Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37593 |
Падре Корахе (Padre Coraje)
135 серия
Пипо отбелязва, че майка му е умряла. Корахе му отговаря, че така й е по-добре. Братята гледат майка си... В хола звучи музика. На дивана мълчаливо седят Понсе, Санто и Месина. Муда е близо до вратата на спалнята на Аманда. Вратата се отваря и излиза Пипо. Муда отива при съпруга си и го прегръща. Пипо казва, че ангелът я е отвел. Месина му казва, че майка му е на небето, от където ще се погрижи за тях. Санто отива при приятеля си. Двамата се прегръщат. Понсе плаче до вратата. Заговарят за бдението и Муфа казва, че Аманда е оставила указания за този случай. Тя и Месина отиват да вземат писмото. Пипо хлипа и казва, че те са осиротели. Корахе казва, че Пипо има него, а той - Пипо. Санто ги прегръща и им казва, че имат и него. Понсе се присъединява към групичката.
Нена уговаря Орасио да се прибере в дома и да обмисли всичко. Но Орасио не е съгласен и целува Нена. Девойката се предава на порива на страстта, но след някое време се откъсва от прегръдките му и настоява да не го прави. Напомня му, че Лаутаро е негов брат и тя го обича, а той обича Клара. Нена смята, че това е грях. Тя не знае как се е случило това, но настоява да престанат. Моли го да й помогне. Орасио й отговаря, че би се радвал да й помогне, но не знае как. Той отново се приближава към Нена.
Ана и Елиса отново спорят. Ана казва на майка си, че я е обрекла още преди да се роди. Елиса се опитва да я убеди, че я е отгледала както може, дала й е всичко. Ана отбелязва, че й е дала и омразата. Елиса допуска, че Ана е измислила всичко и това не е било случайност. Ана й отговаря, че не е било нарочно, но смята, че без нея ще й е по-добре. Елиса пита от къде Ана е натрупала тази злоба и жестокост. Елиса моли по-малката си дъщеря да си върви. Ана се съгласява с нея - щом иска да умре сама, така да бъде.
Клара казва, че разбира колко е трудно за Мерседес това положение - цял живот е обичала Корахе. Клара също е разбрала, че го обича. Меча я пита за отец Хуан ли говори и Клара кимва. Меча я пита какво ще прави с Корахе. Клара признава, че Корахе винаги я е смущавал, но тя не е видяла лицето му и дори е мислела, че той може да е убил баща й. Разговорът им е прекъснат от телефонно позвъняване. Меча слуша, а след това казва в слушалката, че много го обича. Клара пита дали е той. Оставяйки слушалката, Меча кимва. И добавя - Аманда е умряла.
Тете се обажда на Мануел и му съобщава за смъртта на Аманда - тя е подслушвала разговора между Меча и свещеника.
Месина и Муда са до леглото, в което лежи тялото на Аманда. Муда се възхищава на красотата на Аманда. Тя се кани да разкраси свекърва си, а Месина се притеснява от резултата. Муда е сигурна, че ще се справи - толкова пъти е виждала как Аманда се гримира.
Коста седи пред шахматната дъска. Взема царицата и отбелязва, че играта е приключила, тя е победила. В кабинета влиза Орасио. Коста отбелязва, че тази девойка ще го унищожи, както е направила с брат му. Орасио си налива уиски. Моли баща си да не се меси, защото самият Мануел е разрушил много хубави неща. Коста започва - семейството, царството... Орасио се възмущава - за какво царство говори, та той не е цар. Мануел вярва, че ще има ново царство. Той се възмущава на синовете си за това, че се карат заради една уличница. Той е поставил живота си на карта и са го победили, победила го е една велика жена. Орасио пита дали е умряла. Коста отговаря, че е изгубил най-добрия си враг.
Отчето се завръща в сакристията. Меча го прегръща и излиза. Клара прегръща любимия си, а Корахе плаче в обятията й. Той се възмущава на Бог, който му я е върнал, а след това отново му я е отнел. Клара сяда срещу Корахе. Казва му, че може да приеме нещата като подарък от съдбата - той е споделил последните мигове на майка си. Тя му казва, че Аманда винаги го е обичала и не само като син. Тя винаги му се е възхищавала. Отбелязва, че той има особен дар. Корахе я пита какво да прави с този дар, той дори не е успял да я спаси. А сега ще се наложи да я погребе, без да може той да я оплаче като син.
Тете отива при Мануел - тя се е изплашила за него след като той мълчаливо е затворил телефона, когато е научил новината за смъртта на Аманда. Коста я уверява, че е добре и й казва, че иска да остане сам. Тете казва, че е лъжа твърдението, че мъжете никога не плачат. Коста се ядосва и я пита как смее да му говори така. Той изгонва Тете. Но вместо да си тръгне, Тете налива уиски и му подава чашата. Тя отбелязва, че Аманда е означавала много за него. Коста взема чашата и тихо отговаря, че тя е била най-важната жена в живота му: негова любовница, негова сподвижница и благородна съперница. Техните животи са свързани. Той никога повече няма да срещне жена като нея. Втора като Аманда няма на тази грешна земя. Тете се приближава към вратата. Мануел й благодари за грижите. Тете щастливо отговаря, че заради това и живее.
В сакристията влиза нотариус, доверено лице на Аманда. Нотариусът се страхува, докато пита дали свещеникът е един от наследниците, Габриел Хауреги, но свещеникът му предлага да говори свободно. В сакристията са Санто и Клара, а те са в курс на събитията. Нотариусът огласява завещанието и изважда един плик. Той казва, че Аманда е помолила да вдигнат празник в нейна чест. Свещеникът се смее през сълзи, Санто и Клара - също. Има едно условие: Мануел да не присъства. Санто обещава да се погрижат за това.
Пипо седи на стълбите и си спомня разговора с майка си. До него сяда Месина. Пипо й признава, че се страхува. Той винаги е казвал на майка си, че без нея няма да знае какво да прави. Месина му казва, че не бива да се бои, той трябва да продължи напред с усмивка. Месина предлага да замести майка му, въпреки че знае какво е изпитвал към нея. Е, няма да е толкова елегантна, богата и умна, но винаги ще може да разчита на нея. Пипо й казва, че я обича и й благодари. Двамата се прегръщат.
Нора пали свещ пред образа на Дева Мария. Нандо я заварва така. Той я пита дали се е молила за завръщането на Лаутаро. След като Нена го е напуснала... но Нора отрича предложението на съпруга си - тя е молила Богородица да им изпрати дете. Когато Нора тръгва, Нандо изгася свещта.
Дарио вижда, че Елиса е станала от леглото. Елиса отговаря, че се чувства много по-добре. Тя иска да се сбогува с Аманда. Звъни телефона. Дарио казва, че е Санто и подава слушалката на Елиса. В действителност, това е Клара. Елиса разговаря с дъщеря си, когато се появява Ана. Дарио й дава знак. Елиса се преструва, че разговаря с Буенос Айрес. След края на разговора, Дарио я пита дали всичко е наред. Елиса отговаря, че там е по-добре, отколкото при тях. Тя поглежда към Ана и тръгва. Появява се Марсия и напомня на Ана, че трябва да отидат на погребението. Дарио пита дали ще ходят на гробището. Марсия отговаря, че ще отидат. Дарио иронично отбелязва, че е забравил колко близки приятелки са били с Аманда. Марсия се ядосва на Дарио. Ана има замислен вид - тя не е чула нищо от техния разговор. Тя се вълнува от нещо друго. Тя заявява, че ако се окаже права, Клара ще умре.
Аманда, в разкошна златиста рокля лежи върху пурпурно покривало, посипано с бели рози. Срещу нея стои Понсе. В стаята влиза Олмос Рей и отбелязва, че без нея животът няма да е същия. Понсе разказва, че според завещанието, той е получил червената рокля и русата перука. Двамата се усмихва, спомняйки си запознанството с Мадам Понсе. Понсе се заклева, че никога не е срещал по-благородна жена от Аманда. Тя е била единствената, която му е помагала и в най-тежките дни, а той така я е разстройвал. Понсе плаче, а Олмос Рей му казва, че Аманда му е простила. И продължава своя разказ - тя е била първата му жена. След това се приближава до леглото и изважда бутилка шампанско. Той вдига тост за Аманда Хауреги. Той излива малко на пода и пие направо от бутилката. Понсе прави същото. След това Олмос пъха пръст в бутилката, а след това прокарва пръст по устните на Аманда, като по този начин се сбогува с нея завинаги.
В телефонната станция, Тете слуша музика и си спомня срещата с Мануел. Тя констатира, че това е началото на нов живот. Появява се Ана. След всичко, което е изтърпяла от млада Герико, Тете не смята да бъде любезна с нея. Ана казва, че е дошла по молба на майка си - Елиса иска да уточни номера, от който са се обаждали от Буенос Айрес. Тете й отговаря, че днес в хотела не са получавани обаждания от Буенос Айрес. Ана се усмихва и й благодари - Тете няма представа колко й е помогнала.
В дома на Хауреги. Хората се сбогуват с Аманда. От стаята излиза Орасио. Той отбелязва, че е много странно да я види по този начин. Олмос Рей разговаря с него за Аманда. Олмос намеква за връзката на Орасио с Нена, но разговорът им е прекъснат от появата на Понсе. Фройлан ги пита за какво говорят. Приближава се Нандо и моли да му разрешат да се сбогува с Аманда. Орасио, възползвайки се от момента, си тръгва. Понсе, след като поглежда любовника си, също си тръгва. Пипо моли Олмос да му помогне.
Понсе плаче в тоалетната. Влиза Нандо. Фройлан го гони - той не приема съчувствието на Нандо, след като младежът е направил своя избори и е избягал при първата трудност. Понсе се възмущава, че много негодяи живеят, докато хубавите хора - умират. Моли Нандо да го остави да оплаче приятелката си.
В сакристията, свещеникът и Санто са облечени за литургията. Пипо иска всичко да бъде така, както е искала майка им и прегръща свещеника. Той моли да удари камбаните. Отец Хуан изпраща брат си да ги удари, но иска да ги удари по-силно от обикновено. Корахе смята да се откаже и моли Санто да извика истински свещеник. В този момент влиза Клара и му казва, че Аманда ще бъде изпратена от най-скъпия й човек. Меча, която през това време е в сакристията, излиза, но се връща почти веднага и предупреждава за пристигането на Ана. Клара успява да се скрие, преди Ана да влезе в сакристията. Тя казва, че е отишла да изкаже своите съболезнования, защото всички са обичали Аманда, особено свещеника. Отчето й благодари. Погледът на Ана попада върху наметката на Клара, която лежи на края на леглото.
По време на литургията, отчето казва, че не може да намери достатъчно достойни думи за Аманда Хауреги. Той казва, че също като всички присъстващи и Пипо, много се е възхищавал на Аманда. Той припомня какво е направила Аманда за града, за него. Дори се осмелява да говори от името на Габриел Хауреги и се заклева пред Аманда, че Бог ще я възнагради за всяка изплакана сълза. Чува се звук от отваряне на врата. Всички се обръщат. В църквата влиза Коста, който държи в ръцете си букет. Използвайки този момент, Ана излиза от църквата. Пипо се възмущава появата на кмета. Хуан спира брат си. Коста оставя цветята върху ковчега на Аманда, сбогува се с нея и си тръгва.