Грозната Бети (Yo soy Betty la fea)

Сто шестдесет и девета (последна) серия

Гостът се оказва Уго, който се е върнал от своята отпуска придружаван от двама нови възлюбени-стилисти. Той отново подхваща своя репертоар, присмива се на Армандо и Бети, а после им съобщава, че ще продължи да работи в Екомода, само ако и неговите любими стилисти останат с него. Бети и Армандо са радостни и приемат.

Ермес и Николас правят сметки за разходите по сватбата и Ермес без малко да получи удар. Той се възмущава, че той трябва да храни и пои над 200 души, които е поканила майката на Армандо и които те дори не познават. Хулия го съветва да поговори с Армандо и Бети.

Когато те пристигат и скришом се целуват в съседната стая, страхувайки се от реакцията на Ермес, той влиза и им излага своята гледна точка. Бети го моли да ги остави насаме с Армандо. Когато остават сами, Бети му казва, че иска скромна и не голяма сватба. Той се съгласява с нея. Бети не е свикнала все още да го нарича по име и постоянно го нарича я господине, я дон Армандо.

Тежко е да се каже решението за неголяма сватба на родителите на Армандо. Маргарита особено много се възмущава. Тя искала да устрои голяма и разкошна сватба и за това е поканила много банкери и важни хора. Но Роберто се съгласява с младите и на нея не ѝ остава нищо друго, освен да се примири. Решават венчавката да се състои в една малка църква, от където младоженците ще отидат в хотел, където ще изкарат първата брачна нощ, а след това ще заминат на сватбено пътешествие. Сватбено тържество няма да има, само малък коктейл за гостите.

Ката завежда Бети при познат зъболекар и най-накрая ѝ махат шините от зъбите.

Армандо стои в църквата и чака Бети да се появи, но невестата я няма. Гостите започват да се безпокоят. Николас успява да си сръбне от една бутилка, а след това в църквата заспива и се опитва да се подслони на рамото на Ката.

Бети и родителите ѝ сядат в стария им автомобил, за да отидат в църквата, но колата така и не иска да запали, колкото и да се старае Ермес. Най-накрая решават да тръгнат пеша – слава Богу, че църквата се намира близо до дома на Бети. Бети е много красива в сватбената рокля, с цветя в косите. Тя върви с родителите си пеша из квартала. Момчетата от квартала ги следват по пътя им и се закачат, а Ермес ги разгонва, а някои съседи намекват, че най-накрая Ермес е успял да омъжи дъщеря си. Ермес не им обръща внимание и е много горд. Бети си представя, че вижда себе си като малка, страшничко, стеснително момиче, което ѝ маха с ръка. Тя се усмихва, маха с ръка и се прощава с не много щастливото си минало.

Най-накрая, те стигат до църквата. Ермес повежда Бети към олтара и с няколко напътствия я предава в ръцете на Армандо.

Армандо организира изненада – поканил е мексикански певец и певицата Олга, които изпълняват за тях песента „Ние сме годеници“. След това ги венчае свещеник, който има странни възгледи за церемониите.

След поздравленията на роднините и близките, младоженците се отправят към хотела. Армандо внася Бети на ръце в стаята, а след тях е пиколото с куфарите им. Армандо нетърпеливо го моли да ги остави сами. Той полага Бети на леглото и започва да я целува. Тя се отдръпва и казва, че трябва да се преоблече с красивата нощница, която майка ѝ е подарила, но Армандо ѝ казва, че няма да я пусне за нищо на света, а на майка си може да каже, че на него много му е харесала нощницата. Те продължават да се целуват и изключват осветлението, но Бети отново се отдръпва и казва, че трябва да отиде до банята, защото не иска да забременее веднага. Армандо ѝ обещава да е внимателен и отново изключва осветлението.

В тъмнината се разнася бебешки плач, а когато става светло става ясно, че медицинската сестра е отгърнала бебе. Тя се стряска и отново го загъва. На лицата на Армандо и Ермес е изписан възторг, което не може да се каже всички останали, които също поглеждат в креватчето на бебето. Очевидно дъщерята прилича на Бети... Само Армандо възкликва – Каква красавица! Бети само се усмихва скептично, гледайки съпруга си...

КРАЙ!