ден й тече кръв от носа. Пипо вярва, че само свещеникът може да я спаси. Пипо не може да живее без нея. Отец Хуан е шокиран от новината. Влиза Аманада. Той я поглежда и разбира, че всичко това е истина.