Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Две тела лежат в подземието: Коста на пода и Аманда на масата. Нейните очи са затворени, а в тялото й има забита кама. Внезапно, тя отваря очи и повтаря, че тя е победила. Става. Коста също става и от пода следи Аманда. Тя изважда камата, по която няма и капка кръв, и я хвърля. В този момент от носа й започва да тече кръв. Тя я избърсва с ръка и се заглежда в кръвта си. Изтрива ръката в роклята си. Тя чувства слабост и разбира, че е настъпило времето за истинската й смърт. Коста също разбира това. Той гледа на Аманда като обикновен човек, като част от нейното минало. Именно с тази своя част от миналото тя се разделя. Аманда си тръгва, оставяйки Коста в подземието, а на лицето му се изписва гримаса на съчувствие и знание, че се разделят завинаги.

В сакристията, Корахе плаче, докато прегръща Клара. Той се опитва да разбере какво се е случило. Казва й, че Ана му е съобщила, че са я открили мъртва. Клара го утешава и му разказва, че през цялото време е била в имението и че Ана я е затворила там, принуждавайки я при това да му напише писмото. Корахе се ядосва. Той е готов да убие Ана, но Клара отново и отново го прегръща, уговаряйки го да не страда, а мисли за бъдещето им. Санто също предлага да решат да помислят къде е най-добре да скрият Клара. Корахе не смята повече да се разделя с любимата си и иска тя да остане в сакристията. Той настоява, въпреки възраженията на Санто и Клара. Накрая той е принуден да се примири.

Цялата в кръв и останала без сили, Аманда се прибира в дома си. Тя се подпира на стената и вика Пипо, преди да падне в началото на стълбите. Пипо и Муда й се притичват на помощ. Звъни телефона - Корахе иска да разбере как е майка му. Муда му разказва, че Аманда е цялата в кръв и лежи на пода в безсъзнание. Корахе моли да извикат Понсе и смята да отиде там веднага. Той казва на Клара, че майка му се е влошила. Той е усещал, че тя крие нещо. Клара го изпраща при Аманда. На излизане, Корахе моли Санто да се погрижи за Клара.

В хола на дома си, Лаутаро упреква Нена в изневяра с Орасио. Тя се кълне, че е невинна и се разплаква. Но съпругът й не й вярва. Той й изброява всички саможертви, които е принесъл заради тяхната любов, но всичко е напразно. Прав е бил баща му, настоявайки че тя завинаги ще си остане проститутка. Лаутаро изгонва Нена от дома си и от живота си. Той не иска да я вижда отново.

В хотела на Герико, Понсе изписва лекарства и успокоява Ана, казвайки й че майка й е преживяла лек сърдечен пристъп, но няма опасност и скоро ще се оправи. Нужно й е само да не се вълнува, нужен й е пълен покой. Звъни телефона и лекарят е извикан в дома на Хауреги.

Много бледа и слаба, Аманда лежи в леглото си, а Корахе е до нея. Тя отваря очи и казва на сина си, че това е края. Той възразява - те са били много малко време заедно. Аманда продължава, че е било чудесно. Казва му, че го обича. Корахе се опитва да я уговори да приеме помощта му. Той смята, че Бог трябва да им даде шанс да бъдат заедно. Той иска да са заедно и вярва, че може да я излекува. Той иска да опита, защото това е тяхната последна надежда. Въпреки че тя настоява, че вече е прекалено късно, той е решен да опита. Той слага ръка на челото й и започва да се моли, но Аманда не се моли заедно с него за изцелението си. В погледа й се чете знанието, че краят й е близък и неизбежен. От носа й потича кръв. Корахе спира молитвата, отваря очи, вижда кръвта и разбира, че всичко е напразно. Той я моли да не си отива, умолява я да не умира. Сълзи се стичат по лицето му. Аманда му казва, че не съществуват чудеса и го моли да я пусне. Той продължава да плаче и не иска да приеме това. Той целува ръката й.

В сакристията, Санто, който е ходил до хотела по молба на Клара, разказва, че не е успял да се види с майка й, тъй като тя се е почувствала зле след новината за смъртта на дъщеря си. Успокоява я, че не е нещо опасно и не бива да се вълнува. Клара се тревожи и иска да отиде сама, за да види как е майка й. Тя смята, че ако майка й знае, че е жива, по-бързо ще се оправи. Трябва да й каже истината. Спорът им е прекъснат от появата на Мерседес. Клара се скрива, а Санто разказва на Меча, че Корахе е отишъл при Аманда, която е зле. Меча се развълнува - тя има чувството, че умира нейната собствена майка.

В хола на Хауреги, Пипо, Муда и Корахе чакат, докато Понсе преглежда Аманда. Месина излиза от спалнята с окървавени чаршафи. Тя плаче.

В спалнята, Аманда изглежда много изморена, но е спокойна. Тя разказва на Понсе за последната схватка. Понсе седи на леглото до Аманда и се опитва да изпълни своите задължения като лекар. Той смята да й постави инжекция, след която той се надява тя да се пооправи. Той не издържа и започва да плаче. Той обвинява себе си. Аманда го утешава и настоява, че той не е виновен. Тя го гали по бузата. Въпреки това, Понсе се обвинява за това, че заради него тя е прекарала толкова малко време със сина си. Той й е причинил много зло. Аманда отново и отново го успокоява. Уверява го, че си отива без съжаление, защото животът й е дал повече, отколкото е заслужавала. Все пак Габриел се е върнал при нея и й е простил. Тя иска от Понсе да й обещае, че ще се погрижи за него и Пипо и уточнява, че той е единствения, когото може да помоли за това. Понсе обещава и се заклева в живота си да изпълни обещаното. Той продължава да плаче и да моли за прошка. Аманда се смее през сълзи и му казва, че му прощава. Двамата се прегръщат.

В „Бухала", Нена страда за Лаутаро. Влиза Нора. Тя е отишла, за да се увери лично, че Нена и Лаутаро наистина са се разделили. Нена скача насреща й и я пита дали е доволна, накрая все пак тя я е постигнала своето - сега Лаутаро я ненавижда. Нора отговаря, че Нена е постигнала всичко сама. Пита я как е могла да бъде толкова нагла, че да изневери на съпруга си със собствения му брат. Нора е настроена много агресивно. Тя настоява Нена да остави Лаутаро на мира и никога повече да не се доближава до него.

Аманда седи в спалнята си облечена в бяло. Тя се сбогува с близките си. Муда е там и плаче, както винаги. Аманда, както винаги, я утешава. Аманда смята, че за Ирма не е много добре да плаче - трябва да мисли за детето си. Когато нея няма да я има, Муда ще има много за вършене и няма да има време да тъгува. Муда обещава да се грижи добре за Пипо. Аманда знае, че тя ще се справи. Тя прегръща снаха си, която седи на колене пред нея, плаче и притиска лице в ръката на Аманда. Влиза Пипо. Майка му го моли да се приближи. Той застава на колене пред нея и чува прощалните й думи. Аманда се възхищава на сина си, който се е родил с проблем, но въпреки това много добре се справя в живота. Казва му, че той е много мъдър. Той може да помага на хората. Аманда му благодари за всичко, което е направил за нея. Пипо се разплаква върху коленете на майка си. А тя, със сълзи на очите, се усмихва на Месина, която влиза в стаята.

Клара отива да се види с майка си. Чувайки нечии стъпки, тя се скрива. След нея в хотела влиза Марсия - тя е ходила за лекарствата за Елиса. Ана я посреща и Марсия й разказва новините за Орасио, който е ранен заради Нена. Марсия предлага сама да постави инжекцията на Елиса, тъй като Ана е прекалено развълнувана. Предлага й да си почине. Но Ана не може да се успокои, тя се терзае от чувство за вина. Тя моли Дарио да отиде и да поговори с Елиса, да й обясни защо Ана е излъгала за Клара. Дарио отказва да помогне на Ана и я упреква, че е егоистка, тъй като заради собствените си интереси без малко да убие майка си. Ана разбира, че страда не само майка й, но и отец Хуан. Тя иска да се обади в църквата, но Марсия я убеждава да не го прави и отново я моли да си почине.

След като прави инжекцията на Елиса, Марсия излиза и Клара отива при майка си. Тя внимателно я събужда, за да й каже, че е наред, че е жива и здрава. Клара й разказва защо Ана е казала това и къде е била през цялото време. Елиса прегръща дъщеря си. Тя пита защо винаги грешат. Тя самата, Ана, Клара - всички са допуснали толкова грешки. Клара разказва на майка си за Орасио и грешката му с Нена, заради която брат му го е прострелял. Елиса вижда в това потвърждение на думите си и продължава в същия дух. Според нея, Ла Крус е проклет град и те никога няма да могат да избягат от там. Те ще трябва да останат и да заплатят за всичките си грешки.

Лаутаро е сам в хола и пие с тъжен изглед. Влиза баща му - той се връща от подземието, след като е изгубил битката с Аманда. Лаутаро си мисли, че баща му ще започне да го упреква заради Орасио, но той заявява, че всички от семейство Коста са мерзавци. Коста смята, че синовете му са слаби, защото той самият ги е направил такива. Той смята, че те все още имат време да се спасят и да не се превърнат в чудовища. Лаутаро не разбира за какво говори баща му. Той продължава със своето - той е искал да даде всичко на Нена... Баща му, от своя страна, продължава със своите мисли, че всичко се е върнало по местата си. Лаутаро най-накрая забелязва в какво състояние е баща му. Той го пита какво му се е случило. Коста му отговаря, че Аманда умира, неговата приятелка и неприятелка си отива, защото той я е унищожил. На лицето му се изписва болка и самообвинение. Синът съчувствено гледа баща си.

Корахе се връща в сакристията. Но не открива там Клара. Тя се връща, след като е била при майка си в хотела. Уверява го, че никой не я е видял. Пита го как е Аманда. Корахе й предава думите на Понсе за това, че едва ли Аманда ще преживее нощта. Клара изпраща любимия си отново при майка му - той задължително трябва да прекара с майка си цялото време, което й е останало. Корахе се кани да излезе, когато се чува гласа на Ана, която вика свещеника. Клара го убеждава да пусне сестра й, защото иначе тя няма да си тръгне. Клара излиза през втората врата. Волю-неволю, Корахе е принуден да приеме посетителката. Тя влиза в сакристията, изпълнена с разкаяние и твърдо решена да признае всичко. Тя му казва, че трябва да поговорят, защото иска го помоли за ужасните неща, които е извършила. Свещеникът е принуден да изслуша всичко. Пита я какво е направила този път. Ана му признава, че е излъгала. Отчето отбелязва, че го е направила отново. Тя му казва, че Клара е жива и е наред. Моли го за прошка. Свещеникът я пита защо иска пришка. Той вярва, че тя винаги ще постъпва така, защото е такава по природа. Предполага, че на нея й харесва да наранява хората и на нея й е все едно дали майка й ще живее или ще умре. Ана го моли да не говори така, защото тя не е искала майка й да умира. Отчето й казва, че Ана няма оправия и я моли да го остави сам. Тя отново го моли да й прости. Той й отговаря, че не може и настоява да си тръгне. Ана е принудена да се подчини. Когато Ана си тръгва, Клара се връща и прегръща плачещия Корахе. Той страда заради майка си. Тя го успокоява и го изпраща при Аманда, за да може да прекара с нея оставащото й време.

Ана се прибира в дома. Тя е развълнувана, потресена и разгневена, но този път на себе си, а не на другите, както винаги. Всъщност, тя е против и Марсия. Марсия пита Ана как е и тя й отвръща с обвинение, че заради Марсия, всички я ненавиждат. Ана отбелязва, че след като се е вслушала в съвета на Марсия, без малко да убие майка си. Марсия се опитва да намери нещо добро в тази ситуация. Казва, че сега Ана може да започне отначало, след като Клара не стои на пътя й, а тя, Марсия, е нейната майка. Настоява, че Елиса е виновна за всичките нещастия на Ана. Ана отбелязва, че Марсия е ненормална. Заявява, че Клара и майка й са нейното семейство. Може и да ги мрази, но те са нейното семейство. Ана плаче и излиза от стаята.

Аманда е все още в спалнята си. Месина излиза, след като пристига Корахе. Аманда споделя със сина си, че се страхува. Той застава на колене пред нея и я успокоява. Аманда моли сина си да се погрижи за Пипо, който не може да живее сам и не бива да остава сам. Корахе й обещава, че винаги ще бъде до него. Той целува дланта на ръката, с която го гали по лицето. Тя му казва, че Бог е бил добър с нея - двамата са се срещнали. Корахе се съгласява с нея и я нарича „мамо". Тя се разхълцва от щастие и го моли да повтори. Той я нарича няколко пъти „мамо". Аманда му казва, че когато си отива, иска да гледа неговите очи, защото в тях вижда Бог. Тя се гордее със син като него. Корахе й отговаря бавно, проникновено, със сълзи в очите, че тя винаги ще живее в неговото сърце. Той ще се чувства защитен, защото тя винаги ще бъде близо до него.

Коста отива да се сбогува с Аманда. Понсе не му позволява да влезе, дори изважда пистолет, за да му попречи да влезе. Коста се досеща, в спалнята заедно с Аманда се намира Корахе и за това той е решен да влезе на всяка цена. Понсе му казва, че заради него сега Аманда умира. Настоява да я остави на мира. От спалнята на домакинята излиза отец Хуан. Коста пита свещеника дали е вътре с приятеля си Корахе. Корахе разбира всичко с един поглед и отговаря утвърдително - Корахе се сбогува с майка си. След това Корахе моли Понсе да свали пистолета, защото Коста си тръгва. Коста е принуден да се обърне към изхода, но спира от неочаквания въпрос на отец Хуан дали той все още иска да се добере до Корахе. Кметът уверено му отговаря, че го иска повече от преди. Свещеникът продължава все така мрачно и спокойно - Коста трябва да се пази, защото Корахе, както никога до сега, иска да се добере до него.

Ана, със сълзи на разкаяние, влиза при майка си под претекст, че желае да й занесе вода. Елиса отказва. Тя с укор и негодувание гледа дъщеря си. Ана признава, че е излъгала за смъртта на Клара и моли за прошка. Елиса пита Ана дали смята, че едно извинение е достатъчно. Ана обещава да се промени. Тя се заклева, но Елиса не й вярва. Тя убеждава Ана, че тя повтаря грешката на майка си: не само се опитва да задържи мъжа, който не я обича, но и до сега не е разбрала, че всичко това е безполезно. Елиса отбелязва, че Ана е казала, че дъщеря й е умряла и е била права, но не е умряла Клара, а Ана. Ана с ужас разбира, че майка й се отрича от нея.

В „Бухала", Нена продължава да тъгува, гледайки снимката на майка си. Пристига Орасио. Тя го гони - те са успели да провалят всичко. Орасио я уверява, че чувствата й към нея са непроменени, въпреки че Лаутаро е негов брат и неин съпруг. Той моли Нена да не се инати. Те трябва да са заедно - така или иначе Лаутаро я ненавижда. Той я гали по лицето и се опитва да я прегърне. Нена го моли да престане, а Орасио й отговаря, че няма да престане, защото я желае.

Клара спи в леглото на свещеника в сакристията. Така я заварва Меча. Тя е изненадана - нали Клара е заминала? Тя смята, че това може да приключи зле. Клара моли Мерседес да не казва на никого, че я е видяла там. Тя не е можела да постъпи по друг начин, тъй като обича Корахе. Меча се надява, че е така и съветва Клара да помисли добре и да не кара приятеля й да страда повече, иначе тя ще я убие.

Аманда лежи в леглото си. Двамата й сина са до нея. Понсе стои при вратата. Аманда го моли да не забрави да пусне музика. Понсе излиза, като се усмихва през сълзи. Пипо пита дали да не затворят прозореца. Може да й е хладно. Аманда му отговаря, че не иска, така се чувства добре. Тя не се бои. Понсе пуска музика. Аманда взема ръцете на синовете си и ги поставя на гърдите си. Казва им, че те са красиви. Тя за последно разменя с тях погледи и затваря очи. Пръстите й малко по малко се отпускат. Пипо отбелязва, че майка му си е отишла. Той поглежда първо майка си, а след това и брат си. Корахе потвърждава, че е така. И двамата притискат бузи до лицето на Аманда.

Чува се песента на Жак Брел „NE ME QUITTE PAS":

Ne me quitte pas il faut oublier
tout peut s'oublier qui s'enfuit deja
oublier le temps des malentendus
et le temps perdu a savoir comment
oublier ces heures qui tuaient par fois
a coups de pourquoi le coeur du bonheur
Ne me quitte pas Ne me quitte pas
Ne me quitte pas Ne me quitte pas