Силата на желанието (Força de um desejo)

Бразилия, средата на XIX век. Естер Деламар е собственичка на дамски салон, който фактически е публичен дом за представителите на обществения елит. Този салон съществува неофициално - бразилското общество е много консервативно и не е готово за легална проституция. Естер има много ухажори, но нейното сърце трепва от любов само при срещата й с Инасио, който й отвръща с взаимност. Естер дори е готова да се откаже от професията си и да стане примерна съпруга и майка. Всичко се променя, когато Инасио заминава за родното си място, Сантана, за погребението на майка си.

Естер получава писмо от Инасио, в което й благодари за доставеното удоволствие и й съобщава за намерението си да се ожени за богата наследница. Естер се разочарова от своята любов. След известно време тя среща барон Собрал - благороден и честен човек, който се влюбва в нея от пръв поглед и е съгласен да се ожени за нея, независимо нейното минало. Естер приема предложението на барона и заедно със съпруга си отива в Сантана. Там й е съдено да разбере, че барон Собрал е баща на Инасио, а полученото писмо е написано от Дона Идалиня, бабата на Инасио, която е искала да оправи делата на семейството, женейки внука си за Алисия Вентура.

Естер се разкайва за своята грешка, но миналото не може да се върне - тя е станала съпруга на друг и е длъжна да му бъде вярна. Но никак не й е лесно да забрави Инасио...

Братът на Инасио, Абелардо, е влюбен в Алисия. Но и неговия личен живот не се е наредил: не му стига, че Алисия не му отвръща с взаимност, а само го използва, за да се сближи с Инасио, но освен това ги свързва кръвна връзка. Истинският баща на Абелардо - Ижино Вентура, е заклет враг на барон Собрал. А той е баща на Алисия!

Темата за забранената любов, борбата с чувството за дълг и със страстта преминава през цялата история на теленовелата. И не случайно името на новелата е именно „Властта на желанието"! Желанието да обичаш, да бъдеш близо до любимия е най-голямата сила, която направлява света, помитайки всички прегради по пътя си. Истинската любов и преданост се възнаграждават.

Действието се развива в епохата на безправното робство, за това особено място в новелата си, Брага отделя на образа на негрите. Лузия използва своята красота, за да получи свободата си. Зулмира, точно обратното, държи на своята чест и не се поддава на домогванията на подлеца Клементе, с което спечелва неговата омраза. Клементе е способен да й причини много зло, тъй като е надзирател на робите, т.е. има пълно право над живота и смъртта на всеки един от тях. В името на своите амбиции, негодяят дори предава дъщерята на Зулмира, малката Марта, в чужди ръце. Жезус смята, че освобождаването не прави робите свободни, много от тях така или иначе остават роби по душа. Само упорито и продължително усърдие може да извиси роба до нивото на господин. Жезус доказва това с личния си пример: учи и едновременно с това работи на три места.

Не малко място в новелата е отделено и на детективската интрига. Един след друг от ръката на тайнствен убиец умира първата жена на барон Собрал, Елена, доктор Шавиер, отец Олинто. Последната жертва на неизвестния убиец става барон Собрал - един от главните герои в историята. Кой е извършил всички тези злодеяния? Идалиня? Алисия? Клементе? Всеки един от тях и още много други стават заподозрени при тези престъпления. Но истината надминава всички очаквания на зрителите...

Персонажи:

Естер Деламар: главната героиня в теленовелата. Естер е част от елитен публичен дом. Тя не се срамува от своето занятие, защото знае, че онези, които осъждат проституцията, болшинството са много по-порочни от момичетата, които са принудени да излязат на улицата. Срещайки Инасио, Естер е готова да се откаже от предишния си живот. Но интригите на Дона Идалиня ги разделят и Естер се омъжва за барон Собрал. От собственичка на публичен дом тя се превръща в баронеса, жената на най-влиятелния човек в Сантана и това й налага известни задължения. Добротата, силата на духа и вроденото благородство й помагат да спечели сърцата както на представителите на висшето общество в Сантана, така и на робите, за които открива училище. Естер много уважава своя съпруг, но любовта към сина му все още е жива в сърцето й. Всичко се променя, когато Естер научава, че прекалено много е идеализирала барона, който дълго време е спекулирал с нейното чувство за вина, представяйки се за неизлечимо болен. Естер изоставя измамника и напуска Сантана заедно с Инасио. И тук, както изглежда, е края на историята, но не е така - барон Собрал загива от ръката на тайнствен убиец и главните заподозрени са Инасио и Естер.

Барон Собрал: пълното му име е Енрике де Санпайо-Собрал, барон де Оуро-Верди. Собственик на най-голямото имение и единственият барон в Сантана, той предизвиква всеобщо уважение и преклонение. Благороден и честен човек, но понякога обстоятелствата го принуждават да престъпи принципите си. Отнася се като тиранин към съпругата си Елена, която някога му е изменила с Ижино Вентура. Но ненавистта към жена му не се прехвърля върху Абелардо, който е роден като резултат от тази извънбрачна връзка. Баронът е осиновил Абелардо и никога не е показвал различно отношение към него и истинския си син, Инасио. След смъртта на Елена, баронът среща Естер и й предлага ръката и сърцето си. Фактът, че в миналото на Естер има тъмни петна, не вълнува барона - той толкова силно я обича. По-късно баронът научава, че Естер е влюбена в Инасио. За да задържи съпругата при себе си, баронът измисля неизлечима болест, а картоиграчът Теодоро се представя за лекар и потвърждава тази диагноза. Но както всяка лъжа и на тази идва края и баронът е принуден да плати прескъпо, изгубвайки завинаги Естер. Към края на историята баронът умира, ставайки жертва на тайнствен убиец, който от дълго време тероризира Сантана. Разследването на това престъпление съставя детективската линия в историята.

Елена: съпруга на барон Собрал. На младини Елена е била влюбена в Ижино Вентура. Но Ижино е бил просто сина на обущаря, т.е. неподходяща партия за нея - момиче от аристократично семейство, заради което родителите на Елена ги разделя и я женят за барон Собрал. След години, Елена отново среща Ижинио и започва любовна връзка с него, в резултат на която се появява на бял свят Абелардо. Баронът не прощава на Елена тази измяна и цял живот издевателства над нея. Елена изтърпява всичко, защото и самата тя се чувства виновна пред съпруга си. Освен това, тя е благодарна на барона за това, че не я е направил за резил пред обществото и е осиновил Абелардо. Елена умира в началото на историята. Смъртта й е неочаквана за всички. По-късно става ясно, че Елена е била отровена, ставайки първата жертва на тайнствения убиец.

Инасио: по-големият син на барон Собрал и Елена. Главният герой в историята. Инасио се запознава с Естер в Рио де Жанейро и се влюбва в нея от пръв поглед. Малко го шокира заниманието на Естер, но заради силната любов е готов да си затвори очите. Смъртта на Елена принуждава Инасио да се върне в Сантана. Той дори не подозира, че следващия път, когато види Естер, тя ще бъде в ролята на негова мащеха. Инасио е поразен направо в сърцето. Той обвинява Естер в предателство и даже подозира, че тя работи за Ижино Вентура - най-заклетият враг на семейството му. Когато разбира, че всичко е било в следствие от интригите на Дона Идалиня, Инасио проклина баба си и моли Естер за прошка. Както изглежда, не им е писано да бъдат заедно: Естер е омъжена за баща му, а Инасио е принуден да се ожени за Алисия. Но нито болестта на барон Собрал, нито интригите на Идалиня, нито бременността на Алисия, нито обвиненията срещу Инасио и Естер за убийството на барона - няма да им попречат да бъдат заедно.

Ижино Вентура: най-големия враг на барон Собрал. Много богат и могъщ човек. Натрупал е цялото си състояние чрез незаконна търговия с роби. Плебей по произход, което му попречва да се ожени за Елена. Напразните надежди и несбъднатите мечти са го ожесточили, превърнали са го в злобен и свиреп мъж. Целта му е да стане барон и да отмъсти на съперника си Собрал, отнемайки му имението. За това Ижино използва всякакви средства: подкупи, заплахи, шантаж, убийство. Дори фактът, че Абелардо е негов син, Ижино използва, за да разруши добрата репутацията на ненавистния Собрал. Но и Ижино е беззащитен пред красотата. Срещата с белокожата робиня Оливия за него се оказва съдбовна. Лудата страст, която Ижино изпитва към това момиче, е пагубна за него.

Абелардо: син на Ижино и Елена. Срамежлив, лесно раним и неуверен в себе си младеж. Смята за свой баща барон Собрал и се отнася към него с уважение и любов. Ненавижда Ижино Вентура, който постоянно причинява злини на семейството. Влюбен е в Алисия Вентура и страда, разбирайки че тя се интересува от Инасио. Радостта му е безкрайна, когато тя приема неговото ухажване и се съгласява да стане негова жена. Нещастникът дори не подозира, че тази интригантка само го използва, за да спечели Инасио. И тя успява - за да не допусне брак между деца от един баща, Инасио сам се жени за Алисия. Известието, че Алисия е негова полу-сестра, сериозно повлиява на разсъдъка на Абелардо. Той се скарва с барона и го обвинява, че е лицемер, след което две години не разговаря с него. Но накрая те се сдобряват. За да забрави Алисия, Абелардо бърза да се ожени за Жулиана, която отдавна е влюбена в него. Но някаква тайна гложди Абелардо и му пречи да живее.

Барбара: жена на Ижино. Произлиза от най-ниското стъпало на обществото и също като съпруга си, мечтае да заеме достойно място в елита. Прави опити да се научи на добри маниери, но всички усилия са напразни, тъй като липсата на интелект постоянно прозира. Много обича Ижино и го ревнува от всяка пола. На младини Барбара преживява аборт и от страх да не изгуби съпруга си, тя скрива това от него и осиновява Алисия. Барбара смело може да бъде наречена главния комичен образ в теленовелата.

Алисия: дъщеря на Ижино и Барбара. Родителите й винаги са я глезели и Алисия израства с мисълта, че всичко й е позволено. Мечтае да се омъжи за Инасио и не пести усилия, за да го постигне. Подмазва се на барон Собрал и му съобщава за всички планове на баща си. След като се омъжва за Инасио, Алисия разбира, че той не я обича. За да задържи съпруга си край семейното огнище, Алисия използва своята бременност. Но Инасио научава, че Алисия е родила дете от друг мъж и все повече се отдалечава от нея. С времето Алисия разбира, че съперницата й е Естер и прави всичко възможно, за да превърне живота на баронесата в истински ад.

Идалиня: Идалина Менезес де Албрукерке де Силвейра - майка на Елена и съответно баба на Инасио и Абелардо. Властна, алчна и лицемерна старица. Манипулира съпруга си Леополдо и дъщеря си Елена. Преди много години Идалиня разделя Елена и Ижино, смятайки че барон Собрал е по-изгодна партия. С годините тя се разкайва за избора си - баронът обеднява, а Ижино, точно обратното, забогатява. Сега Идалиня иска да поправи своята грешка, женейки Инасио за дъщерята на Ижино, Алисия. По този начин тя мисли, че цялото богатство на семейство Вентура ще премине в нейни ръце. След като научава, че Инасио обича друга, Идалиня пише писмо на любимата му от негово име - писмо, в което Инасио почти унижава Естер и й съобщава за намерението си да се ожени за богата наследница. Идалиня е недоволна, че баронът се жени, без да изчака да измине нужното време за траур. От самото начало на брака на зет си тя се настройва срещу Естер, без дори да знае, че тази жена е съперница и на Алисия. Идалиня съветва Алисия да даде шанс на Абелардо, защото знае тайната около неговото раждане и разбира, че заради брат си, Инасио сам ще поиска да се ожени за Алисия. Тя също така съветва Алисия да забременее, за да спаси брака си с Инасио. Не стига всичко това, но Идалиня помага на Ижино в интригите му против барона и много често му предава нужните сведения.

Леополдо Силвейра: съпруг на Идалиня и баща на Елена. Мързелив дебел старец. За всичко слуша съпругата си Идалиня, дори когато не е съгласен с нея. И как не, след като Идалиня може да го прати зад решетките.

Жулиана: продавачка в бижутерия, който е собственост на Идалиня. Скромна и трудолюбива девойка. От много малка е влюбена в Абелардо. Когато Абелардо й предлага брак, тя приема, въпреки че е наясно, че той продължава да обича Алисия. Случайно научава, че Алисия не е сестра на Абелардо, но скрива това от него, защото не иска да го изгуби.

Оливия: приятелка на Естер и обект на желание от страна на Ижино Вентура. Баща й е бил плантатор, а майка й - робиня. Баща й умира преди да успее да даде на Оливия свободата и от това се възползва по-голямата й сестра, която цял живот е завиждала на Оливия, тъй като баща й е обичал извънбрачната си дъщеря от законната. След като става господарка на Оливия, тя излива цялата си злоба върху бедното момиче, докато Оливия не избягва „където и видят очите". В Сантана спечелва много приятелки: Естер, Жулиана, Гиомар. Там тя се среща и с Мариано - любовта на живота й. Но те не могат да бъдат заедно: първо от ръката на тайнствен убиец умира отец Олинто, който трябва да ги венчае, а след това, Ижино купува Оливия от сестра й, разчитайки така да я направи своя любовница. Оливия се преструва, че обича Ижино, но това не пречи на хитрото момиче да се целува с Мариано зад гърба на господаря си. Именно Оливия доказва на Инасио, че Алисия е родила дете от друг мъж, разкрива мнимата болест на барон Собрал и подсказва на полицията как да открие убиеца, на чиято съвест тежат вече четири трупа.

Бартоломео: чичо на Жулиана. Редактор на вестник. Страда от много комплекси, но ги скрива зад маската на остроумие. Застава зад идеята за отмяна на робството.

Гиомар: приятелка на Естер и една от куртизанките в салона й. След оттеглянето на Естер от работата, Гиомар поема ръководството на салона. Но нейното ръководство не трае дълго - скоро властите закриват салона. За да преживее този крах, Гиомар отива в Сантана. Там се запознава с Бартоломео, който от пръв поглед й прави впечатление. Гиомар му помага да разгадае и да преодолее комплексите си. Отношенията между Гиомар и Бартоломео внасят комедийна нотка в историята.

Мариано: брат на Бартоломео и другия чичо на Жулиана. Подобно на баща си, Мариано избира попрището на медицината. Приятел е с Инасио и Абелардо. Влюбен в Оливия и прави всичко възможно да спаси момичето от лапите на Ижино Вентура. За да приспи ревността на Ижино, Мариано се прави, че е влюбен в Лузия, една от робините на барон Собрал.

Д-р Шавиер: баща на Бартоломео и Мариано, дядо на Жулиана и стар приятел на Леополдо. Обича всичките си роднини и много се гордее с по-малкия си син Мариано, който последва неговия пример и става лекар. Умира в началото на историята, след като изпива чаша с отрова.

Тражано: приятел на Инасио. Много отговорен и сериозен младеж. Работи в банката на дядо си. Влюбен е в Жулиана.

Виторио: дясната ръка на Ижино, управител на имението му. Природната му хитрост по поразителен начин се съчетава в него с маниакалната му склонност към убийство. Виторио пролива кръв, дори когато проблема може да се реши по мирен път. Обожава да измъчва робите. Той отдавна би попаднал в психиатрия, ако не имаше покровител като Ижино. Без да забравя това, Виторио безпрекословно изпълнява всяка заповед на господаря си.

Клементе: управител при барон Собрал. Подмазва се на господарите и унижава робите. Иска да направи Зулмира своя любовница и жестоко й отмъщава, когато получава твърдия й отказ. Ненавижда Жезус - единственият роб, който не признава авторитета му на управител. Вечният съучастник на Идалиня и Ижино.

Жезус: роб на Естер. Работил като портиер в салона й, а след това я последва в Сантана. Там той среща Зулмира, за която се жени. Получава свободата си и постига свобода за Зулмира и сина й Дарио. Честолюбив, мечтае да пробие в живота и да стане пълноправен член на обществото. Работи във вестника на Бартоломео и в банката. Постоянно се кара с Клементе.

Лузия: робиня на барон Собрал. Мечтае да повтори пътя на Шика да Силва. Надява се да получи свободата си с помощта на мъжете, с когото имат общи спомени. Клементе, Виторио, Ижино, Бартоломео - това е списъка с любовниците й. И това не са всички, които са имали щастието да бъдат в нейните обятия!

Розалия: робиня на барон Собрал и кърмачка на синовете му. Родила се е в Африка. Търговците на роби са я разделили от родителите й и са я довели в Бразилия, когато тя е била много малка, за това не помни истинското си име. Симпатизира на Зулмира, Жезус, Оливия и другите роби, които се борят за своето щастие, преодолявайки всички възможни прегради.

Фелисио Кантуария: дядо на Тражано и приятел на Леополдо. Собственик на единствената банка в Сантана. Уважава Естер, дори и след като научава за миналото й.

Дарио: син на Зулмира от първия й брак. Лесно се поддава на чужди влияния. Клементе използва това и постоянно настройва момчето против Жезус.

Зулмира: робиня на барон Собрал. След като изгубва съпруга си, Зулмира остава вдовица с две деца. Отхвърля домогванията на Клементе, въпреки всички негови заплахи. Влюбена е в Жезус.

Марта: дъщеря на Зулмира от първия й брак. Клементе я продава на търговци на роби, за да си отмъсти на непокорната Зулмира, но Естер намира момичето и й помага да се върне в дома.

Нирео: приятел на барон Собрал. Притежава крупно имение и акции в банката. Помага на барона да се представя за неизлечимо болен. Води се от класовите предразсъдъци. Настоява за уволнението на Жезус от банката по причина, че не харесва цвета на кожата му. Флиртува с Гиомар и не се помайва да я направи своя любовница. Отрича се от Собрал, когато научава, че той е взел за жена куртизанка.

Клара Толедо де Мендоса: приятелка на Идалиня. Семейството й е едно от знатните в Сантана. Религиозна пуританка и лицемерка, Клара щателно крие от всички своята страст към Бартоломео.

Отец Олинто: свещеник. Знае всички съкровени мисли на жителите в Сантана. Подготвя сватбата на Оливия и Мариано, но преди това умира след като изпива чаша с отрова.

Източник: www.braziliada.ru