Младоженките от Копакабана (As noivas de Copacabana)

Мъж и жена вървят в нощта на самотен бряг. Като част от ритуала, жената си облича сватбена рокля и по време на акта на любов, е изгорена брутално. Това е третото престъпление, което детектив Франса разследва, и то е идентично с предните две. Но да се разкрие авторът на тези престъпления, е голямо предизвикателство.

Психопатът се крие в кожата на Донато Менезез, високо ценен реставратор на произведения на изкуството, който води обикновен и спокоен живот до годеницата си Синара и се грижи за болната си леля, Еулалия. Жертвите му са от различни социални класи, като Марилен, преподавателка от предградията; Катя де Са Монтезе, светска дама и Фатима, дъщеря на овчар. Общото между тях е само обява във вестник, че продават сватбените си рокли.

Следвайки ритуала, убиецът се свързва с жертвите, съблазнява ги и ги убива. Преди да ги убие, Домато ги моли да си облекат сватбените рокли.

Успоредно с издирването на убиеца, детектив Франса се изправя и пред криза в брака си с Мариана. Той се свързва с Леклока, която използва, за да привлече убиеца. След поредица от препятствия, Донато е изправен пред правосъдието.

* * *

Идеята за сценария на тази история идва на Диас Гомеш, докато асистира при снимките на шоу за психопати Fantástico, но профилът на главния герой авторът избистря при разпити, различни филми и наблюдение на болни. Така създава един образ, който държи в напрежение през цялото време зрителите. Не липсва и вярата на убиеца, че може да му се размине.

Опитният режисьор в полицейски сериали, Роберто Фариас, успява по невероятен начин да пресъздаде сценария на Диас Гомеш. Той успява да покаже на зрителите цялата патология на убиеца и неговия нормален живот - противопоставяне, което кара зрителя да се замисли дали е жертва или палач.

Интересното е, че екипът е създал два варианта за край. В бразилския вариант на сериала, серийният убиец Донато е осъден, но успява да избяга. В последната сцена го показват как избира поредната си жертва. В международния вариант, сериалът приключва с осъждането и затварянето на убиеца, без дори да се намекне за бягството му.