Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37615 |
Падре Корахе (Padre Coraje)
129 серия
Корахе моли Клара поне да му каже къде ще бъде, за да може да отиде при нея, когато майка му си отиде. Клара мълчаливо сяда в колата до Елиса. Те заминават, а Корахе ги наблюдава как заминават. Клара поглежда назад, а Корахе я изпраща с поглед.
Коста продължава да настъпва към Аманда, плашейки я с побелелия си поглед. Той говори твърдо и решително, че когато настъпи момента, никой и нищо няма да го спре. Аманда се притеснява и отстъпва, а той продължава да я притиска. Когато забелязва, че от носа й отново потича кръв, той казва, че това е доказателство, че последната битка ще е негова. След като приключи с нея, той ще забие камата в сърцето на сина й. Ужасена, Аманда му заявява, че той няма да го докосне и с пръст. Въпреки че силите й отслабват, тя ще съумее да го защити и няма да му го даде. Коста приближава лицето си до това на Аманда и й казва, че това е непредотвратимо.
В „Бухала" се сбогуват с тялото на брата на собственичката. Санто утешава и успокоява плачещата Месина. Пристига Пипо с букет и кутия бонбони. Той е решил да отпразнуват отмяната на домашния арест. Той също изказва съболезнованията си на Месина, дори се разплаква, защото много скоро той ще оплаква майка си по същия начин.
В хотелската стая, Нора и Нандо провеждат импровизирана церемония по сгодяване, разменят си клетви и пръстени. Влиза Понсе и се опитва да убеди Нандо да не прави това. Той го моли да не проваля живота си. Нандо замира нерешително, без да отговаря на въпроса дали ще вземе Нора за съпруга. Нора отново задава въпроса си и напрегнато очаква отговора.
Лаутаро се кани да отиде на работа, въпреки умоляванията на Нена да остане и да прекара деня с нея. Все пак може да остави работата си и да замине със съпругата си на разходка, да сменят малко обстановката. Лаутаро отказва, защото има много работа и не може да не отиде на полето. Нена се оплаква от липсата на ласки и внимание от негова страна. Съпругът й не разбира тези упреци, защото той винаги е нежен с нея. Да не би Нора отново да й е казала нещо? Нена плаче и излиза, оставяйки Лаутаро в недоумение.
Нора очаква отговора на Нандо. Той приема. Тя е във възторг и го прегръща. Понсе констатира, че Нандо е подписал присъдата си. Дъщерята изгонва Понсе - тя иска да я оставят на спокойствие със съпруга й. На излизане, лекарят отбелязва, че с Нора никакво спокойствие не може да има. Той хлопва вратата. Нора ядосана тръгва след него, удря яростно по вратата и обижда баща си, че е извратен, неудачник и завистник. След това отново прегръща Нандо, който е много печален и неуверен в себе си, но скрива това от Нора, насилвайки да се усмихне. Той се надява наистина да бъдат щастливи двамата.
Меча готви в сакристията, когато влиза Педро. Двамата си разменят въпроси какво прави другия там. Педро е особено язвителен. Той я пита дали не се е върнала при свещеника и дали не готви за него. Той продължава да я напада - тя е обещала да го подкрепя, но не е удържала на думата си и постоянно му дава поводи за ревност. Тя не е по-добра от него, защото тя е болна от любов към свещеника.
След стълкновението с Коста, Аманда отива в църквата, за да поговори с Всевишния, въпреки че никога не е била силно вярваща. Тя стои пред олтара и наблюдава разпятието. Тя се обръща към Исус и му казва, че двамата рядко са говорили. Но сега тя има нужда да поговори с Него. Пита го какви планове има относно нея. Ако вижда в нея оръжие, защо й е пратил болестта? Тя е много слаба. Тя казва, че има само една молба - да не й отнема сина. Моли Го да й даде знак, от който да разбере, че не е сама. В това време, зад нея тихо се появява сина й - той се е върнал след раздялата с Клара. Корахе прегръща майка си. В църквата няма никой друг и двамата могат да се насладят на този миг. Корахе казва на майка си, че Клара е заминала, а той е останал, защото иска да бъде с нея. Аманда поглежда към разпятието над олтара и благодари. Корахе я пита защо, а тя му отговаря, че не е благодарила на него.
В „Бухала", продължава сбогуването с покойния. Пристига Нена. Двете с Месина се прегръщат и плачат. Месина забелязва, че Нена изглежда разстроена. Тя разбира, че Нена плаче не заради брат й. Нена разказва, че двамата с Лаутаро постоянно се карат. Месина се възмущава, че при положение, че животът е толкова кратък, те си губят времето да се карат. Пристига Ана и изказва съболезнованията си на Месина. Тя й дава листовка, която призовава всички, които са ужасени от невинните жертва, да отидат в църквата, за да накарат кмета да открие престъпника. Докато Санто чете листовката, Ана си тръгва. Месина се възмущава, че литургията в памет на брат й може да се превърне в митинг. Тя смята да догони Ана и да се разбере с нея по своя си начин. Санто я спира. Той смята, че не бива да пречат на Ана да върне доброто име на свещеника, въпреки че тя никога не е получила това, което желае - отец Хуан.
Елиса спира колата пред извънгарската си къща в имението Ла Игнасия. Клара е изненадана - защо са там, може да изпуснат влака? Елиса й обяснява, че не желае да се раздели с дъщеря си, не иска тя да заминава. Тя предполага, че там никой няма да й попречи да се наслаждава на живота, на природата, а Елиса ще може да я посещава, когато поиска. Клара благодари на майка си за грижите и я прегръща. Неочаквано Елиса продължава да говори неща, които не са типични за нея. Тя казва, че ако Клара обича свещеника, ако той е мъжът на живота й, трябва да се бори за свещеника, за своята любов. Моли я да не се предава. Клара е поразена.
В хотела, Нора и Нандо се опитват да убедят Дарио да им даде ключ от стая, където те могат да живеят официално, докато си намерят къща. Дарио е решен да действа, дори и страха от неодобрението на Елиса. Пристига Лаутаро. Преди той да каже нещо, Нора си мисли, че той е разбрал за нея и Нандо и е там, за да ги поздрави. Лаутаро отговаря, че не е за това там. Той иска да разбере какви лъжи е наговорила този път Нора на Нена. Нора, разбира се, нищо не знае, тъй като нищо не е казала на Лурдес, а и на нея не й е до Нена в този момент. Нандо се застъпва за съпругата си. Лаутаро предупреждава Нандо за „съкровището" Нора. След това си тръгва. Нора е впечатлена от доблестта на съпруга си. Тя го успокоява, че Лаутаро ревнува от него.
Нена и Месина продължават разговора за причините за постоянните караници между Нена и Лаутаро. Месина подозира, че причината е в Орасио Коста. Нена мълчи. Месина се опитва да я вразуми - да не би да са били напразни страданията, които се е наложило да преживеят с Лаутаро, за да разруши цялото си щастие? Нена и Месина плачат и се прегръщат.
По телефона, Ана агитира енориашите да отидат на заупокойната служба.
Елиса се прибира след като е откарала Клара до влака в Посо де лос Алмас и тя е заминала за столицата. Поне така кара всички да вярват. Ана е доволна, че Клара я няма и сега отец Хуан е останал сам. След като прочита листовката, Елиса отбелязва, че Ана не цели залавянето на престъпника. Нейната цел, както и преди, е свещеника. Ана не отрича. Елиса отбелязва, че Ана буквално е изгонила сестра си от града. Ана й отговаря, че животът трябва да се изживее. Тя излиза. Елиса дава на Дарио ключовете от колата, за да я прибере в гаража.
В сакристията, Меча седи на масата и разглежда снимката от приюта. Корахе се прибира. Тя е изненадана - да не се е върнал заради Аманда? Той й отговаря, че се е върнал и заради Клара, защото не е честно да проваля живота й. Меча кимва и отбелязва, че той вече е успял да провали нейния. По-точно, тя сама си го е провалила, когато се е влюбила в него. Корахе признава, че тя и Санто имат право, настоявайки че той е мислел само за себе си и не се е сещал за тях. Той пита Меча как е живота й. Меча отговаря, със сълзи в очите, че е зле. Тя излиза.
Понсе и Аманда разговарят в нейния дом. Те обсъждат последните събития, свързани с Коста и приближаващата битка. Аманда е разстроена. Тя не може да разбере каква е нейната роля в тази битка. Какво трябва да направи? Да застреля Мануел? Да го предизвика на дуел? Тя няма достатъчно сили. Понсе е много тъжен и печален. Той се опитва да я успокои, казвайки че вълненията й вредят. Аманда извиква в отговор, че за нея е вредно да мисли за това, че трябва ад предаде сина си на Дявола, на когото служи Мануел. Тя пита Фройлан какво да направи. Понсе убеждава Аманда, че Господ не напразно е избрал нея и сина й за тази мисия. Той знае, че тя няма да го подведе. Трябва да се обединят, да вярват и да се надяват на най-доброто. За Аманда е трудно да направи това. Тя напомня на лекаря, че именно Бог й е отнел последните сили, а тя не е токова наивна, че да вяра в чудно изцеление. Тя застава на колене пред Понсе, стиска ръцете му в своите, плаче и го моли да не убиват Габриел. Тя се бои, че може да надживее сина си.
В сакристията, отец Хуан се подготвя за траурната литургия. Влиза Санто и му показва листовките на Ана. Свещеникът пита какво й трябва. Ана, която в този момент влиза в сакристията, сама отговаря на този въпрос. Тя иска свещеника достойно да приключи своята мисия. След като Клара е заминала, никой няма да му попречи. Отец Хуан моли Санто да отиде и да подготви нещата за литургията, а в това време той смята да обясни някои неща на дамата. Свещеникът се опитва да изясни как да спре Ана. Тя е убедена, че това не е по силите му, тъй като това е волята Божия - да бъдат заедно. Той вярва, че волята Божия е Ана да го забрави. Ана упреква свещеника, че той мисли само за себе си. Бог му е дал сили и е поставил цел пред него. А нея, Ана, е изпратил да му помага. Все някой трябва да се погрижи за убиеца. Свещеникът заявява, че не й вярва и че в действителност, на нея й е все едно за брата на Месина. И я моли да престане да разсъждава за Бог. Тя таи надежди, които не е съдено да се сбъднат. Ана отговаря, че сестра й е заминала и няма да се върна, а тя е доказала, че умее да чака. Тя смята, че ще настъпи ден, в който той ще отиде при нея и ще я моли за прошка. Отец Хуан я пита какво ще стане, ако не отиде. Да не би тогава да го убие? Ана се усмихва и му казва, че това зависи от него. Тя е готова да му даде един шанс. Съветва го да се възползва.
В столовата, Елиса се занимава със сметки, когато пристига Орасио. Той иска да разбере как е Клара, заминала ли е, има ли къде да отседне. Елиса разбира какво цели с тези въпроси и му отговаря, че не смята да му даде адреса на Клара. Орасио признава, че умира от желание да тръгне след нея, въпреки че е наясно, че между тях всичко е приключило. Елиса му благодари за грижите за дъщеря й. Тя казва, че го обича като син и го уважава, но го съветва да си избие Клара от главата. Орасио й целува ръката и на свой ред й благодари, че тя винаги го е разбирала и си тръгва. Дарио наблюдава тази сцена от разстояние. Той се приближава до Елиса и й казва, че тя е излъгала - тя не е ходила до Посо де лос Алмас и не е закарала Клара на гарата. Клара е някъде наблизо, съдейки от километража. Елиса признава, че Клара е в имението и моли Дарио да не споменава на никого за това. Дарио обещава. Той се радва, че Елиса, най-накрая, е решила да подкрепи дъщеря си. Елиса не е уверена, че е постъпила правилно, тъй като дъщеря й обича забранен мъж, един свещеник. Дарио я убеждава, че любовта не признава граници.
В кабинета, Гусман и Коста обсъждат убийството на Маноло. Гусман смята, че е много непредпазлив. Пита го какво предстои. Коста отговаря, че следващото е Съблазънта и признава, че е изплашен. Гусман уверява, че той отдавна умира от ужас. Той пита какво смята да прави кмета, ако се окаже, че Съблазънта е Елиса. Да, за Коста, Елиса е най-съблазнителната жена, но той ще я убие, ако се наложи. Трябвало е да включи нейното име заедно с имената на синовете си в договора.
Отец Хуан влиза в църквата, за да проведе заупокойна литургия. Там са се събрали онези, които са изпратили тялото в „Бухала", а и тези, които Ана е убедила да отидат. Ана също е в църквата. При появата на свещеника, тя става и моли да каже няколко думи преди службата. Тя благодари на всички присъстващи и след това започва да разказва за скандала, в който е бил въвлечен свещеника. Тя настоява, че вината не е негова, а на нея и сестра й Клара. Те са се опитвали да го съблазнят. Тяхна е вината, че са видели мъжа под расото. Тя настоява, че отец Хуан е невинен, чист, като ангел. Той е единствения, който може да спаси Ла Крус. Накрая Ана моли за прошка всички присъстващи и Бог за себе си и за Клара.
Педро отива да посети Аманда. Той забелязва, че тя се е променила заради болестта и всички неприятности. Аманда му отговаря, че се чувства по-зле, отколкото би й е искало, но сега тя иска да поговори за него. Пита го какво смята да прави. Педро не знае, но явно смята да си тръгне от там. Аманда го пита за Меча, да не я е разлюбил? Педро й отговаря, че продължава да я обича, но смята, че на нея ще й е по-добре без него. Аманда смята, че Олмос бяга като страхливец. В разгара на този разговор, се появява Меча. Явно Аманда специално я е извикала. Аманда оставя съпрузите насаме, давайки им възможност да се разберат. Меча казва на Педро, че й е зле и самотно без него. Тя му предлага да се спасят взаимно. Двамата се сдобряват и целуват.
В имението Ла Игнасия, Клара седи с книга и си спомня разговора, който са имали с Корахе преди тя да замине.
В църквата, траурната служба приключва и изнасят ковчега. Отец Хуан върви последен. Към него неочаквано се приближава Елиса и му казва тихо, че Клара се намира много близко, в имението на Герико. Свещеникът е поразен от чутото.
Вечерта, отец Хуан и Санто са в сакристията. Корахе крачи развълнуван, но и нерешителен. Това дразни Санто, който го съветва да отиде при Клара, особено след като самата Елиса му е казала местонахождението й. Корахе не може да се реши да направи това. Той мисли, че Клара се е изморила от него и че й е все едно. Едва ли ще иска да го види. Освен това, той е смутен от тази промяна в майката на Клара. Защо се е променила толкова? Разговорът е прекъснат от появата на Ана. Тя носи кошница с всякакви билки. Санто я пита дали е почукала. Отбелязва, че тя влиза там, все едно е в дома си. Ана моли за прошка, а Санто й отговаря, че не й прощава. Свещеникът я пита безцеремонно какво иска. Ана моли свещеника да не я обижда. В знак на благодарност, тя ще ми приготви супа. Санто отказва да я опита. Той подозира, че тя ще сложи нещо в супата. Той предпочита да отиде да спи. Ана изважда лук от кошницата, явно решена да започне готвенето. Свещеникът се опитва да я отпрати заедно с това, което е донесла. Ана не смята да си ходи. Тя е решена да приготви супата и да гледа как свещеника си хапва от нея. Чак тогава смята да си тръгне. Тя напомня колко много е направила за свещеника - върнала му е уважението в енориашите, без да поиска нищо в замяна. Тя се е променила и го е доказала на литургията. Докато говори, Ана продължава с приготовленията за готвенето. Свещеникът поглежда какво прави Ана, обръща се и тръгва, като преди това заявява, че не вярва на Ана.
Аманда е в спалнята си. Стои пред тоалетката и моли Бог да не я оставя сама. Тя отслабва още повече и се бои, че няма да се справи. Тя моли да й помогне да спаси Габриел. В този момент, в спалнята поглежда Пипо. Аманда се обръща към него и го пита как е минал първия му ден на свобода. Пипо започва да говори, но след това спира. Той поглежда над Аманда. Тя го пита какво вижда и той й отговаря, че при нея е дошъл Ангел, белоснежен, който се усмихва. Пипо възторжено гледа към невидимия ангел, протягайки към него ръце и се обръща към вратата, все едно ангелът минава покрай него. След това Пипо се обръща към майка си и казва, че той не я е отвел. Това е ангел-хранител. Това е знак свише. Аманда със сълзи в очите благодарствено се усмихва - молбата й е била чута.
Нена и Лаутаро отново си изясняват отношенията. Тя плаче и упреква съпруга си, че той никога няма време за нея. Той не вярва, че само това е причината тя да се държи толкова странно. Нена избягва, продължавайки да плаче. В хола влиза Орасио и Лаутаро пита брат си какво става с Нена, с която са приятели и тя му разказва всичко. Моли Орасио да му каже истината - тя има ли си друг?
Коста отива в хотела, за да поговори с Елиса. Тя се чувства много неудобно пред него след случилото се с Клара. Елиса признава, че умира от срам. Тя се извинява за всичко, най-вече заради Орасио. На Коста всичко това е безразлично. Той иска да разбере защо Елиса не е заминала заедно с Клара. Мануел няма възможност да й признае, че се бои да не му се наложи да я убие, ако тя се окаже съблазънта. Мануел уговаря Елиса да замине от това ужасно място, където всичко й напомня за Алехандро. Разговорът им е прекъснат от появата на нов гост на хотела. Това е известна журналистка от столицата - Нерея Сарадиядо. Тя е интервюирала Евита. Дарио веднага я разпознава и започва да я разпитва. Тя казва, че е там, за да пише за Корахе и по този начин да изпълни последната молба на Евита. Нерея смята да поговори със собственицата на хотела, тъй като именно с това място са свързани част от разказите за Корахе. Дарио й представя собственицата, а Елиса, на свой ред, запознава журналистка с кмета. В този момент, Коста отново вижда вълка и разбира, че пред него е Съблазънта - млада и красива жена.
В имението Ла Игнасия, вечерта Клара пуска радиото. Чува се мелодия - „Unforgettable", на която са танцували с Корахе в сакристията след сватбата на Меча. Клара си спомня миналото, а зад нея се вижда фигура в расо. Това е Корахе. Клара се обръща и го вижда. Той я пита дали ще танцуват. Той бавно се приближава до нея и спира. Клара мълчаливо го гледа и се хвърля в обятията му. Двамата се целуват.