Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Отец Хуан седи на колене пред завързаната за стола Клара. Орасио с пистолет в ръка се приближава към двамата и пита дали го убие или не. Клара извиква да не го прави, защото той не е такъв. Орасио й отговаря, че не е бил, докато не я е срещнал. Заплашва да стреля. Клара продължава да го моли да не стреля. Ако трябва да убие някого, това е тя; само тя е виновна. Отец Хуан опитва да се намеси, но успява само да отвори уста, когато Орасио му нарежда да замълчи.

Лалита води Елиса и тя се радва да види Мануел. Коста убеждава да я пуснат - вече са получили това, което са искали. Кучето иска допълнителни гаранции.

Орасио заявява, че той не бива да живее и приближава пистолета до главата на свещеника. Клара плаче и го моли да не го прави, да не го докосва.

Кучето иска ключовете от колата на кмета, за да изключи възможността да ги проследят и да ги заловят. Елиса прегръща своя спасител. Той я прегръща и утешава. Кучето се сбогува много любезно с кмета, сваляйки му шапка.

Орасио отговаря на Клара, че смята да убие него, а двамата. След това се обръща към свещеника и натиска спусъка. Чува се изпукване, но няма изстрел. Въпреки това свещеникът подскача. Орасио си тръгва. Клара плаче, а Корахе я прегръща и утешава.

Понсе почти спира, докато не се намесва Мирта и му казва, че трябва да изпълни своя дълг. Той отново започва динамично да прави сърдечен масаж на Олмос и изкуствено дишане.

Месина е до леглото на Нена и разговаря с нея. Умолява я да не умира. Влиза Лаутаро и Месина му предлага да остане за малко при съпругата си и да й поговори. Може пък него да чуе. Лаутаро отказва, защото вярва, че Нена не го обича. Месина се опитва да вразуми ревнивеца, уверявайки го, че той ще умре, ако нещо се случи с Нена. Но той не може да прости на съпругата си, въпреки че я обича безкрайно, но също толкова я ненавижда. Нена идва на себе си и се радва да види Лаутаро там. Той излиза от стаята. Тя не позволява на Месина да го спре. Казва й, че тя е мъртва за него. Предпочита наистина да беше умряла.

Елиса вече е в дома. Дарио й носи вода и хапчета. Елиса благодари на Коста, своя спасител. Тя мисли, че парите на крадците са взети от Корахе. Когато Дарио иска да възрази, че това не е така, кметът само с един поглед го спира. Той не иска да вълнува Елиса. Тя моли да извикат дъщерите й, но нито една от двете не е в дома. Коста отбелязва, че дъщерите й ще я откарат директно в гроба с поведението си. Той й предлага да престане толкова много да мисли за тях и да обърне повече вниманието на себе си.

Педро оживява, но е в кома. За това, Понсе отпраща полицаите, които искат да отведат престъпника. Меча седи до съпруга си. Тя пита лекаря защо е мълчал, защо не е спрял Олмос. Понсе й напомня, че тя е постъпила по същия начин, когато Педро й е разказал за Беренисе. Тя го обича и за това не го е издала, а и все още се е надявала, че той ще се оправи. Но явно психичното му разстройство е много по-сериозно. Ако оздравее, ще получи своето наказание. Може би ще е по-добре да не се събужда.

Коста се прибира в дома и заварва Лаутаро да седи в стола му. Оказва се, че се е обаждал губернатора. Той е съобщил, че дава на кмета на Ла Крус извънредни пълномощия, за да залови и накаже Корахе. Дори във вестника пише за това. Коста е много доволен от това, че накрая са признали правотата му. Лаутаро съобщава на баща си, че по време на разговора с губернатора, той се е представил като секретар на кмета. Все пак баща му отдавна му е предложил тази длъжност. И така, той се съгласява, защото той е пораснал и е разбрал, че в този свят право има само силата. Коста е още по-доволен от сина си. Предлага на сина си да признае, че е допуснал грешка. Лаутаро се съгласява, че е сгрешил, защото се е влюбил в недостойна жена. Коста уточнява, че тя е уличница. След това смекчава тона и казва, че се радва за него. Отбелязва, че грешките ги карат да израснат, стига да не ги допускат отново. Дава за пример другия си син. Мануел налива за себе си и Лаутаро по чаша уиски.

Отец Хуан и Клара са вече в хотела. Елиса прегръща дъщеря си. Тя пита защо им се случват такива неща. Нея са я държали като заложница... свещеникът допълва, че тях без малко да ги застреля Орасио. Клара заявява, че Орасио е истински Коста. Елиса се застъпва за кмета, който я е спасил, заплащайки откупа. Иначе те от къде щяха да намерят толкова много пари. Клара иска да разкаже от къде, но Дарио я спира с думите, че майка й е преживяла много. Влиза Ана и се хвърля към майка си. Когато се убеждава, че майка й е наред, тя се интересува къде са били Клара и свещеника. Свещеникът й разказва, че отново са попаднали в капан на Орасио. Разказва какво точно се е случило. Ана отбелязва, че Орасио е много отчаян. Елиса иска да се сложи край на тези неприятности. Тя не иска да изгуби дъщеря си. Ана я уверява, че тя също не иска да изгуби сестра си и многозначително поглежда отец Хуан. Той обещава всичко скоро да приключи, тъй като Орасио е заминал за Посо де лас Алмас, за да подаде жалба срещу свещеника и много скоро ще му отнемат сана. Ана се възмущава, че това не го притеснява, защото той се интересува само от Клара. Ана е убедена, че той има друга съдба, по-велика. Майка й я моли да замълчи. Ана решава да се прибере в стаята си. Елиса моли свещеника да не се среща с Клара. Отец Хуан си тръгва, без да й отговори. Тогава Елиса се опитва да вразуми дъщеря си и й казва, че и двамата ги грози опасност. Клара реагира по същия начин.

В сакристията се е събрала бандата и Пипо. Корахе се притеснява какво ще постигне Орасио при пътуването си при епископа. Пипо съветва брат си да признае пред всички, че той е Габриел Хауреги. Корахе му напомня, че Коста знае за връзката между сина на Аманда и Корахе, за това ще е по-добре да остане още известно време свещеник. Той пита присъстващите дали са с него. Пипо първи с въодушевление отговаря, че той е с него. Санто и Меча също са на мнение, че е рано все още техния приятел да сваля расото. Санто съветва Корахе овреме да се погрижи за любовните си дела, за да не остане накрая сам. Корахе се опитва да изпепели Санто с поглед заради съвета, но клисарят сдържа напора на приятеля си. Корахе обещава да се въздържа. Доволен, Санто кани Меча да пийнат. Пипо, без да го канят, също смята да отиде с тях. Санто не иска да ги притеснява, но отец Хуан се застъпва за брат си.

Оставайки сам, Корахе се обажда на Клара. Двамата са притеснени от оплакването на Орасио до епископа. Корахе опитва да се държи на положение и утешава любимата си, че ще успеят да се справят с всичко. Те отново си признават любовта един към друг. Клара моли Корахе да помисли къде могат да се срещат без да разбере Орасио. Той й отговаря, че вече е измислил, но не иска да говори за това по телефона.

Тете, в телефонната централа, както винаги подслушва разговора. Тя се възмущава: те да не мислят, че някой ги подслушва. Тя вдига поредната чаша и си налива от бутилката.

Корахе казва на Клара, че знае, че когато падне нощта, тя ще мисли само за него. Тя не бива да се страхува от Орасио или полицията. Трябва само да го чака. Клара обещава, че ще го чака. Когато тя оставя слушалката, тя се изправя лице в лице с Елиса. Майка й я пита не са ли се разбрали нещо. Клара не отговаря нищо и се прибира в стаята си.

Тете продължава да пие на работното си място и завижда на Клара. Тя се надява някой ден да я обикнат по същия начин. В този момент звъни телефона - Коста я моли да го свърже с хотела. Тете ги свързва. Кметът се интересува от здравето на Елиса. Тя го кани в дома си на вечеря, за да му благодари за спасението.

След като изслушва разговора им, Тете е извън себе си от ревност и ярост. Тя продължава да пие и накрая унищожава и малкото, което е останало от букета на кмета. Тя си казва, че нейното търпение е свършило. Скача, все едно вече е взела решение. Но в този момент пристига Муда. Тя иска да изпрати няколко телеграми на приятели на Аманда. Тете й отговаря, че работният й ден е приключил. Муда предлага да се върне по друго време. Но Тете все пак й предлага да не го прави, защото може да открие само едно безжизнено тяло. Муда си тръгва. А Тете продължава да пие и да мисли как да се отърве от съперницата си Елиса Герико.

Нандо отива в болницата, за да посети своя сърдечен приятел, Понсе, и да го утеши в този толкова тежък за него момент. Понсе пие сам в кабинета си. Той не иска да чува нито една утешителна дума повече, нито пък оплакванията на Нандо от семейния живот и самотата си. Нандо се накланя към него и му казва, че си представя как го целува, как го гали, докато трябва да търпи ласките и целувките на съпругата си. Понсе скъсява дистанцията между тях. Тъкмо да се целуна, когато в кабинета влиза Мирта. На нея й е много неудобно от видяното. Тя няколко пъти се извинява и изчезва. Явно всички в болницата съчувстват на Понсе и не осъждат навиците му. Но очарованието на момента е отлетяло и лекарят изгонва Нандо.

Санто и Корахе влизат в сакристията и най-неочаквано заварват вътре отец Хустино. Корахе го прегръща и му казва, че се радва да го види. В отговор получава кисел поглед и изказване, че не е споделено. Санто се усмихва на отец Хустино, поздравява го и го пита дали желае кафе, а след това сам си отговаря - не. Отец Хустино съобщава на отец Хуан, че срещу него е повдигнато обвинение. Ако се докаже, ще го изпратят в манастир до края на дните му. Корахе отговаря, че срещу него постоянно се повдигат обвинения и той вече е свикнал на това. Отец Хустино му казва, че този път обвинението е повдигнато от Орасио Коста и има доказателства, че отец Хуан има връзка със съпругата му. Той се възмущава, че името на отец Хуан постоянно се свързва със скандали.

В това време, Ана Герико се е приближила до вратата на сакристията и подслушва разговора.

Санто се намесва и моли отец Хуан да каже истината и не поема чужда вина - Корахе е любовника на Клара Герико. Отец Хустино отказва да повярва в толкова нелепо предположение. Отец Хуан е толкова изненадан, че не знае какво да отговори. В сакристията влиза Ана и пита дали наистина отец Хустино е изпратил да я извикат и е искал да говори за нещо с нея. Когато свещеникът я пита дали знае нещо за връзката на сестра си и отец Хуан, Ана моментално отговаря, че няма такова нещо; Клара често ходи в църквата, но не при отец Хуан, а при Корахе, а отец Хуан им помага. Санто кимва - той е бил прав. Отец Хуан не може да дойде на себе си след толкова хладнокръвна лъжа. Тъй като отец Хустино не вижда лицето на отец Хуан, който стои пред него, отец Хуан прави знаци на своите застъпници - Ана и Санто, опитвайки се да ги вразуми. Уви, напразно - те остават невъзмутими. Налага му се да играе тяхната игра. Отец Хустино не може да разбере как може отец Хуан да се застъпва за връзката между този престъпник и омъжена жена. Той отговаря, че се е опитвал да вразуми Клара при всяка тяхна среща, да я убеди да не постъпва така. Отец Хустино задава следващия си въпрос - какво е правил свещеника с Клара зад сцената. Отец Хуан му обяснява, че се е опитал да я вразуми, но неочаквано са вдигнали завесата и всички са ги видели. Ана потвърждава думите му - тя е седяла на първия ред и е видяла всичко. Отец Хустино пита дали са готови да повторят думите си в писмен вид. Разбира се, че ще го направят. Отец Хуан е поразен от уменията да се контролира на Ана. Той не е на себе си. Отец Хустино не вижда лицето му. Той се кани да си върви. Той трябва да научи какво е общественото мнение, за да направи своя доклад.

След като отец Хустино си тръгва, Корахе не може да каже и дума на Ана, когато тя го прекъсва и му казва, че това е последния път, когато го спасява. Заявява, че любовта ги пази, но може и да ги унищожи. Съветва го да не се среща с Клара и да се бои от нейния гняв. Тя си тръгва. Санто отбелязва, че мястото на Ана е в някоя лудница. Корахе все още не е на себе си.

В хотела, Дарио се извинява пред Клара за това, че я е прекъснал и не й позволил да каже на майка си, че Марсия е откраднала парите. Клара смята, че Дарио е имал право - Елиса трябва да се възстанови от този кошмар. Разговорът им е прекъснат от Орасио, който моли Дарио да го остави насаме с Клара, за да може да поговори с нея. Дарио отказва да остави Клара сама с Орасио, защото и без това достатъчно е навредил на Клара. А и тя не иска да говори с него. Орасио много се ядосва и не иска да си тръгне просто така. Той заявява, че свещеникът трябва да си тръгне след като го изгони отец Хустино. Клара го пита защо не може да разбере. Орасио я прекъсва и казва, че той винаги я е разбирал, а тя му се е присмяла в очите. Дарио гони Орасио. Клара поздравява бившия си съпруг и предполага, че баща му може би се гордее с него, тъй като той е истински Коста. Орасио си тръгва със заплахи. Дарио приятелски прегръща и утешава Клара.

Късно вечерта, Муда отива в телефонната централа и заварва мястото разгромено. Тете я няма. Муда я вика и накрая открива писмо. То е адресирано до кмета: ако държи на телефонистката, да приготви 5000 песо; в противен случай, може да забрави за нея. Муда е ужасена. Тя бърза да съобщи новината на Коста. След като тя си тръгва, появява се пияната Тете и отбелязва, че вече са я отвлекли.

Лаутаро седи на дивана в хола с чаша уиски в ръка. Появява се пияния Орасио. Той отново опитва да се оправдае пред брат си. Той се разкайва и моли брат си да прости на него и на Нена. Лаутаро се държи много хладно и го пита дали е бил при Клара. Дали за това се е напил. Орасио кимва. Лаутаро го пита защо е довел свещеника от Посо де лос Алмас. За да обвини свещеника и Клара!? Орасио признава, че е така. Лаутаро предполага, че ако не се получи така, както е искал, отново ще отиде при Нена. Лаутаро е бесен. Орасио се опитва да отрече неговото последно предположение, но Лаутаро го прекъсва и го пита дали ще започне отново да се оплаква, че Клара не го обича. Орасио мълчи, не му отговаря нищо. Лаутаро се ядосва и хваща брат си. Нарича го предател и го предупреждава, че ако отново се приближи до Нена, той ще го убие.

Елиса подрежда масата. Клара разбира, че е поканен Коста и решава да хапне в кухнята. Тя не смята да седи на една маса с кмета. Тя не успява да излезе, когато появява госта. Той поднася на Елиса букет цветя и й казва, че е безкрайно щастлив да види усмивката й. От вежливост, той кани Клара на масата, но тя отклонява поканата и се прибира в стаята си. Елиса се извинява от името на дъщеря си. Появява се Ана и също получава покана да седне с тях на масата. Тя също отказва под претекст, че третият е излишен и си тръгва. Елиса отново се извинява. Коста отбелязва, че си личи липсата на мъж в къщата. Те се канят да седнат на масата, когато се появява Муда с писмото за откупа на Тете. Тази новина не се харесва на кмета и смята, че толкова пари за Тете не си заслужават. Това си личи по лицето му. Той успокоява жените и им казва, че сам ще се заеме, трябва само да изчакат обаждането на похитителите. Муда му напомня, че ще трябва да почакат много, тъй като в телефонната централа няма никой. Коста отпраща Муда, благодарейки й за нейната съзнателност. Той няма търпение да остане насаме с Елиса.

В сакристията влиза отец Хуан и Месина. Тя носи изпечен лично от нея шоколадов кекс, в което е добавено сънотворно. Това е идея на Корахе. Той иска да се избави от отец Хустино и да отиде на среща с Клара. Санто влиза в сакристията и вижда кекса. След като разбира за какво става дума, той се опитва да възрази. Но Месина и Корахе не слушат неговите доводи. Месина нарязва кекса и казва, че тя вярва в любовта. Отбелязва, че Санто е различен от приятеля си. Появява се отец Хустино и принуждава Месина да си тръгне незабавно. Той се възмущава от порядките там: църквата е пълна с толкова хора, след като службата е приключила преди час. Санто авторитетно заявява, че те не гонят никого и не затварят вратите на църквата след последния вярващ. Хустино, както винаги, не понася дързостта на Санто. Отец Хуан извинява своя клисар и кани свещеника да хапне шоколадов кекс, от който се носи апетитен аромат. Хустино с удоволствие приема и започва да яде. Той хвали кекса, който според него е много вкусен. Той осъжда отец Хуан и Санто за това, че не поддържат нужната дистанция и са се сприятелили прекалено много със своите енориаши. Той взема още от кекса. Санто сяда срещу него и го наблюдава, разменяйки погледи с Корахе, който в това време е зад гърба на отец Хустино и едва сдържа своето нетърпение. Той изважда плаща и е в пълна готовност. Свещеникът продължава с укорите си, но губи мисълта си и млъква. Сънотворното действа. Накрая отец Хустино заспива и без малко да падне от стола. Санто го задържа. Той моли приятеля си да не ходи, защото Ана може да е опасна. Въпреки предупреждението, Корахе излиза и моли приятеля си да наглежда свещеника. Санто се сърди, че за него винаги остава най-скучната част.

Клара чака Корахе в своята стая до отворения прозорец, след това се приближава до вратата и се ослушва какво става в столовата на хотела. Така я заварва любимия й, който я прегръща отзад. Тя се радва да го види и го прегръща, докато той гали лицето и врата с ръката, която преди това запушваше устата й. Тя го предупреждава, че Елиса е с Коста и че не е безопасно да сваля плаща си. Корахе й предлага да излязат. Двамата се измъкват през прозореца.

Понсе и Меча стоят до леглото на Педро в болницата и лекарят обяснява, че се съмнява в оздравяването на пациента. Той се е превърнал в растение - сърцето му работи, но мозъкът не. Той не изпитва нищо. Онзи Педро, когото са познавали, е умрял. Миг след като посетителите излизат от стаята, ръката на болния се помръдва.

Корахе завежда Клара в гаража на хотела. Двамата влизат в колата и с щастлив смях се хвърлят в обятията си. Клара помага на любимия да си свали блузата. Той развързва роклята й и сваля дрехите й от гърба. Двамата много бурно и страстно се отдават на своите чувства. Стъклата на колата се изпотяват и се виждат дланите на Клара, която се подпира по прозорците.

Коста се наслаждава на вечерята и компанията на Елиса. Тя е искала само да изрази своята признателност. Коста й казва, че като е спасил нея, всъщност е спасил и себе си. Може би най-накрая съдбата се усмихва! Отбелязва, че Елиса много се е постарала да организира тази романтична вечеря и се е отървала от дъщерите си, за да останат насаме. Сега никой няма да им пречи. Елиса е смутена.

В гаража, двамата влюбени сменят позата и при това без да искат натискат клаксона на колата. Двамата се снишават и утихват. След това се оглеждат и установяват, че едва ли някой ги е чул. Те продължават започнатото.

В столовата, Коста пита жената на мечтите си дали иска тази нощ да продължи вечно. Елиса не успява да отговори, защото влиза Ана и настоява да чуе отговора й. Кметът отбелязва, че не е красиво да се намесва в чужди разговори. Ана му отговаря, че не е красиво и да ходи в чужди домове, за да ухажва жени по този начин. Тя отбелязва, че в дома й все още е жива паметта за баща й и няма да допусне това да се промени. Появява се развълнуваната Марсия и казва, че е чула клаксон от гаража. Тя отбелязва, че не може да е Дарио, защото той е в кухнята. Елиса се изплашва - да не са се върнали похитителите? Ана бърза да провери дали сестра й е в стаята си, след което се връща и съобщава, че Клара не е в стаята си. Коста моли жените да не излизат от хотела и ги уверява, че сам ще провери какво става. Той излиза.

Кметът внимателно отваря вратата на гаража и безшумно влиза вътре. Вниманието му е привлечено от колата, която се клати, а през запотените стъкла се вижда движение на тела. На единия прозорец се вижда гол мъжки гръб и кметът вижда познатия знак... това е Корахе. Коста изважда оръжието си и се приближава, протягайки напред ръката с пистолета.

Мъжът и жената в колата не подозират за опасността и се наслаждават на емоциите си, без да отварят очите си.