Сериали | 2231 |
Актьори | 1996 |
Режисьори | 412 |
Сценаристи | 624 |
Компании | 98 |
Потребители | 37627 |
Браво! (Бразилия) (Bravo! (Brazil))

Производство: | 1975 – 1976 г. |
---|---|
Компания: | Globo |
Държава: | Бразилия |
Брой серии: | 198 |
Режисьори: | |
Сценаристи: |
Заснет е римейк – чилийската теленовела „Bravo“ (1989)
В началото, теленвоелата се е излъчвала в 18 часа. След намеса, началният час е променен на 20. Жанет Клеър е написала сценария на първите 105 епизода, но поради намеса на цензурата в Бразилия, която е повлияна от предишни работи на сценаристката, продуцентите са привлекли Жилберто Брага, който написва сценария на останалите епизоди, включително и на финала. Той е имал идея да убие главния герой в края на историята, но от Globo не са се съгласили и накрая историята има щастлив финал.
Концертите на главния герой Кловиш ди Лореньо са заснети в Theatro Municipal на Рио де Жанейро, с участието на 88 музиканти от Бразилския симфоничен оркестър. По време на снимките се осъществяват концерти в различни градове на страната. Актьорът, който играе главната роля, не е използвал дубльори по време на снимките. Заради безупречното си представяне, той е получил одобрение и аплодисменти от музикантите, които са участвали в снимките.
* * *
Симфония (от гръцки συμφονία, „съзвучие“) е музикален жанр, в който се изразява пълнотата на възможностите на оркестъра. Четирите основни части на симфонията може да се обобщят по следния начин:
Първата част на класическата симфония е динамична, в бързо темпо и обикновено заема първостепенно място в целия цикъл. Обикновено е изградена на базата на контрасти — музикални теми, които след това продължават развитието си в следващите части — тържествената и жизнерадостна тема контрастира с лиричната или тъжната.
Втората част обикновено е бавна и съзерцателна. Нерядко като музикална тема тя няма връзка с останалите — например траурният марш от бетховеновата „Ероика“.
В ранния виенски класицизъм обикновено третата част е танцувална, по-специално тези двама автори използват за нея менуета. Вече Бетховен заменя менуета със скерцо, което нерядко има дори ироничен характер.
Заключителната част също в повечето случаи е бърза и динамична. Нерядко е реплика на първата, но за разлика от нея обикновено използва една и съща тема, разработвана по различни начини. В епохата на романтизма структурата на заключителната част често е по-гъвкава.
Източник: bg.wikipedia.org/wiki/Симфония , memoriaglobo.globo.com