Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37633 |
Грозната Бети (Yo soy Betty la fea)
Двадесет и пета част
В това време, Армандо разговаря с баща си по телефона. Обяснява му подробно как върви новата колекция. Бети слуша от своя офис. Армандо казва на баща си, че се готвят за Борда на директорите и всичко е под контрол. Телефонът в офиса на Бети звъни... Марио от Маями е. Гласът на Бети прекъсва и му казва, че Армандо разговаря по своята линия с баща си. Марио я моли да предаде на Армандо, че е пристигнал в Маями вече и ще му се обади довечера. Армандо приключва с баща си точно тогава и тъй като е чул позвъняването в офиса на Бети, пита дали е Марио. Когато Бети му казва, че е той, Армандо я моли да му прехвърли разговора на втора линия. Бети го прави. Армандо приема разговора... Първото нещо, което го пита Марио е дали е взел пакета с подаръчетата и инструкцията. Армандо му казва, че не е и го пита къде ги е оставил. Марио му казва, че го е оставил върху бюрото си и му казва, че трябва да го вземе веднага. Докато Бети закрива лицето си от ужас, Армандо отива да вземе пакета. Бети се взира в телефона, който е оставил Армандо отворен и се готви да го вдигне, но Армандо се връща със синята чанта в ръце. Бети оставя отново слушалката, притваря вратата на офиса си и се приближава, за да може добре да чува разговора.
Армандо: Взех вече плика.
Марио: Добре... увери се, че не е отварян.
Армандо (проверява плика): Не, не е отварян.
Марио: ОК, отвори го, защото искам да ти обясня някои неща. (Бети изглежда така, като че ли отново ще се разплаче)
Армандо (отваря плика): Да видя... отворих го.
Марио: Трябва да откриеш плик, който съдържа общи инструкции, прочети ги.
Армандо: В плик? Взех го.
Марио: Бети с теб ли е? В офиса си ли е?
Армандо: Не се притеснявай, Бети работи в своя офис. Както и да е, тя не знае за какво говорим. (Бети става все по-тъжна)
Марио: ОК, прочети инструкциите и ги унищожи. Скрий някъде плика под ключ, на място, където Бети няма достъп.
Армандо (Отваря плика): Не се притеснявай, ще прибера всичко в бюрото си.
Марио: Следвай всички инструкции от писмото. Не забравяй, ОК?
Армандо: Не се притеснявай, Калдерон, ще следвам всички инструкции от писмото. (Той затваря телефона)
Армандо взема писмото, сяда зад бюрото си и започва да чете. Бети открехва вратата и започва да наблюдава. За неин ужас и отвращение, тя вижда Армандо, който клати главата си, докато чете писмото с глупава усмивка. Сълзи се стичат по страните не Бети... Армандо разкъсва писмото. Бети затваря вратата. всичко е приключило за сега. Тя се отправя към бюрото си.
Ката влиза в офиса на Армандо и носи документите за кетъринга. Армандо я изглежда много куриозно. Той ѝ казва да ги даде на Бети, за да може да ги заведе. Ката взема документите обратно и влиза в офиса на Бети. Открива я обляна в сълзи, ридаейки и тресейки се. Ката веднага разбира, че нещо не е наред с Бети и ѝ казва, че тя трябва да излезе навън. Бети ѝ казва, че тя не иска да я виждат в това състояние, особено дон Армандо. Ката ѝ казва да не се притеснява и допълва, че тя ще я придружи до тоалетната, защото не може да остане там. Ката хваща Бети за раменете, върви много близко до нея и я предпазва със своето тяло, така че Армандо да не забележи състоянието ѝ. Когато преминават през офиса на Армандо Ката му казва, че ще върни Бети бързо, само иска да ѝ покаже нещо. Армандо не се досеща. Всички от “групата” са на бюрото на София и обсъждат проблема ѝ и никой не забелязва Ката и Бети... никой, освен Берта. Тя поглежда Ката и Бети и ги проследява с поглед до тоалетната. София започва да плаче отново и Берта се присъединява към приятелките си.
Патрисия разговаря с Марсела по телефона и ѝ съобщава, че не е чула Армандо да има планове за вечерта. Тя също забелязва Ката и Бети, които влизат в тоалетната и гледа много подозрително след тях.
Когато Ката и Бети влизат в тоалетната, Ката помага на Бети да седне на малката пейка и ѝ казва, че трябва да ѝ вземе малко кафе, за да повиши кръвното си. Бети сяда, но продължава да се тресе. Когато Ката излиза, Бети се приближава до стената, обгръща се с ръце и застава в отбранителна поза... плача ѝ се усилва.
В приемната, Ката пита Патрисия къде е кафенето. Патрисия я пита от какво се нуждае, защото вероятно вече е затворено. Ката ѝ казва, че иска само едно кафе и продължава.
Фреди се качва отново, точно когато “групичката” се приготвя да си тръгне с плачещата София. Сандра казва, че всички мъже са еднакви. Фреди отбелязва, че той прави изключение. Обръща се към Аура Мария и я пита дали е готова да я откара до тях... пита я къде ще спи тази вечер. Аура Мария му казва, че ще спи при София. Инес се намесва и казва, че това е добре, защото не бива да оставят София сама в такъв тежък момент. Фреди казва на Аура Мария да го предупреди, когато е готова, за да я откара. Аура Мария му се усмихва и го щипва по дупето, преди да се качат в асансьора. Фреди разпитва защо Сандра го е обидила. За да се защити, Фреди ги пита дали могат да го упрекнат за държанието му... Фреди се изправя лице в лице с Уго и всички (“грозниците” и Патрисия) започват да се смеят. Уго отбелязва, че ако Фреди беше гей, щеше да е кралица...
Когато Уго се отдалечава, Сандра започва отново да плаче и казва на всички, че просто иска да се махне. Отбелязват, че Бети я няма и никой не знае къде е. Берта им казва, че е отишла в тоалетната с Ката. Патрисия казва, че все още е там. Инес казва, че ще остане със София, докато другите потърсят Бети. Фреди казва, че ще изчака Аура Мария долу. Аура Мария, Сандра, Мариана и Берта тръгват към тоалетната и откриват Бети сама на пейката, наклонена срещу стената, плачейки с конвулсии. Всички искат да ѝ помогнат, но Бети ги моли да я оставят сама. Мариана казва, че няма да я оставят сама, тя не може да си тръгне сама в състоянието, в което е.
Ката се връща с чаша кафе и казва на “групичката”, че Бети има ниско кръвно, само това е. Бети допълва, че ще се оправи. Въпреки че са притеснени, те решават, че ще е най-добре, ако я оставят сама... те се съгласяват и молят Ката да им каже какво се е случило и как могат да помогнат, защото са ѝ приятелки. Ката разсеяно кимва и сяда до Бети... опитва се да я накара да пийне малко кафе. Бети опитва, но не може и връща чашата на Ката, докато започва да се тресе още по-силно. Ката я пита какво се е случило, защото никой не плаче от ниско кръвно. Ката: “Какво е станало? Ти умираш...” Бети: “Те ме убиха, доня Каталина, те ме убиха.” Ката е заинтригувана от думите ѝ, но ѝ казва да поплаче. Прегръща я, така че Бети да поплаче на рамото ѝ.
“Групата” са се насочили към асансьора и обсъждат ситуацията с Бети и факта, че тя не иска да сподели нищо с тях... най-накрая София предлага да ѝ помогнат. Инес се чуди дали не се е скарала с приятеля си. Сандра казва, че може и да не го е загубила, а по-скоро някой му е хвърлил око. Мариана им напомня, че Ката е останала, за да се погрижи за Бети и всички се качват в асансьора. Патрисия е чула целият им разговор и е още по-подозрителна от преди.
В тоалетната: Бети се извинява на Ката за поведението си. Ката я успокоява, че всичко е наред и я съветва да си поплаче, докато не се успокои. Влиза Патрисия и иронично отбелязва, че сигурно прекъсва сеанса на реване. Ката я съветва да не е агресивна сега. Патрисия ѝ отвръща, че наистина се притеснява... дали Бети се е скарала с приятеля си, да не би Армандо да си го е изкарал на нея? Бети скача срещу Патрисия и излива целя си яд на нея. тя предизвикателно ѝ казва, че тя въобще не се интересува от нейната трагедия,... казва ѝ, че е лешояд, който се наблюдава как някой умира на улицата, да, тя е такава... един лешояд, защото се храни с нещастията на другите, но дори не забелязва, че нейния собствен живот е руина. Патрисия апелира към Ката да ѝ помогне, но Ката не е ѝ симпатизира, моли я да ги остави насаме. Когато Патрисия излиза, Ката моли Бети да седне отново, но Бети ѝ казва, че не иска повече да плаче и не иска повече съжаление. Ката я завежда до мивката, пуска водата и слага ръцете на Бети под струята. Бети продължава да опява, че единственото, което иска е да се прибере у дома. Ката ѝ казва, че ще си тръгне след като се поуспокои. Бети я уверява, че е по-спокойна сега. Ката ѝ подава кърпата, за да подсуши ръцете си и ѝ казва, че ще трябва да отиде до офиса, за да вземе нещата си, а след това тя ще я откара до тях. Бети ѝ казва, че ще хване такси. Ката настоява, че трябва да има извинение пред Армандо за състоянието си. Когато Ката спира, Бети незабавно казва, че дон Армандо немя да разбере за състоянието ѝ. Ката отново ѝ казва, че ще трябва да отиде и да си вземе нещата, но Бети казва, че не може, не иска да вижда лицето му. Ката я моли да диша дълбоко и да се успокои. Ще трябва да отиде и да си вземе нещата, защото в противен случай ще е подозрително. Бети прави както я съветва Ката и излиза от тоалетната като робот.
В офиса на Армандо звъни телефона и той вика на Бети да го вдигне... но Бети я няма. Армандо вдига сам – Марсела е. Когато той започва да говори с Марсела, Бети влиза, за да чуе, че ще се прибере в апартамента си и не я лъже. Армандо продължава да успокоява Марсела, че той ще мине през апартамента си, а после ще отиде в нейния апартамент, където тя може да го намери. Бети най-накрая преминава през офиса към своя офис... няколко секунди след това Армандо приключва разговора. Бети взема писмото на Марио и прочита частта за Марсела отново... което наранява сърцето ѝ още повече. Армандо влиза в офиса на Бети и ѝ предлага да я закара до тях. Бети изглежда тъжна, когато той ѝ обяснява, че може само да я закара до тях, защото Марсела ще го проверява. Но, той предлага, на следващия ден могат да излязат заедно, да отидат на събитието на Адриана Арболеда, да останат за малко, а после да си тръгнат заедно (точно както Марио предлага в писмото си). Бети продължава да го гледа тъжно и му казва да не се притеснява, ще я откарат до тях... баща ѝ ще дойде да я вземе. Армандо изведнъж забелязва, че нещо странно в изражението, или може би тъгата ѝ, защото я пита дали има нещо. Бети му казва, че нищо не се е случило. Армандо се приближава и я целува по бузата и ѝ казва, че ще се видят на следващия ден. Бети извръща лицето си, а Армандо отново я пита какво се е случило. Бети му напомня, че някой може да дойде и да ги види. Армандо, както винаги ѝ отговаря бързо, че е забравил и с усмивка на устните отново ѝ казва, че ще се видят на следващия ден и ѝ желае лека нощ. Бети се усмихва изкуствено, когато той излиза. Слага ръката на гърдите си, “изтрива” целувката от бузата си и отново започва да плаче тихичко... но предполага, че не е достатъчно, защото тя изважда шалчето, което Армандо ѝ подарява първия път. След това го слага при другите подаръчета и ги запраща на земята... Тя открива малка снимка на Армандо, която тя много често гледа, скъсва я на малки парчета (както Армандо е направил със сърцето ѝ) и я хвърля на земята. След това си казва: “Армандо Мендоса е свиня, той е свиня!” Отново започва да плаче.
Когато Армандо стига до асансьора, Патрисия го спира и го пита дали вече си тръгва. Армандо и казва нетърпимо, че тъкмо е говорил с Марсела и ѝ казал, че той се прибира до тях, а после ще отиде в нейния апартамент... да не би да иска да си тръгнат заедно? Патрисия го пита защо ѝ говори по този начин. Армандо я пита иронично дали би могла да докаже своята невинност... дали пък не се дължи на внезапния ѝ интерес за тръгването му? Да не би да е защото тя шпионира за Марсела и е останала до толкова късно в офиса, за да може да информира Марсела какво планува? Патрисия се прави на много обидена от думите му и фалшиво го пита: “Аз?” Армандо: “Да, ти, Патси-Пат, защо да не те взема със себе си в колата, за да ти спестя неудобството да ме следиш?” Патрисия отново се прави на обидена и казва на Армандо, че тя не се интересува от личния му живот, нито пък какво прави с Марсела, тя просто идва да работи в компанията. Армандо се връща: “Да, да работиш, да разпространяваш клюки, защото това е единственото нещо, което знаеш как се прави. И престани да ме гледаш така като тюлен, защото аз ще видя същото и когато си затвориш устата. Знаеш ли какво? Прибирай се у дома.” Армандо отново се обръща към асансьора, Патрисия прави движение с ръка и му пожелава лека нощ... Армандо изръмжава в отговор. Когато той си тръгва, Патрисия прави странни движения към Армандо....
Ката хваща Патрисия, точно когато тя прави тези глупости и я пита дали Бети е излязла от офиса си вече. Патрисия ѝ отговаря, че заради отговорите на такива въпроси, са ѝ пуснали приказката, че е клюкарка... тя е учили 6 семестъра финанси... Ката, която не е предполагала, че ще се натъкне на такова опяване, спокойно казва на Патрисия, че това е било просто въпрос. Ката влиза в офиса на Бети и я заварва как събира разни неща от пода. Бети казва, че иска да прибере някои неща от офиса си, защото не е сигурна, че на следващия ден ще дойде на работа. Притеснената Ката се приближава и я пита дали мисли да напусне. Бети тъжно ѝ казва, че не иска да остава там повече. Ката хваща ръката ѝ, казва ѝ, че я разбира и ѝ предлага да отидат някъде навън. Преминавайки през офиса на Армандо, Бети поглежда към бюрото му тъжно и поклаща глава. На паркинга, Бети се опитва да се измъкне и Ката да не я кара до дома ѝ, но Ката настоява и отново я пита какво се е случило. Тя обещава, че не иска да се намесва в личния ѝ живот, нито пък иска да я разпитва. Бети се качва в колата и Ката ѝ напомня, че ако тя си мисли да ѝ даде знак, тогава това решение ще засяга и нея. Бети ѝ казва, че не иска да се връща. Ката ѝ казва, че има твърде много отговорности, за да напусне просто така. Това е лесно за Армандо, Марсела или Марио, но не и за Бети... тя е последният човек, който може да напусне “Екомода”. Цялата в сълзи, Бети казва, че ще е по-добре те да потърсят някой друг, това е тяхната компания, а нея трябва да оставят на мира. Ката я пита какво са ѝ направили, предлага да опита с медитация, защото това изглежда много сериозно за нея...
Ката и Бети са в колата.
Ката: Какво се е случило. Каквото и да е направил Армандо, ти заслужаваш обяснение.
Бети: Това е нещо лично. Не е свързано с работата. Аз искам да изчезна от лицето на Земята.
Ката: Ако е лично, защо не споделиш с приятелките си?
Бети само поклаща глава.
Ката: Виж, каквото и да става, колкото и дълбоки да са чувствата, не бива да влагаш толкова дълбоки емоции.
Бети: Няма сили за друга реакция.
Ката: Ти казва, че са те убили.
Бети: Да, аз умирам.
Ката: Само си припомни мисълта на Ницше – това, което не ни убива, ни прави по-силни.
В дома на Бети: Николас, доня Хулия и дон Ермес вечерят. Николас не спира да повтаря, колко е хубава вечерята, а доня Хулия е доволна. Бети влиза и гледа надолу и е много тиха. Дон Ермес е шокиран да я види в къщи толкова рано: “Моята Бети се е прибрала за вечеря. Много съм щастлив. Кажи ми, че не сънувам?” Николас скача и се приближава до Бети: “Не, определено е Бети, само една е на света, няма друга като нея.” Бети е още по-сърдита и се качва в стаята си. Ермес казва, че тя си има нещо специално. Николас казва, че не я вижда по този начин. Ермес казва, че наистина не е красива. Николас се съгласява с него.
Бети е в стаята си, чете това, което е написал Марио и плаче, когато Нико влиза. Бети го моли да излезе. Николас се смее, тя е Бети грозницата, а той е Николас ужасния, един екип икономисти. Това предизвиква още повече сълзи за Бети. Николас отново се опитва да я разсее, но без успех. Той завършва с едно потупване по гърба. Тя се завърта в ръцете му и започва да плаче още по-силно. Той ѝ казва, че ѝ е като брат. Тя плаче още по-силно. Дон Ермес и доня Хулия отварят вратата и виждат какво става. Ермес беснее, както винаги и казва, че не могат да оставят така момичето си. Доня Хулия настоява, че тя сама ще си решава проблемите и затваря вратата. след като вратата се затваря, Бети казва, че е било ужасно да е Грозницата на Квартала, тема за разговор, но да изживее отново тази история. Николас я пита с кого. Бети му отговаря – дон Армандо, той я е използвал, накарал я е да се влюби в него. Николас е шокиран. Нико пита защо. Бети му отговаря, че е заради него (Нико). Марио и Армандо са се страхували от него. Николас пита: “Какво, той не би откраднал и песо? Погледни ме, беден съм както винаги.” Той обръща джобовете си и показва едно песо. Бети му обяснява, че те са се страхували той и Бети да не отмъкнат/задържат компанията. Бети започва да му разказва как страховете им са се увеличавали от първото чуване името на Николас, когато са направили запора върху компанията. Бети си припомня сцената, когато Марио и Армандо са искали обяснения от Бети – били са се разбрали, че само те тримата ще знаят, а сега се появява четвърти...
Бети: „Това беше началото на моята трагедия. След това тя си спомня как Берта казва, че Николас, нейния любим, гаджето ѝ, я е търсил, и то пред Армандо... След това как Николас е отишъл да я вземе и е показал своя картичка, на която пише, че е генерален директор... Тя си припомня първата целувка, която е била несъществена... “Не мога да повярвам. Аз съм била слабоумна, но исках да вярвам, въпреки че имах малък опит с мъжете. След това, което ми се случи преди, примирих се да живея сама, да живея като монахиня, да се усамотя в някой манастир.” Николас отбелязва, че е било много трудно да се свържи с шефа си. Бети: “За мен това беше сън. Като прекрасен филм. И тогава, онази нощ, той ме убеди,че той е мъжът на мечтите ми.” Тя си припомня как Армандо я е целунал без да използва алкохол, за да ѝ покаже, че той наистина се интересува от нея... а после е имало много целувки, всеки ден е имало бележка, подаръче, за да ѝ покаже, колко се тревожи. През цялото това време, лицето на Бети изразява надежда, любов, като някоя ученичка. “Дори започнах да вярвам, че имаме бъдеще заедно.” Николас: “Но той си има годеница и ти много добре знаеше, че той няма да я напусне.” Бети: “Знам, Николас, знам, но той ми каза и аз му повярвах.” Бети си припомня предната седмица, когато Армандо ѝ казва, че точно сега не може да зареже Марсела, става дума за бизнес, но е обещал да спре сватбата.