Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37615 |
Падре Корахе (Padre Coraje)
124 серия
Отец Хуан пита Аманда дали е вярно и тя признава, че страда от левкемия. Пипо скача от мястото си и настоява свещеникът да я излекува. В очите на Хуан се появяват сълзи и казва, че Бог не може да му я отнеме, не може да го направи отново. Пипо поглежда неразбиращо майка си и след това свещеника. Аманда нарича отчето „сине". След това поглежда Пипо и разбира, че се е разприказвала. Пипо е изненадан и поглежда свещеникът. Пита дали той е нейния син. Отец Хуан казва, че няма да понесе да я изгуби отново. Той я съветва да отведе Пипо в дома, защото той не бива да излиза. Пипо с благоговение докосва гърдите на неочаквано открития си брат.
Клара заявява, че Ана съвсем се е побъркала. Ана й отговаря, че може да мисли каквото поиска, но ако свещеникът умре, ще е по нейна вина. Клара й отговаря, че няма да я изплаши с нейните заплахи. Ана заявява, че Клара знае на какво е способна и излиза.
Орасио се приближава към Нена, за да я целуне. Девойката стои като хипнотизирана, но в решителния момент се отдръпва. Орасио я моли за прошка. Нена му отговаря, че нищо не се е случило. Орасио настоява, че се е случило. Мануел влиза в кабинета и пита какво правят те там. Орасио му отговаря, че разговарят. Коста ги съветва да говорят някъде другаде, не в кабинета му. Коста вижда молбата за развод на Клара. Нена защитава Орасио, казвайки на баща му, че и без това му е зле. Орасио набързо излиза от кабинета. Коста я съветва да отиде при него, може пък да успее да му помогне. Нена излиза.
Меча моли Санто да пусне оръжието. Санто заявява, че няма да си тръгне от там без нея. Появява се Педро. Клисарят иска да предизвика бой и казва на Педро да се бие с него, или може да удря само жени. Педро обвинява Меча, че му е казала. Меча стои между двамата разярени мъже. Тя моли Санто да си върви. Преди да излезе, Санто предупреждава Олмос, че ако отново я докосне, той ще го убие. Педро казва, че клисарят е полудял. Меча го пита защо да е полудял. Защо не може да разбере как тя е могла да се омъжи за тип, който я бие? Педро я моли за прошка и й признава, че се бои тя да не отиде при друг. Той се бои да не я изгуби. Меча вдига ръката си и му показва пръстена, напомняйки му, че се е омъжила за него. Уверява го, че друг няма. Олмос й казва, че иска да е добре между тях. Меча го моли да й има доверие. Меча излиза.
В сакристията звъни телефона. Отчето вдига слушалката - Клара е. Ана вдига слушалката на другия телефон... Хуан много иска да види Клара, но девойката му отговаря, че не може да излезе сега. Тя моли любимия си да не допуска Ана при себе си. В този момент, към Ана се приближава Елиса и я пита какво прави. Настоява да затвори слушалката. Клара чува това и прекратява разговора. Ана се обръща към майка си и я пита дали иска да знае с кого е говорила Клара, или сама ще се досети. Ана се възмущава, че майка й се кара само на нея, а Клара прави каквото си иска през това време. Елиса настоява Ана да се прибере в стаята си и сама поставя слушалката на мястото й.
В салона на Хауреги, Пипо упреква майка си, че не му е казала, че отец Хуан е негов брат. Аманда признава, че не е могла. Тя отбелязва, че той няма да остане сам, когато тя си отиде. Тя знае, че отецът ще се погрижи за него. Плачейки, Пипо моли майка си да не говори така. Той й напомня, че му е обещала да бъде с него до края на живота му. Аманда му отговаря, че е готова да даде всичко, за да може да изпълни обещанието си, но Бог е пожелал друго и тя е безсилна пред това. Пипо пада на коленете на майка си. И той, и Аманда плачат.
В сакристията, отец Хуан стои пред отворения прозорец. Санто влиза и казва, че тя е болна. Настоява, че Меча не бива да остава с него. Отчето е изморен и прикрива очите си с ръка. Той казва на приятеля си, че Аманда е болна от левкемия и умира. Клисарят прегръща приятеля си. Корахе моли Санто да му обясни, защото не разбира - да не би това да е наказание за това расо. Санто му отговаря, че не е така, защото Бог не е отмъстителен. Корахе отбелязва, че 33 години е живял без майка и сега, когато я открил... Той смята, че това е несправедливо. Хуан се освобождава от ръката на приятеля си и излиза.
Коста е сам в тайната зала. Пред него на масата са камата и отвореното Писание. Мануел призовава Странникът да се появи. Той знае, че решителната битка наближава. Той иска Странника да му даде знак. Той трябва да се е върнал в обятията на майка си, за да се изпълни предсказанието. Иска той да се появи пред него преди да се пусне черната нощ. Внезапно се отваря една врата и Коста вижда човек с наметалото на Корахе. След това се отварят всички врати, водещи към подземната зала. И там се появяват хора с плащове с качулки. Коста протяга ръка към камата. Един нечовешки глас му казва, че това няма да му помогне. Раздава се дяволски смях. Коста пита кой е той. И получава отговор, че той е неговия повелител, който го е завел там, за да получи душата на Странника. Коста настоява, че Странникът е негов. Той е Командор на този Орден. Отговорът е, че този Орден принадлежи на повелителя на Тъмнината. Коста настоява, че не е така и цитира Писанието, в което се казва, че Странникът ще даде живот на Новия Свят, в което ще се възцари Доброто. Гласът казва, че те са глупаци и че те винаги са били негови поданици. Настоява, че всичко това е създадено заради него - Писанието, това подземие, кръстът, който сочи към Тъмнината. Коста крещи, че това не може да бъде. Дяволът цитира част от Писанието, в което се говори за Странника. Настоява, че това е създадено заради него, а тази бележка е направена от него, Падналият Ангел. Отново се чува дяволски смях. Коста се опитва да спори - той е Доброто. Дяволът възразява, че раждането на Новия Свят е всъщност раждането на неговото царство. Той ще завладее душата на този, когото са му приготвили. Коста хваща камата и се приближава към най-близко стоящия „Корахе". Но камата не се забива в нищо. „Корахе" вдига камата и я насочва към Коста. Коста е заобиколен от призраци с плащове с качулки и този кръг се затяга около него. Коста чува, че вече е късно. В залата вече няма никакви столове и Мануел пада на пода, крещейки „НЕ". Той се събужда на масата. Гледа ужасен.
В хола на Коста, Нена поднася на Орасио кафе и взема празна чаша. Тя го съветва да престане да мисли за Клара. Орасио й отговаря, че не може. Влиза Лаутаро. Нена го пита как е. Лаутаро отговаря, че е добре и поглежда брат си. Нена отива в кухнята, за да приготви вечерята, а Орасио казва, че Клара е подала молба за развод. Лаутаро смята, че така е по-добре, тъй като брат му и Клара не се разбират. Орасио възкликва, че той я обича. Пита какво да прави. Лаутаро му изкрещява да я забрави и да не се прави на идиот. Нена отново защитава Орасио и му казва, че само неговите грубости са му липсвали. Изтъква, че Орасио не се чувства добре. Пита съпруга си дали не може да разбере това. Нена отбелязва, че напоследък не може да познае Лаутаро, който все повече заприличва на баща си. Започва семеен скандал, в който се намесва Орасио. Лаутаро го съветва да не се меси, защото той говори със съпругата си.
Клара се кани да излезе от хотела. Ана се появява и я пита къде отива. Преди да отговори, в хотела влиза Дарио, а до Ана изниква Елиса. Заговарят за уволнението на Дарио. Въпреки че постъпката му няма оправдание, Елиса моли да остане. Дарио отива на пазар и Клара, възползвайки се от ситуацията, се измъква от дома с него.
В банята, Коста се кани да се бръсне. Той вдига глава и вижда отражението си в огледалото. Той се изплашва от това, което вижда. Заявява, че той няма да го получи, защото той не смята да стане негов слуга. Ръката му сама се насочва към бръснача, а след това - към гърлото му. След виковете на баща си, Лаутаро влиза в банята и пита баща си дали се е порязал и дали е добре. Коста му отговаря, че е добре и признава, че сам се бои от себе си, защото прави неща, които не иска. Моли сина си да го наглежда. Лаутаро моли баща си да му позволи да му помогне. Коста, който се е оправил след изпитания страх, извежда сина си от банята. Той казва на невидимия си враг, че няма да го накара да убие своите деца.
Клара влиза в църквата. Отец Хуан излиза насреща й и двамата се прегръщат. Отец Хуан й казва, че тя дори не може да си представи каква голяма нужда е имал от тази прегръдка. Споделя, че го боли душата. Клара иска да разбере повече, но Хуан й отговаря, че е прекалено лично. В този момент, Дарио, който пази пред църквата, чува гласа на Ана, която го пита дали църквата е започнала да продава зеленчуци. Той застава на пътя й. Ана е убедена, че Дарио помага на сестра си, за да й отмъсти. Тя е решена да влезе в църквата. Дарио се опитва да я задържи, казвайки високо името й, за да могат Клара и отец Хуан да чуят... но те двамата имат уши сам за себе си. Клара се плаши от акта, че той не може да й разкаже. Отец Хуан я пита дали тя вярва в чудесата. Клара отговаря, че всичко е възможно, Бог сам избира своите оръдия... В църквата влиза Ана, а след нея и Дарио. Ана пита сестра дали той е толкова добър в леглото, че сега не може без него. Свещеникът й казва, че това е Божия дом. Ана язвително отбелязва, че той се е сетил, че това е Божия дом. Тя го упреква, че я е изоставил преди сватбата, за да се отдаде на служба на Бог, а сега се среща със сестра й. Тя го пита не разбира ли, че сестра му се опитва да го отклони. Съветва го да се спаси, иначе ще й се наложи тя да го направи. Ана излиза. Клара казва на любимия си, че Ана е способна да го убие. Тя знае, че е способна на това.
Прибирайки се в дома, Ана отваря гардероба в стаята си. Марсия я пита какво търси. Но търсенето е приключило - в ръката си Ана държи пакетче с отрова. Марсия й казва, че няма да й позволи да се погуби. Ана прибягва до шантаж - ако Марсия дори думичка каже какво е замислила, всички ще научат, че тя е убила Мария Хулия.
Отец Хуан отива в дома на Хауреги. Той моли майка си за прошка и й казва, че иска да направи много неща с нея, неща, за които отдавна е мечтал. Аманда му обещава, че ще направят всичко през времето, което й остава. Хуан я пита колко време й остава. Аманда му отговаря, че Понсе не й е казал колко точно. Аманда тъжно се усмихва, че е толкова, колкото й се иска. Хуан иска тя да се прегледа при специалисти в Буенос Айрес. Аманда отговаря, че е безполезно - тази напаст не щади нито бедни, нито богати. Свещеникът е убеден, че Бог ще помогне на майка му да се оправи. Той повтаря няколко пъти, че тя ще се оправи. Аманда отбелязва, че Бог има други планове за нея. Хуан й казва, че не иска тя да умре. Аманда се разплаква от умиление от начина, по който й говори сина й. Свещеникът моли майка си да отиде на литургията. Тя трябва да го гледа и слуша. Той иска тя да се моли заедно с него. Той е сигурен, че двамата заедно могат да направят чудо. Отец Хуан държи ръката на Аманда и казва, че вярва, че Бог ще се смили над тях. Моли я да не умира. Той пада на коленете на Аманда. Аманда въздъхва тежко, галейки главата на сина си.
В хотелската стая са се събрали Нандо, Гусман, Нора и Понсе. Бащите не разбират за какво са ги извикали. Нора съобщава, че двамата с Нандо са решили да се оженят. Гусман се радва и поздравява сина си.
Лаутаро и Нена отново се карат. Коста се намесва и пита за какво става дума. Той прегръща двамата и казва, че им желае само добро. Предлага им да заминат, някъде далеч. Той дава на Лаутаро пари. Лаутаро го пита какво се е случило. Появява се Орасио. Мануел дава пари и на големия си син. Съветва го да замине. Пожелава му да се запознае с жена, да се влюби и тя да се влюби в него, за разлика от жената, за която се е оженил. Синовете връщат парите и питат какво става. Коста ги пита не може ли да бъде великодушен с децата си. Той излиза. Лаутаро прегръща Нена и казва баща си, че не е на себе си. Орасио предлага да поговорят с Понсе. Той тайно поглежда към Нена.
Пипо спира отец Хуан, докато той си тръгва. Пипо признава, че знае как да продължи с живота си. Той отбелязва, че свещеникът е живял до сега без майка, а Пипо винаги е бил с нея, вземала е решения вместо него. И още - той винаги е искал да има брат, който да прилича на свещеника. Отец Хуан му казва, че се гордее, че му е брат. Двамата се прегръщат. Аманда наблюдава сцената пред открехната врата.
Ана влиза в църквата и слага отрова във виното, от което пие свещеника по време на литургия.
Орасио извиква Понсе, за да прегледа баща си. В дома на Коста, Понсе среща Нена. Фройлан признава на дъщеря си, че му е зле, защото Нора иска да се омъжи за Нандо и Нандо е съгласен.
Меча вижда как Педро наблюдава една снимка и пита на глас Беренисе защо, защо го е предала. Той си спомня, че двамата са били щастливи и не е искал да я наказва, но тя го е принудила. Той казва, че с Мерседес ще бъде различно, защото Мерседес не е като нея и не иска да й причини зло. Педро скрива снимката и излиза. След като той излиза, Меча изважда снимката и чете надписа на гърба. Тя не може да повярва, че жената на снимката е нейна двойница.
Нена открехва завесата в банята, когато Орасио влиза. Тя го моли да й подаде кърпата, прикривайки се със завесата. Орасио взема кърпата и сам загръща девойката.
Коста завежда Понсе в тайната зала. Той разказва какво му се е случило. Оказва се, че векове наред са били слуги на Дявола. Понсе не вярва. Той смята, че това е било халюцинация. Вратата се хлопва и Мануел крещи, че това е той. Понсе му казва, че не е това, което си мисли - вратата просто не е била затворена. След като я затваря, той забелязва, че с Мануел се случва нещо и го пита какво му е. Коста вдига глава и Понсе вижда ужасяващите му очи. Фройлан се развиква: „Не, за Бога, не!"
По време на литургията, свещеникът се моли. Санто му поднася чашата. Отец Хуан поглежда майка си, която е седнала до Клара. Аманда изморено прикрива лицето си. Отчето мислено се моли за майка си - той моли Бог да не й я отнема. Моли за сили, за да я излекува. След това налива от виното в чашата. Ана наблюдава свещеника със сълзи в очите. Свещеникът вдига чашата и моли Бог да му даде сили, за да пречисти кръвта, която тече във вените й, моли Бог да стане оръдие на безкрайната му доброта, само още веднъж. Той вдига чашата. Ана стиска ръце и изглежда, че ще разкрие страшната си тайна. Но тя замълчава. От носа на Аманда потича кръв, а отец Хуан приключва с молитвата и поднася чашата към устата си.