Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Роден през 1975 година, Лусиано Кастро започва артистичната си кариера на 17-годишна възраст. Тогава решава да остави маратонките, да се откаже от футбола и да се отдаде на страстта си - актьорската игра. С една нетипична кариера зад гърба си, той приема своята първа главна роля в теленовелата „ЛАЛОЛА". Лусиано не обича да говори за личния си живот...

Преди да влезеш в телевизията, ти си играл футбол, дори си бил част от предварителната селекция за националния отбор. Явно си бил добър. Защо се отказа?

Имах сбиване по време на един мач, отстраниха ме за няколко срещи и след това не се върнах повече. По онова време не осъзнавах много какво правя, играех, защото бяха с приятелите си и ми беше забавно.

И как така премина от футбола към актьорството?

Винаги съм знаел, че искам да бъда актьор, а на петгодишна възраст баба ми го каза.

Въпреки това, в един момент ти изостави всичко и отиде да живееш в Испания. Какво работи там?

Тъй като там живее мой чичо, който е архитект, той ме вземаше по обектите, където работеше. През 1995 година, например, работих в строителството на булевард Калеля в Барселона, където правех смеси, садих палми. Не ме плаши нищо. Няма да умра от глад никога, мога да работя всичко.

Еднакво ли се чувстваш, когато си с приятелите си и когато присъстваш на раздаване на наградите Мартин Фиеро?

Не, когато съм с приятелите си в квартала, се чувствам спокоен. А когато присъствам на Мартин Фиеро, се срамувам, притеснявам се. Много странно, но е така. И това за мен е цената, която трябва да платя, след като играя главна роля.

Толкова искреност не влияе ли на атмосферата?

Да, много хора предпочитат да не се събират с мен, защото говоря неща, които не искат да слушат. Но това няма особено значение за мен. Осъзнавам, че моята груба честност има последствия.

Имаш ли сериозна връзка?

Да.

Ще ни кажеш ли какво те привлече в нея?

Не.

Притеснява ли те да говориш за връзката си с Елисабет Веначи (Elizabeth Vernaci)?

Да. Опитвам се елегантно да се измъквам от такива въпроси, защото истината е, че не знам за кого ми говориш. Не я познавам.

Какво те привлича в жените като цяло?

Интелигентността. От години не търся перфектната. Очевидно, способен съм да се наслаждавам на женската красота, но за да ме спечели една жена, трябва нещо повече.

Какъв си като баща?

Моят син е най-доброто нещо, което съм направил в живота си и не смятам да се отказвам от него, докато той не ми каже, че не ме понася повече. Опитвам се да бъда присъстващ баща и да бъда достатъчно строг, може би от страх да не би той да направи същите неща, като мен.

Ако тези неща не бяха се случили с теб, вярваш ли, че днес щеше да си същия човек?

Не, сигурно нямаше да има зрелостта, която имам, за да живея.

Какво те прави щастлив?

Синът ми, приятелката ми и след това, работата ми. Ако първите две неща не са така, както ми се иска, работата отива по... В такъв случай, ако дойдат при мен и ми кажат, че не съм на ниво и трябва да ме изгонят, само ще ми направят услуга - така ще мога да се прибера, за да разреша личните си проблеми. Но след като разреша всичко, ще ми иде да се самоубия, защото съм загубил работата си, а в края на месеца няма да ми платят.

Като се гледаш в огледалото, какво си мислиш?

Ти си добре, продължавай по същия начин. Ако стане нещо, изправи се и продължи напред. Все още не съм човека, който бих искал, но продължавам по пътя си. Да живея за мен няма много мистерии, всичко е много просто и съм много по-здрав, отколкото някой може да си представи.

Източник: www.revista-luz.com.ar , декември 2007 година