Грозната Бети (Yo soy Betty la fea)

Сто шестдесет и седма серия

„Групата на грозниците“ напускат офиса на Бети и я оставят насаме с Марсела. Момичетата си мислят, че Марсела е отишла при нея, за да я моли да освободи офиса за Даниел. Те започват да се молят на всички светци, които знаят, да ги защитят.

Бети казва на Марсела, че докладът ще е готов до 10 минути.

Марсела: Не съм дошла за доклада. Можеш да правиш с него каквото си искаш. Аз просто искам да знам какво ще стане с компанията, защото имам морални задължения към баща си, към неговата памет и към неговото наследство. Единственото, от което се интересувам е тази компания да се спаси, но както изглежда отново сме в криза. Марио Калдерон се уволни, ти се уволни, а сега и Армандо подаде оставката си и напуска страната днес. Брат ми иска президентския пост и това, което много ме плаши е, че аз много добре знам какво мисли да прави с компанията. Не можем да допуснем това! Помисли за това Беатрис (тя говори бавно и целенасочено), защото трябва да призная, че ти и Армандо сте много добър екип.

Бети: Моля ви, не ме молете да променям решението си. Имам много силни подбуди да напусна.

Марсела: Не искам да променяш решението си, просто те моля да изслушаш една истортия.

Двете сядат и Марсела поема дълбоко въздух.

Марсела: Това е една история, непозната за теб, но в която ти беше главния герой... история, която се случи по времето, когато ти напусна Екомода и преди да се върнеш от Картахена. Тя започна, когато ми даде черната торба с подаръчетата и картичките от Армандо. Писмото беше много изненадващо и много болезнено както за теб, така и за мен, така че загубих контрол. Обвинявах те в липсата на скрупули във връзката ти с Армандо, защото за мен беше ясно, че това всичко е било игра, измислена от Марио... Когато се изправих пред него (Армандо) и настоях да ми каже нещо, не можех да повярвам (припомня се сцената, в която Марсела се изправя пред Армандо и го пита дали все още обича Бети), то просто ме порази. Той беше тотално и изцяло влюбен в теб; призна си, че някъде по средата на играта, той се е влюбил в теб и беше готов да се изправи срещу всички и всичко заради теб, но теб те нямаше вече. Ти си беше тръгнала разбита и той не знаеше къде да те открие. В този момент той полудя, започна да се държи предизвикателно, търсеше скандали (припомня се сцената в бара, когато пребиват Армандо). Единственото нещо, което искаше той, беше да бъде наказан и да умре... така че ми се наложи да го прибера от бара, където го бяха пребили до смърт. Прибрах го в апартамента си (тя спира, гласът ѝ става тъжен и изпълнен с болка), почистих го, сдобрихме се и аз си помислих, че ще мога да си го върна. Но всичко това беше напразно: той спеше до мен, но беше с теб. В този момент разбрах, че съм го изгубила завинаги и то много отдавна. Още от момента, в който започна да излиза с „тази“ жена, той вече не пожела да прави нищо с мен. Бях обсебена да се боря с нея, но никога не предположих, че жената, която ми го отне, беше ти.

Бети (колебливо и много сантиментално) Доня Марсела, аз?

Марсела: Не знам твоята версия на нещата. Искам само да знаеш моята. През цялото време усещах, че нещо много важно се случва с него по неговото прикрито държание. Когато откривах, че той си има друга, той винаги се връщаше при мен и ние продължавахме заедно. Но когато „тази“ жена се появи, всичко се промени драстично за нас двамата... той никога повече не ме докосна (Марсела става и се премества на канапето). По-късно ми призна, че не само не е могъл да бъде с мен, той не е могъл да бъде и с други жени, след като е бил с теб.

Бети (объркана) Моля ви, доня Марсела, не е необходимо да навлизате в детайли, ще е по-добре и за двете.

Марсела: Никак не е лесно за мен да ти разказвам тези неща, Беатрис, но след като съм започнала с това, ще ти разкажа цялата история. Трябва да разбереш всичко, защото аз бях единствения човек, който може да ти разкаже тази част от историята на Армандо, която ти не знаеш. Много ми беше трудно да осъзная, че съм загубила Армандо заради теб. Вечерта, когато скъсахме, той беше много ясен с мен. Той ми каза, че когато се е влюбил в теб, много преди това той е спрял да ме обича и единствената жена, която обича, си ти. Тогава, у мен се породи надеждата, че ще мога да си го върна, защото знаех, че ти никога няма да му простиш това, което ти е причинил. Но също така знаех, че ако узнаеш тази част от историята, ти може би ще му простиш. Надявах се да си го върна до последния момент, до преди два часа, когато му казах да те остави да заминеш и той да стане отново президент на Екомода. Той ми заяви, че не може да направи това, че той трябва да напусне, защото е разбрал, колко много ти е навредил. Той каза същото и на Маргарита. Той заминава, за да забрави теб, Беатрис. Той е разбит. Обичам Армандо Мендоса, но също така разбирам, че любовта не трябва да е егоистична, да обичаш някого, означава да избереш най-доброто за него, независимо дали това си ти или не. Точно за това ти разказвам всичко това. Ти трябва да решиш какво да правиш...

Марсела става, за да си тръгва.

Бети: Доня Марсела, наистина много съжалявам, че нещата между вас двамата не са потръгнали. Кълна ви се, че аз изпълних обещанието си. Никога не се поддадох на чувствата си и винаги съм го отблъсквала.

Марсела: Знам това, иначе никога нямаше да ти разкажа истината.

Бети: Доня Марсела, благодаря ви.

Марсела: Не ми благодари, покажи ми, направи нещо за компанията, направи нещо за него...

Марсела излиза от офиса.

Армандо е готов да си тръгне. Той е застанал до асансьора, когато го вижда „групата на грозниците“. Те плачат и се сбогуват с него. Той им казва, че ще му липсват. Той моли Фреди да се сдобри с Аура Мария. Фреди му отговаря, че ще направи това и дори ще се ожени за нея, ако Армандо остане и им стане свидетел. Армандо обещава, че ще се обажда често и когато решат да се оженят, ще дойде специално за сватбата.

Армандо се скрива в асансьора. Всички от „групата“ отиват в офиса на Бети. Тя стои зад бюрото си, изглежда, че всеки момент ще се разплаче. Момичетата започват да я разпитват какво е станало и ѝ съобщават, че Армандо вече си е тръгнал. Бети им разказва всичко и споделя с тях, че се чувства много затруднена, но после взема решение. Всички много радостни излизат от офиса ѝ.

Даниел се държи вече като новия президент и изисква Бети да отиде при нея. Бети решава да разбере за какво става дума. Влиза при него. Той седи на масата и разглежда отчета. Даниел ѝ казва, че приема нейната оставка и ѝ съобщава, че е решил да разпродаде компанията на части, тъй като тя вече не съществува след като са я ръководили такива като Армандо и Бети. Бети му възразява като му казва, че компанията вече е изплатила дълговете си и добавя, че Армандо е един от най-добрите ръководители. С две думи, Бети му намеква, че е размислила и няма да напусне компанията. Бети излиза, оставяйки Даниел в пълно недоумение.

„Групата“ очаква Бети в коридора. Бети излиза възмутена и им разказва всичко. Те решават да намерят Армандо. Сандра му звъни по мобилния. Оказва се, че той все още е в Екомода – в производствения отдел и се сбогува с работниците. Сандра го моли да я изчака там, докато тя отиде там.

Като се възползва от момента, Патрисия се промъква при Даниел. Николас забелязва това. Когато вратата след нея се затваря, Николас се приближава и започва да подслушва.

В това време, от другата страна на вратата, Даниел се натиска с Патрисия, а тя е доволна да бъде в неговите обятия...

Николас влита в заседателната зала, а двойката набързо се разделя. Николас се извинява и излиза, затваряйки врата след себе си. Когато Патрисия излиза, Николас изисква да му върне мобилния му телефон и ключовете за колата. Патрисия му ги връща, твърдо уверена, че ще може да разчита от сега нататък на Даниел.

Армандо казва на работниците, че те не трябва да се притесняват, защото оставя компанията в ръцете на най-добрия президент, който някога е имала компанията. Той продължава да прави комплименти по адрес на Бети. Той казва, че тя е прекрасен професионалист, възхитително и добро човешко същество. Той продължава като казва, че тя е започнала като асистентка и по този начин е показала колко много струва, нейните възможности и упоритата ѝ работа. Той отбелязва, че тя е опознала компанията и усилено работи за нея денем и нощем. Тя е научила как Екомода работи и тя е успяла повече, от колкото той.

Армандо: Тя беше моята дясна ръка. Тя беше живота за мен.

Гутиерес му казва, че Бети е там и той се обръща към нея. Бети и Армандо се взират един в друг...