Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37633 |
Грозната Бети (Yo soy Betty la fea)
Сто шестдесет и първа серия
Армандо призовава всички секретарки да се върнат по работните си места като мимоходом се интересува какво са обсъждали. Те не издържат, изгарят от желание да отмъстят на Армандо за отношението му към Бети и му разказват всичко за Мишел и Бети, като при все това прибавят някои неща. Разказват му красива история за запознанството им в Картахена. После дори започват да мечтаят как те двамата ще се оженят. Армандо изслушва всичко, но трябва да се види лицето му тогава! Само сляп няма да забележи, че не му е приятно да чуе това, той ревнува.
Когато Армандо излиза, всички започват да разпитват Берта какво е чула, когато е подслушвала на врата на офиса на Армандо и Марио. Тя им казва всичко, което е чула. Когато Инес предполага, че Армандо все още обича Бети и ревнува от Мишел, никой не ѝ вярва. Те решават да не казват нищо на Бети за Алехандра и Армандо, за да не попречат на отношенията ѝ с Мишел.
Армандо е извън себе си, той така беснее по коридорите на компанията и то с такова изражение, че дори Патрисия отбелязва, че нещо става с него.
Армандо влиза в офиса на Бети и като вижда, че няма никой, той си спомня снимката, за която са говорили „групата на грозниците“ и отваря чантата на Бети. Намира там снимката. Отчаянието му нараства още повече като вижда как Мишел прегръща Бети. В това състояние, с поведение на невменяем, след като вижда и дневника на Бети, не издържа и го изважда. Започва да го чете. Той направо е поразен като разбира колко отдавна Бети го обича, много преди те с Марио да измислят своя план.
В този момент в офиса влизат Бети и Мишел. Армандо, който стои с гръб към врата, скрива дневника под сакото си и Бети не забелязва нищо. Бети много се изненадва от присъствието на Армандо в офиса ѝ. Той се оправдава, че е отишъл при нея за баланса. Бети му връчва „необходимите“ документи и започва да представя двамата мъже един на друг. Те и двамата казват, че вече се познават. Двамата дълго се гледат – това е един своеобразен дуел, при който никой не иска да отстъпи. Армандо се извинява и излиза.
Мишел предлага на Бети да работи в Картахена за една верига ресторанти, която принадлежи на него и няколко негови приятели. Тя обещава да помисли.
Армандо отива в своя кабинет, налива си уиски, предупреждава, че не иска да го безпокоят – да не пускат никой при него, да не му прехвърлят разговорите... Той сяда и започва да чете дневника. Той прочита за всичко от самото начало – как Бети е започнала работа в Екомода и как тя е описвала своите чувства към него и за всичко, което се е случило между тях. Армандо се чувства ужасно – той си спомня за всичко написано от своята гледна точка, как след като се напива, целува Бети първия път, а след това си е търкал зъбите. Сеща се как се е разсърдил, когато е видял спящата Бети на бюрото си на сутринта, след като тя изкарва цяла нощ в офиса си, само защото той е забравил да я предупреди, че тръгва... Армандо плаче. Той повтаря само „Не, не...“, а по лицето му текат сълзи...