Браво! (Бразилия) (Bravo! (Brazil))

Производство: 1975 – 1976 г.
Компания: Globo
Държава: Бразилия
Брой серии: 198
Режисьори:
Сценаристи:

Рейтинг:  5.00  (1 гласа)

влезте или се регистрирайте за да гласувате

Заснет е римейк – чилийската теленовела „Bravo“ (1989)

В началото, теленвоелата се е излъчвала в 18 часа. След намеса, началният час е променен на 20. Жанет Клеър е написала сценария на първите 105 епизода, но поради намеса на цензурата в Бразилия, която е повлияна от предишни работи на сценаристката, продуцентите са привлекли Жилберто Брага, който написва сценария на останалите епизоди, включително и на финала. Той е имал идея да убие главния герой в края на историята, но от Globo не са се съгласили и накрая историята има щастлив финал.

Концертите на главния герой Кловиш ди Лореньо са заснети в Theatro Municipal на Рио де Жанейро, с участието на 88 музиканти от Бразилския симфоничен оркестър. По време на снимките се осъществяват концерти в различни градове на страната. Актьорът, който играе главната роля, не е използвал дубльори по време на снимките. Заради безупречното си представяне, той е получил одобрение и аплодисменти от музикантите, които са участвали в снимките.

* * *

Симфония (от гръцки συμφονία, „съзвучие“) е музикален жанр, в който се изразява пълнотата на възможностите на оркестъра. Четирите основни части на симфонията може да се обобщят по следния начин:

Първата част на класическата симфония е динамична, в бързо темпо и обикновено заема първостепенно място в целия цикъл. Обикновено е изградена на базата на контрасти — музикални теми, които след това продължават развитието си в следващите части — тържествената и жизнерадостна тема контрастира с лиричната или тъжната.

Втората част обикновено е бавна и съзерцателна. Нерядко като музикална тема тя няма връзка с останалите — например траурният марш от бетховеновата „Ероика“.

В ранния виенски класицизъм обикновено третата част е танцувална, по-специално тези двама автори използват за нея менуета. Вече Бетховен заменя менуета със скерцо, което нерядко има дори ироничен характер.

Заключителната част също в повечето случаи е бърза и динамична. Нерядко е реплика на първата, но за разлика от нея обикновено използва една и съща тема, разработвана по различни начини. В епохата на романтизма структурата на заключителната част често е по-гъвкава.

Източник: bg.wikipedia.org/wiki/Симфония , memoriaglobo.globo.com