Странното завръщане на Диана Саласар (El extrano retorno de Diana Salazar)

Сакатекас, 1601 година. Епохата на инквизицията.

Доня Леонор де Сантяго е млада, красива, щастлива жена, която се кани да се омъжи за Дон Едуардо де Карбахал. В Дон Едуардо е влюбена и друга жена – Доня Лукресия Тревиньо. В деня на годежа, Лукресия се появява в дома на Де Сантяго и в присъствието на всички поканени обвинява Леонор в магьосничество. В епохата на инквизицията за такова обвинение с изпращали на кладата. Интересното е, че в момента, когато Лукресия обвинява Леонор, тя от напрежение и негодувание... с поглед сваля полилея върху присъстващите, потвърждавайки по този начин наличието на паранормални способности. Леонор е съдена и осъдена да бъде изгорена на кладата. А заедно с нея и Едуардо, който се застъпва за годеницата си. Лукресия е отчаяна, тъй като не е подозирала, че всичко това ще се обърне срещу нея: тя просто е искала да освободи възлюбения си от съперницата.

В момента, в който Леонор и Едуардо са изгорени на кладата, Лукресия се обесва.

1988 година. Диана Саласар, студентка във ВА, се събужда обляна в студена пот. За поредна нощ тя е измъчвана от един и същи сън – тя е дъщеря на богат испанец, която умира на кладат на инквизицията.

От съвсем малка, Диана притежава способности на екстрасенс и способност да предвижва предмети с поглед. За тези способности на Диана знаят само нейните роднини и нейният психоаналитик, Ирене, и всеки се отнася по различен начин към това. Майка й, например, отблъсква Диана, смятайки я за виновна за смъртта на баща й.

Ирене, психоаналитикът на Диана, има видения не на някой друг, а на Лукресия Тревино, и използва Диана в качеството на инструмент за реализация на плановете си. Накратко казано, това засяга контрола над компанията „Сантелмо Диджитал“.

Веднъж Диана вижда във вестника статия за Марио Вияреал, инженер от „Сантелмо Диджитал“ и познава в Марио мъжът от своя сън. Диана е една от най-добрите студентки на Адриан, който е и сътрудник в „Сантелмо Диджитал“. Адриан разказва на Марио за своята студентка, в която, освен всичко друго, е влюбен. Марио се запознава с Диана.

След това събитията се развиват в двадесет век, преплитайки се с проблясъци от седемнадесети век. Героите изпитват странното усещане, че се познават от преди това, в друг живот. Всичко това изглежда нелепо, докато не попадат в къщата, в която се е провел годежа между Леонор и Едуардо.

В тази история има бели сили в лицето на Диана и Марио. Има и черни сили, в лицето на Ирене и Омар, племенник на Марио, претендиращ за пълно влияние в компанията. Властта в компанията е една от причините за конфликти.

Омар има нужда от Диана, а Ирене – от Марио. А това е любовен конфликт. Инструменти в тази борба се явяват психологически действия, от типа на хипнозата и други подобни, които в съвършенство владее Ирене. Диана, от своя страна, е в самото началото на усвояване на своите способности. Тъй като Ирене е неин психоаналитик, тя фактически контролира живота на Диана. Диана не само трябва да разпознае в Ирене враг, но и да се избави от нейния контрол. Когато това става, Ирене убива (с пистолет) Диана и Марио.

В момента, в който Ирене убива Диана и Марио, историята се прехвърля отново в седемнадесети век. В последния момент решението на инквизиторите за изгарянето на Леонор и Едуардо е отменено. Но къде е интригата в тази история? Леонор се омъжва. Всичко изглежда нормално – имат син на шест години. Но... вече няколко години Леонор е измъчвана от един и същ сън: някъде далеч, неизвестен за нея живот момиче Диана Саласар с лицето на Леонор умира от пистолета на своя психоаналитик...

Източник: www.telenovella.net