Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37593 |
Падре Корахе (Padre Coraje)
150 серия
Орасио прегръща Клара и й прошепва да остане. Когато тя се отдръпва, той констатира, че тя не може да не мисли за него (отец Хуан).
Към стоящия до прозореца Корахе се приближава Меча. На нея не й се спи. Тя се надява, че нейният приятел ще й позволи да бъде близо до него, а той я моли да не му се сърди, но той иска да бъде сам. Той излиза на двора.
Нора отново заплашва Лаутаро с пистолет. Тя го пита къде е искал да отведе дъщеря й? И как е успял да отвори вратата? Лаутаро се преструва, че всичко е наред и че вратата е била отворена, поради което той е решил да изведе момиченцето на въздух. Нора не му вярва. Как да вярва на човек, който отново и отново я мами? Ако може Лаутаро да я убеди, тя би му повярвала... Нора го целува и го моли да правят любов. Лаутаро, който все още държи детето на ръце, се оправдава с това, че малката ще види. Нора няма нищо против дъщерята да види как майка й и баща й се обичат. Тогава Лаутаро моли бившата си съпруга да свали пистолета. Той й напомня, че все още не е нахранила детето. Предлага й тя да отиде в кухнята, а той ще сложи детето в количката и ще я изведе на разходка. Нора не възразява. Когато той оставя детето, тя удря Лаутаро по главата с дръжката на пистолета. Лаутаро губи съзнание и пада.
Съпругът на Месина, невисок и невзрачен мъж, но добре облечен в нов костюм, собственически оглежда хола на дома на Хауреги и хвърля на стола шапката си. Той отбелязва, че Месина много добре се е потрудила в „Бухала", за да има такава къща.
Коста налива шампанско във втора чаша, въпреки че е сам. Чука се на вратата. Пристига инспектор Хименес. Той иска да знае защо го е поканил кмета. Той отказва чашата, тъй като е на работа и ще е на работа по 24 часа, докато не залови Корахе. Коста заявява, че е готов да съдейства за залавянето на Корахе и излага своя план - той е решен да продаде няколко парцела, които принадлежат на няколко селяни, които са негови длъжници. Хименес разбира, че Корахе може би ще се притече на помощ на селяните и тогава залавянето му изглежда реално. Коста кани Хименес в дома си на следващия ден, когато ще се проведе търга и му предлага да вземе необходимите мерки за залавянето на бандита. При това, той великодушно се отказва от своята част от почестите и настоява инспекторът да обере лаврите. В знак на съгласие, Хименес вдига чашата и двамата пият за успеха си.
В сакристията, Корахе пита Меча дали се е обаждала Клара. Меча вместо да му отговори, го уговаря да отиде да спи. Появява се Санто, развълнуван и негодуващ повече от всякога. Той се ядосва на себе си и се пита как е могъл да бъде такъв идиот. Меча го пита какво е станало, да не би да му е отказала. Санто се развиква и казва, че се е случило нещо по-ужасно - той е седял на колене, като идиот, и в този момент се е появил съпруга на Месина. Меча и Корахе са изумени. Те никога не са виждали или чували нещо за съпруга й. След това Корахе отбелязва, че не само Месина е лъгала, но и самия Санто. Санто се оправдава, че е премълчал истината за себе си, за да не я излага на опасност. Той смята, че тя няма никакво оправдание. В този момент се появява Апарисио, един селянин. Той разказва на отец Хуан, че кметът е назначил за следващия ден продажбата на земите на няколко селяни, които му дължат пари.
Месина пита Пипо дали Анибал си е тръгнал. Пипо отговаря, че не е и че прислужницата подготвя стая за него. Месина се възмущава - това не е хотел. Тя иска той да си тръгне. Пипо я уговаря да предложи на Анибал храна. Пристига Понсе и съобщава, че Лаутаро е изчезнал, а Нена е останала в Посо де лас Алмас. Муда се разплаква и отбелязва, че ще прекара още една нощ без детето си. Пипо я отвежда. От кухнята се чува чупене на чинии. Месина се ядосва. Понсе пита кой е там и Месина му отговаря, че е съпруга й. Понсе е изненадан. Месина отваря вратата - пристига Нандо. Тя го оставя насаме с Понсе, а сама отива да се разбере с Анибал. Нандо пита какви са новините за Нора. Той казва, че Понсе му липсва и се безпокои, че той си е навлякъл недоволството на Коста. Понсе го уверява, че напразно се притеснява за него, защото в момента неговия живот се е превърнал в ад. След като Нандо отбелязва, че Нора я няма, а баща му е в затвора, той предлага да прекарат заедно времето и да се утешат взаимно. Фройлан го прегръща.
Отец Хуан се възмущава и напомня законите, които защитават правата на длъжниците. Апарисио казва, че Коста прави това, което иска. Може би трябва да се обърнат за помощ към Корахе? След кратък размисъл, свещеникът изпраща Апарисио в ранчото при приятелите си и обещава да им помогне. След като Апарисио си тръгва, Санто пита как смята да помогне на селяните. Той не вярва, че ще успеят, дори да заловят Коста, както предлага Меча. Коста е замислил това, за да залови Корахе. Свещеникът се съгласява, че Корахе не може просто така да се появи. Меча отбелязва, че без Корахе отец Хуан не може да направи нищо. Разбира се, ще им помогне Габриел Хауреги. Ето кой ще ги спаси! Корахе извиква нотариуса, който се занимава с наследството му и го моли да набави пари за заплащане дълга на селяните. Но може да получи парите след два дена, защото трябва да се изтеглят от банката. Това означава, че този план пропада. Корахе пита Санто какво ще правят. Той му отговаря, че ще правят това, което винаги са правили и отива за плащовете. Не, това не е решение на проблема. Корахе се замисля за събраните от гражданите пари. Санто е недоволен - отново зависят от Ана Герико. Корахе му напомня, че Ана е готова да направи всичко за отец Хуан и излиза.
Лаутаро идва на себе си и разбира, че лежи на легло, към което са завързани краката и ръцете му. Той опитва да се освободи, крещи и вика Нора. Пита я защо го е завързала. Вече е сутрин и Нора слиза от втория етаж по бельо. Тя е настроена романтично, а жертвата й не може да й попречи, а това само я възбужда допълнително. Тя предлага на бившия си съпруг да правят любов, но той не е много въодушевен от тази перспектива. Нора ляга до него, целува го и го гали, но след като не получава нужната реакция, тя се ожесточава и излиза извън себе си. Тя не може да приеме, че той продължава да мисли за онази уличница. Тя му обещава, че ще я избие от главата му.
Отец Хуан отива в хотела при Ана Герико. Той й казва, че знае, че парите са у нея и я моли да ги върне. Той й обяснява, че му трябват, за да помогне на селяните. Ана, разбира се, се преструва на обидена - та тя не е крадла. Свещеникът е убеден, че в нея няма само ненавист и злост, но и състрадание. Той вярва в нейната чувствителност и я моли да даде парите. Когато Ана е имала нужда от него, той е бил с нея. Сега е неин ред. След като той си тръгва, Марсия, която е чула всичко, убеждава Ана да не се поддава на уговорките, но тя не я слуша и й нарежда да вземе парите от братовчедка си. Марсия казва на Ана, че братовчедка й не е получавала парите и това е самата истина. Ана съобразява, че парите може да са само в Тете и заедно с Марсия се отправят към пощата.
Месина отива в сакристията, за да се разбере със Санто. Санто дава воля на своето възмущение - след като Месина му е поставяла толкова много условия, излиза, че тя има съпруг. Какво повече трябва да обяснява? Месина се оправдава, че се е омъжила за него, когато е била съвсем млада, а той е бил прекрасен весел младеж, единственият, който е разбирал и приемал работата й. Но сега нищо не я свързва с този пройдоха. Месина моли Санто да не я ревнува. Санто отговаря, че не ревнува, а се ядосва на факта, че тя го е измамила. Предлага й да се върне при съпруга си. Месина го убеждава, че съпругът й е изчезнал от живота й преди много години и вече нищо не означава за нея. Тя предполага, че когато му даде пари, за което се предполага, че е отишъл при нея, той ще си тръгне, като последния път. Месина го моли да си върнат това, което са имали. Санто я пита дали знае за какъв идиот се е помислил, докато е седял пред нея на колене и я е молил да се омъжи за него. Месина му отговаря, че това е бил най-прекрасния ден в живота й. Санто продължава - той не смята, че е бил най-прекрасния ден, защото след като е седял на колене пред нея, той е получил най-големия удар в живота си. Месина се ядосва, а Санто смята, че тя нищо не е разбрала. Месина го пита дали след като Анибал си тръгне и Санто ще я остави сама, както винаги. Санто й отговаря, че тя не е сама, има си съпруг. След този отговор Месина ядосана си тръгва, като при това го нарича подлец.
Тете е на работното си място и се любува на отражението си в огледалото между поредните съединения на абонатите. Тя има на какво да се възхищава - тя е с нова рокля и шапка в тон с нея. А от една кутия се виждат нови обувки на токчета. Влизат Ана и Марсия. Тете бързо прибира кутията с обувките, но малко късно - новодошлите са ги видели. Ана я пита от къде е взела пари, за да си купи всичко това. Марсия добавя, че пакетът, който е изпратила, не е стигнал до адресата. Тете се издава, че знае за парите. Ана настоява да върне парите, тъй като те са на хората, не са нейни. Тете сама я обвинява в кражба. Ана я сграбчва и й казва, че веднага смята да разкаже на целия град, че парите, събрани от гражданите за свещеника, са откраднати от Тете. Това се оказва достатъчно, за да накара Тете да каже къде са парите. Марсия ги взема и двете с Ана си тръгва. Тете се заканва да накара Ана да си плати за това, което й е причинила. Тя решава да се обади на Коста.
В кабинета си, Коста изброява нужните пари и се подготвя за търга. Тете съобщава на Коста, че са се намерили парите, събрани за гаранцията на свещеника - Ана ги е откраднала. Сега тя, представяйки се за героиня, смята да ги върне на свещеника, защото те са нужни на хората. Тете не би се изненадала, ако използват тези пари, за да очернят кмета. Коста също е убеден в това, но благодари на Тете, че се опитва да го защити. След това го пита колко пари е имало в пакета, 50 000? Тя отговаря, че са с 5 хиляди по-малко. Кметът й благодари за информацията.
Понсе отива при Коста и му казва, че се безпокои за Лаутаро, който след като е тръгнал последите на Нора, е изчезнал. Кметът го съветва да не се намесва и да ги остави сами да се разберат. Когато той е бил в ареста, по-малкият му син не го е посетил нито веднъж. Понсе го пита за какво са му толкова много пари. Коста отговаря, че в дома му ще се проведе търг - той смята да купи част от земите на длъжниците си. Фройлан е изненадан. Коста му обяснява, че има конкурент. Коста казва на лекаря, че може да предупреди свещеника, че няма да му стигнат парите, които са събрани от гражданите и за това няма да е зле да извика приятелчето си Корахе. Понсе не е убеден, че Корахе ще се хване на това. Коста въпреки това го изпраща при свещеника.
В Сакраменто, Клара седи до телефона. Влиза Орасио с голям букет. Тя е недоволна от това. Той се оправдава, че е искал да разкраси нейната самота. Клара му отговаря, че напразно си е правил труда. Тя е много разстроена и казва на Орасио, че се е обадила в полицията и е разбрала, че още предния ден са освободили отец Хуан. Тя се притеснява, че може да се е случило нещо с него, иначе той би се обадил. Орасио я успокоява, казвайки й, че ако нещо се беше случило, вече щяха да им съобщят. Той предлага на Клара да излезе на разходка. Защо да стои толкова време затворена? Тя отказва и отново опитва да позвъни в Ла Крус, за да изясни какво става.
В сакристията, телефонът звъни, но никой не отговаря, защото няма никой там.
Орасио отново кани Клара на разходка, след като никой не й отговаря. Той предполага, че свещеникът сам ще й се обади по-късно. Клара оставя слушалката.
В сакристията, прибягва свещеникът и се втурва към телефона. Но е късно. След него влиза Меча. Тя го убеждава, че никой не се е обаждал по телефона. Корахе е убеден в обратното. Меча го обнадеждава, че Клара може да се обади по-късно. Пристига Санто и им напомня, че имат по-важни дела. Той пита къде са парите? Корахе отговаря, че нещата вървят зле - Ана не му е дала парите и е отрекла да има нещо общо с тях. Санто намеква, че Корахе е изгубил своя сексапил. Корахе е убеден, че парите са у нея. Ана влиза и казва, че свещеникът има право. Тя държи кутията с парите. Тя я оставя на масата и я отваря, за да може да се убедят, че казва истината. Тя отбелязва, че той е бил прав като е казал, че тя изпитва състрадание. Корахе не вярва, че тя е направила това само от състрадание. Ана е съгласна - не само. Тя смята, че свещеникът не може да изостави поста си. Тя вярва, че мястото му е там и тя няма да се измори да се бори за това. Тя го моли за прошка заради своята егоистична постъпка, за това, че е задържала парите, но тя е направила това заради него, защото той е трябвало да се освободи, защото е невинен, а не срещу залог с парите, които е събрала сестра й. Накрая тя казва, че в кутията липсват 5 хиляди, но не ги е изхарчила тя. На сбогуване, Ана моли свещеника да се възползва от това, че Клара я няма и да се погрижи за хората.
След като Ана си тръгва, развеселеният Санто се извинява и взема думите си обратно - Корахе продължава да е неустоим съблазнител. Той взема парите, за да ги предаде на селяните-длъжници. Корахе го моли само да им каже, че парите ги дава Габриел Хауреги. Оставайки с Меча, Корахе й казва, че неговото възмездие започва и е ред на Коста да рухне. Влиза Понсе и казва, че е рано да ликуват. Разказва, че е бил при Коста, който вече знае за парите. И кметът е приготвил 50 000, за да получи парите. Корахе се ядосва. След това пита лекаря къде кметът държи парите. След като научава, че ги държи в кабинета си в бюрото, той моли Меча да му даде плаща. Понсе го пита дали смята да открадне парите от дома на Коста. Корахе го пита дали има по-добра идея. Понсе напомня, че търгът скоро ще започне. Корахе отбелязва, че трябва да побързат. Корахе не смята да облича плаща, това ще направи Меча, а той ще отиде при кмета като свещеник.
Вече на вратата, Корахе се връща, защото звъни телефона. Клара е. Тя се радва, че най-накрая е успяла да се свържи с него. Той я пита как е, къде е. Тя му отговаря, че е добре, но много й липсва. Пита го защо не й е звъннал. Той е изненадан - как да й звънне след като не знае къде е? Клара е поразена - предния ден Орасио е разговарял с Мерседес. Корахе разбира всичко и казва, че Меча не му е казала нищо. Клара му разказва, че е в хотела „Санта Роса" и ако той тръгне веднага, до 2-3 часа ще бъде при нея. Корахе със съжаление отговаря, че не може да отиде в момента при нея. Той трябва да помогне на хората, иначе Коста ще им отнеме земите. Обещава й да отиде при нея веднага след като се освободи. Радостта на Клара угасва, а Корахе се опитва да я утеши. Уверява я колко силно я обича и че тя е най-важното в живота му.
Месина плаче в спалнята на Аманда. При нея влиза съпруга й. Тя го гони и му заявява, че не иска да го вижда. Той е изненадан от нейната агресивност, а той просто е искал да си поговорят. А тя иска да умре. Анибал я пита да не е разстроена заради онзи мъж. Месина се сърди на неговото определение за Санто и му казва, че той е най-хубавото нещо, което й се е случило в живота. Анибал си мисли, че е той. Месина се ядосва още повече. Тя го пита за какво е пристигнал. Ако е заради пари, сгрешил е адреса.
През открехната врата Санто подслушва. Той не се решава да влезе, но и не си тръгва.
Анибал отговаря, че е дошъл за нея. Той става сериозен и казва, че винаги е живял, надявайки се на късмета си, без да се замисля и никога не е работил. Допуснал е хиляди грешки, най-голямата от които е, че я е изоставил. А сега той е болен. Месина се притеснява, но все още не му вярва - от какво е болен? Анобал й отговаря, че е болен от рак и че скоро ще умре. Но дори тип като него не заслужава да умре сам. Той моли Месина за прошка. Тя със сълзи в очите е готова да го утешил. Двамата се прегръщат и той я моли да го подслони, не за дълго, само за няколко месеца. Месина се съгласява. Санто чува отговора й. Анибал поглежда към вратата - явно той е забелязал Санто.
Коста прибира парите. Изведнъж, в кабинета се втурва отец Хуан. Прислужницата върви след него и се извинява, че не е успяла да го спре. Коста я успокоява - той вече е свикнал на такива посещения. След като остават сами, Корахе заявява, че кметът дори не си представя с какво удоволствие би захвърлил расото, за да накаже кмета за всичките му злини. Коста се ядосва и напомня, че е предоставил на свещеника възможност да избира, но той сам е избрал да прикрие убиеца Корахе. Сега да търпи последствията! Корахе продължава да настоява, че кметът няма право да взема земите на селяните, тъй като те нямат друго. Това е злоупотреба с властта! Коста се ядосва и скача. Той изпраща госта си до вратата и сам излиза след него. Караницата продължава извън кабинета, вече на много по-висок глас.
В този момент, тайната врата се отваря и се появява Меча в плаща на Корахе. Тя започва да прибира парите, а на тяхно място оставя хартийки... Изведнъж, вратата се отваря, но кметът просто я е блъснал с гръб и въпреки че е на вратата, не вижда какво става в кабинета. Той продължава да се кара със свещеника, който също е пред вратата срещу него и за това внимава кметът да не се обърне. Кметът не спира да вика и накрая заявява, че е настъпил края на Корахе. Той казва, че не иска да вижда повече свещеника.
Меча бързо опакова парите и изчезва през тайната врата, затваряйки я след себе си.
Кметът приключва тирадата си с думите свещеника да си тръгне веднага. Корахе кротко отговаря, че ще си тръгне. Той се обръща и си тръгва. Кметът затваря вратата след него. Той изважда пистолета си, взема куфарчето, в което са парите и отива на търга.
В Посо де лас Алмас, Нена върви покрай една ограда и се опитва да надникне през нея. Внезапно се изправя лице в лице с Нора. И двете са в черно, и двете са руси (Нора си е сложила перука). Нора с прекалено сладък глас, който не обещава нищо добро, пита Нена да не би да й липсва. Нена, развълнувано, я моли да каже къде са детето и Лаутаро. Нора я пита дали иска да разбере дали все още са живи или не. Нора протяга ръка към сестра си и й предлага на Нена да тръгне с нея.
В сакристията, Санто вижда как първо влиза отец Хуан, а след това и Меча. Те се скарват, тъй като Корахе иска да разбере защо Мерседес не му е казала, че се е обаждал Орасио. Тя не е имала право да скрие това от него. Меча не иска да дава обяснения и излиза. Корахе вика Санто при себе си - скоро ще започне търга. Той смята да разкаже на приятеля си къде са били с Меча и какво са правили по пътя.
В хотела, Ана разговаря с Клара по телефона и отказва да извика Елиса. Тя се безпокои за майка си и не иска Клара отново да я въвлече в поредната си авантюра. Ана моли сестра си повече да не им досажда и затваря телефона. Дарио чува всичко. Той пита дали е била Клара. Той на висок глас възмутено моли Ана да не се намесва в живота на сестра си и да я остави на мира. Ана отговаря, че това не го засяга. Кой е той, че да й нарежда? Елиса излиза, за да разбере какъв е този шум. Тя нарича Ана безсърдечна, научавайки че тя не я е извикала на телефона, когато се е обадила Клара. Ана отговаря, че Клара е безсърдечна, тъй като тя, Ана, без малко щеше да умре по нейна вина. Ана смята, че е време майка й да разбере, че двете със сестра й се мразят и Ана се радва, че Клара не е там. Елиса е убедена, че Ана се радва не на това, а заради свещеника. Ана не отрича. Тя пита майка си да не би да мисли, че само любимата й дъщеря е достойна за него, а Ана трябва да остане с този глупак (намеквайки за Дарио). Дарио е наранен от думите й. Елиса го съжалява. Тя го отвежда и му казва да не обръща внимание на дъщеря й, защото тя не е добре с главата.
Оставайки сама, Ана се усмихва доволна от победата си и продължава да разглежда някакво списание. Марсия се приближава към нея. Ана й казва, че знае как да накара отец Хуан да забави за Клара. Тя показва на изненаданата Марсия съобщение в списанието със снимка на плачещата Дева. Марсия я пита какво общо има Девата с това. Ана уточнява - Девата, която плаче. Ана с увереност заявява, че много скоро хиляди вярващи ще пристигнат в църквата, за да може отец Хуан да им покаже своята сила. Марсия все още нищо не разбира. Ана отпраща Марсия, защото трябва да помисли.
Един мъж води търга. В началото се разиграват малки участъци, от които кметът не се интересува и нямат отношение към неговите длъжници. Коста стои далеч от селяните, а зад него е Хименес. Санто е седнал до Апарисио. Парите са е него. Пристига Понсе и сяда до Коста. Кметът го пита какво прави там и Фройлан му отговаря, че е там, за да види как ще рухне плана му. Най-накрая започва наддаването за три имения - ЛА Лусинда, Ла Аурора и Ел Сенсеро. Това са участъците, от които се интересува кмета. Цената се покачва и Коста заявява 50 000. Апарисио е принуден да отстъпи, тъй като има само 45 000. Но преди чукчето да чукне за трети път, отец Хуан, който се появява в този момент в залата, заявява нова цена - 95 000. Водещият на търга пита кой дава повече. Естествено, никой не отговаря. „95 хиляди - първи път!" Коста е поразен - от къде свещеникът има толкова пари. Той отваря куфарчето си и не намира парите, които сам е сложил вътре. „95 хиляди - втори път!" Коста отваря пакета и отрива вътре камъни. Водещият съобщава: „Продадено за 95 хиляди на отец Хуан!" Отец Хуан го поправя - не на него, продадено е на Габриел Хауреги. Погледите на двамата противници се срещат - този на Мануел Коста и на Корахе.