Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Бети е много тъжна и Ката отива при нея. Тя веднага разбира, че става дума за Армандо. Бети си признава, че ѝ е непоносима мисълта за това, че той има роман с Алехандра. Много по-лесно щеше да ѝ е, ако беше останал с Марсела.

В този момент, Армандо и Алехандра пристигат пред хотела ѝ. Той ѝ благодари, че го е подкрепила в толкова труден момент в неговия живот. Алехандра го съветва да поговори с Марсела, но да бъде много внимателен с нея. Армандо ѝ отговаря, че непременно ще го направи, защото е взел окончателно решение. Те се прегръщат на раздяла и Алехандра влиза в хотела.

В апартамента на Марсела: когато Армандо пристига, той я вика, но тя не отговаря, докато той най-накрая не я открива да пие.

Марсела: Добър вечер, Армандо Мендоса.
Армандо: Здрасти.
Марсела: Ще пийнеш ли нещо?
Армандо: Не, не искам да пия въобще и мисля, че и ти не трябва да пиеш толкова много.
Марсела: Имам да празнувам, защото бях убедена, че няма да се прибереш при мен тази вечер.
Армандо: Казах ти, че ще оставя Алехандра в хотела и точно това направих и го направих колкото се може по-бързо, за да не предизвиквам подозрения.
Марсела: Колко мило, избягвайки подозренията ми, но не и на публично място и какво каза на венецуелката, че след като свършиш, ще се върнеш.
Армандо: Не съм давал обяснения на Алехандра, защото нямам нищо с нея. Марсела, просто дойдох, за да си поговоря с теб и след това нямам никаква уговорка с Алехандра или с която и да било друга.
Марсела: Добре тогава, ще ти дам време. Виж, ако си дошъл, за да приключиш, добре. Направи ми услуга и си вземи всички неща, чантата си, защото твоята чанта не прави нищо друго, освен да покаже присъствието ти в тази къща, вземи си и подаръците, вземи си всичко и излизай, не искам да те виждам отново, никога повече. Свободен си да бъдеш с когото поискаш, да правиш каквото искаш и каквото предпочиташ, но утре няма да ме видиш в Екомода.
Армандо: Моля те, Марсела, никак не ми е лесно, това не е точно разговора, който искам да водя с теб.
Марсела: Ако ще слагаш край на нашата връзка, спестявам ти времето, избягвам твоите обяснения, опростявам нещата за теб.
Армандо: Марсела, не съм дошъл, за да взема решение, точно обратното, искам да разговарям с теб, да приключа всичко по най-добрия възможен начин, не искам да приключим в лоши отношения.
Марсела: Какво! Какво, Армандо! Искаш да ми кажеш, че искаш да приключим всичко, все едно нищо не се е случило, или още по-добре, да се целунем и утре всичко да изглежда както преди. Моля те, не можеш да мислиш, че ще се съглася да приключа тази връзка и да изхвърля четири години от своя живот на боклука.
Армандо: Защо на боклука, не разбирам защо?
Марсела: Разбира се, че ще отидат на боклука! Аз няма да ти позволя да зачеркнеш четири години от моя живот, през които се борих неотменно за теб, аз нито веднъж не погледнах друг мъж, докато ти беше с хиляди жени.
Армандо: Аз нямам съмнения в теб, Марсела, твоето поведение е било винаги безукорно.
Марсела: Няма от какво да се оплакваш, доказала съм ти го хиляди пъти, борих се със семейството си, с брат си, за да станеш президент на Екомода, вкарах ръцете си в огъня, за да можеш след това ти да разрушиш компанията, изгубихме я, но аз винаги съм те подкрепяла.
Армандо: Не казвам, че не съм обърнал внимание на това.
Марсела: Разбира се, че не си! Не си обърнал внимание на това и на много други неща! Аз ти прощавах изневерите, всички твои шеги! Не забравяй, че ти отмени сватбата. Аз ти простих, когато ти ме направи на глупачка пред обществото. Аз ти простих всичко и винаги съм била тук. Аз преглътнах, когато ми каза, че си влюбен в Беатрис, след като видях как тя разби живота ти на малки парчета. Аз бях тук, за да те подкрепя, давайки ти една възможност.
Армандо: Мисля, че наистина опитахме.
Марсела: Кажи ми с какво заслужих всичко това, какъв е моя грях, трябва да ми обясниш, защото аз не разбирам.
Армандо: Мисля, че и двамата знаем какво се случи, но мисля, че никога не искахме да го приемем, Марсела, то приключи преди много време.
Марсела: Това е приключило преди много време! Кога съм престанала да изпитвам нещо към теб, че не съм забелязала, какво е свършило, не знам.
Армандо: Може би твоите чувства не са се променили, но това, което изпитвах към теб, любовта ми към теб приключи и ако се опитам да разбера кога, може би когато ти казах, че съм влюбен в Бети.
Марсела: Това не обяснява защо си се влюбил в нея преди това.
Армандо: Марсела, мога ти кажа, че съм те обичал, когато се влюбих в Бети, но това ще бъде лъжа. Когато започнах да изпитвам това, което чувствам към Бети, забелязах, че ти не беше в сърцето ми, така че тя не е заела твоето място.
Марсела: Защо тогава си игра с мен?
Армандо: Не, никога не съм си играл с теб. Виж, аз те обичах, наистина те обичах и се опитах да живеем заедно, но през това време всичко приключи и това се случи много преди да се появи Бети.
Марсела: Кога, Армандо?
Армандо: Не знам, не мога да ти кажа в този момент. Имам образи, имам спомени, които могат да обяснят нещо. Твоята ревност, твоето постоянно упрекване, твоето недоверие, как пресмяташе колко време ми е отнело да се придвижа от някое място до апартамента ти, твоите постоянни позвънявания на мобилния ми телефон, твоите разпити за всяка крачка, която правя. Ти ме обсаждаше твърде много, твърде много, Марсела, и за това аз живеех принуден да ти давам обяснения за моите сънища дори. В същото време, не знам дали съм те обичал или съм се страхувал от теб. Установих, че се страхувам, че нашата връзка се основава на страх, страх от скандал и въпреки това си мислех, че мога да живея с теб.
Марсела: Ти ми казваш, че това е моя грешка.
Армандо: Не, не, не мисля да те обвинявам в нищо или да си измия ръцете. Дойдох, за да си поговорим заедно за този момент, тази част от нашата история, когато се загубихме.
Марсела: Защо не ми каза от самото начало, защо не говори, когато си престанал да ме обичаш, защо ми даде такъв аванс?
Армандо: Защото не знам кога свърши любовта и започнаха компромисите.
Марсела: Ти си бил с мен от компромис? Знаеш ли какво, Армандо Мендоса, ти не си дошъл, за да приключиш отношенията ни. Колко дълго мислиш да ме унижаваш?
Армандо: Марсела, не съм дошъл, за да те унижавам... в спалнята... Марсела...
Марсела: Не искам да те слушам, не заслужавам това.
Армандо: Това беше най-голямата ни грешка, да мълчим. Моите грешки са повече от твоите, но няма да си губим времето сега, защото единственото, което ти може да възприемаш, е унижение. Нека чуем историята на една  любов, която се случи преди години, когато мъж среща жена и се влюби в нея. Той я видя как тя израства, израсна пред него и се влюби в нейната прекрасна интелигентност, нейната прекрасна усмивка, нейната чувственост. Не знаеш колко ме подлудяваше всичко това и колко много те обичах. Виж, най-важното нещо за мен винаги ще бъде денят, в който ти за първи път ми каза, че ме обичаш и ме прие. Винаги ще пазя този ден в сърцето си като най-святото нещо и ще го пазя до края на дните си, това е точно това, което не искам да разбия.
Марсела: Ти го разби.
Армандо: Не, опитвам се да сложа всичко по местата си, Марсела. Ти разбираш, че това не е игра, това не е лъжа, да възстановим най-светите моменти, щастливите моменти. Казвам, че те обичах много и че със сигурност тази любов не беше достатъчна да ни спаси от ежедневието и от нашите дефекти. Знам, че ти си жена, която има способността да обича, че ти обичаш силно и то повече, отколкото аз мога да приема. Но проблемът е, че ти се влюби в една илюзия, в мъж, пълен с дефекти, невротичен, безотговорен мъж. Марсела, никога няма да съм достоен за теб. Ти си прекрасна жена, много красива, която е способна да се изпълни с вяра отново, жена, която заслужава някой по-добър от мен.
Марсела: Това не е твой проблем, аз знам в кого се влюбих, защото му дадох най-хубавите дни от живота си и все още страдам и те обичам.
Армандо: Ти продължаваш да се нараняваш сама, Марсела. Аз оценявам, че си ме обичала по този начин, но също така знам, че в живота си имала моменти, когато си осъзнавала, че аз съм изгубена кауза. Всъщност, когато ти казах, че съм влюбен в друга жена, ти ме прие отново, никога не се предаваш!
Марсела: Защото винаги си се връщал при мен. Каза ми, че обичаш Бети, но виж какво направи тази вечер – ти напусна събитието с друга жена. Ти ще се върнеш при мен, когато Бети те отхвърли и за това аз ще чакам.
Армандо: Никога не съм спирал да обичам Бети.
Марсела: И сега скъсваш с мен, за да се върнеш отново при нея...
Армандо: Марсела, не съм тук, заради това. Тук съм, за  да спася себе си, да пречистя живота си, да изкупя вината си и никога повече да не наранявам никого. Точно за това съм тук, за да ти кажа, че никога повече няма да те нараня, Марсела.
Марсела: Мислиш ли, че като ме напускаш, не ме нараняваш?
Армандо: Точно сега, знам, че те наранявам много. Но тази болка не е нищо в сравнение с болката, която ще ти причиня, оставяйки при теб.
Марсела: Позволи ми АЗ да се справя с това. Ти каза, че съм имала светли моменти – точно за това се борих за теб. Познавам те по-добре, отколкото ти сам се познаваш. Познавам те по-добре от ВСИЧКИ онези жени, с които си бил. (тя хваща лицето му) Не те умолявам да останеш с мен, просто те моля да помислиш за това, премисли какво ще правиш, твоят живот все още не се е наредил, моля те...
Армандо: Вече мислих върху това. Знам какво искам от живота, знам какво да направя.
Марсела: Аз ще съм търпелива, че изчакам да излезеш от този транс.
Армандо: Марсела, тази твоя търпеливост ще те прониже, ще те прониже като кама. Марсела, не разбираш ли, че това не води до никъде? И ти, ти може да си мислиш, че те унижавам, че да изясня всичко е унижение за теб, но ще е много по-голямо унижение, ако  не разбереш, че ти спиш с един труп, с мъж, който не изпитва нищо към теб, който не иска да те докосне никога повече, който няма друга жена, която да го очаква, разбери ме!
Марсела: Разбирам, че трябва да минем през това, знам...
Армандо: Не, не, това означава да пропилееш живота си. Това няма да реши нищо, това е абсурд. Ти може да си намериш някой, който наистина да те заслужава.
Марсела: Борих се за теб, заслужавам те и знам, че ще те имам. Не искам никой друг.
Армандо: Не, не, спри, Марсела! Моля те, не ме притискай да остана при теб от чувство за вина. Това беше моята главна грешка в нашата връзка, защото се опитвах да ти се отплатя за всичко, което си направила за мен и трябваше да спра да те пренебрегвам, да те наранявам, да те убивам.
Марсела: Не, не, Армандо, моля те!
Армандо: Марсела, спри. Марсела, знам, че тази вечер ти не разбираш, но трябва да помислиш за това и когато го премислиш, ще ме намразиш много. Но, изведнъж, ти ще разбереш, че си се отървала от най-пагубната връзка в твоя живот. Това, че си се освободила от мъж като мен, дефектен мъж, тогава ще ми благодариш, че съм се противопоставил най-накрая на теб. Тогава ще можеш да спиш спокойно, ще можеш да си почиваш, ще откриеш, че има нови и по-добри сутрини в живота. Ще се връщаш назад към нашата връзка, защото ти повече няма да ме приемаш като мъжа, който те е унищожил, защото двама души като мен и теб, които са се обичали силно, ще осъзнаят, че единствения начин да мислят един за друг ще е чрез прекрасните спомени, но не и чрез любовта.

Армандо излиза от стаята на Марсела и влиза в хола. Той докосва сватбената рокля на Марсела и взема снимката, на която са двамата.
Армандо: Съжалявам, съжалявам. Това щастие (снимката) беше истинско, беше важно и е много скъп спомен в моя живот.
Той целува снимката, влиза в трапезарията и завършва опаковането на куфара си. Той отива към асансьора...
Армандо: Довиждане.
Марсела влиза в хола и също докосва снимката а я поглежда с желание и тъга. Тя влиза в трапезарията и разбира, че Армандо си е взел куфара.
Марсела: взел го е, взел го е, не, не...

На сутринта, Бети стои в своя кабинет, записва в дневника си, че много се бои да разбере какво в действителност се е случило предната нощ – дали Армандо е бил с Алехандра или се е върнал при Марсела. Тя много добре разбира, че Армандо се е променил, но не може да разбере как и защо.

„Групата на грозниците“ се появява в Екомода като весело обсъждат представянето от предната вечер. Но най-много се вълнуват дали Армандо е спал в хотела при Алехандра или се е върнал при Марсела. Те са по-склонни да приемат първия вариант. Когато виждат Армандо да пристига на работа, те веднага решават, че е изкарал нощта с Алехандра.

„Групата“ влиза в офиса на Бети и веднага ѝ долагат, че Армандо се е появил на работа сам. Бети се прави, че това не я интересува, но от лицето ѝ разбират, че тя преживява всичко. Те излизат от офиса на Бети и виждат Марсела да пристига на работа. Патрисия я пита какво е станало предната вечер, но Марсела не ѝ отговаря и влиза в офиса си. Патрисия, както винаги върви след нея. „Групата“ разбират, че в този момент Марсела ще разкаже всичко на Патрисия и изпращат Берта да подслушва...