Ангелско личице (Carita de ángel)

Дулсе Мария е също като името си, сладко момиченце на 5 години, изпълнена с радост и добри чувства. След смъртта на майка й, баща й, Лусиано Лариос, изпада в депресия и решава да се отдалечи от всичко и всички. Той изпраща Дулсе Мария в училище на монахини, „Reina de America" и заминава в чужбина, оставяйки я на грижите на брат си, Габриел, който е свещеник. Единствената, която посещава момичето, е любимата й леля Естефания, която галено нарича „Леля Пелукас".

Всички монахини в училището обожават Дулсе Мария, тъй като тя ги разнежва, особено сестра Сесилия и лакомата сестра Фортуната, които се превръщат в нейни съучастници във всичките й пакости. Освен това събужда нежността на добрата майка-игуменка, директорката на училището, която освен отговорността, която носи в училището, не спира да се притеснява за поверените момичета и в голямото й сърце има място за всички, които да около нея.

Дулсе Мария си има тайно местенце в училището - „Старата стаичка". Там, въображението на детето оживява и тя разговаря с майка си Анхелика, която я съветва и й разказва чудни истории.

След двегодишно отсъствие, Лусиано обявява своето завръщане в Мексико и Дулсе Мария се чувства на върха на щастието. Но радостта й изчезва, когато вижда баща си да се появява с жена, която буди в детето недоверие. Става дума за Никол, годеницата на Лусиано, която е фриволна жена и която се интересува само от парите му. За нея, Дулсе Мария не е нищо повече от пречка и планът й е да отдалечи за дълго Лусиано от дъщеря му.

Малката Дулсе Мария не иска да изгуби близостта и обичта на баща си. Тя има усещането, че той няма да бъде щастлив с Никол. Тя измисля план как да провали годежа на баща си. Дулсе Мария смята, че идеалната жена, която да стане новата й майка, е сестра Сесилия и използва неочаквано пътуване на Никол, за да влезе в ролята на Купидон между баща си и тази красива годеница.

Лусиано осъзнава, че в действителност не обича Никол и започва да се възхищава на привлекателната Сесилия. Тя, от своя страна, усеща, че нейното религиозно призвание отслабва пред любовта, която изпитва към Лусиано и се изправя пред дилемата: да даде религиозен обет или да се вслуша в гласа на сърцето си.

Историята е изпълнена със смях, сълзи и пакости. И Дулсе Мария, с нейната невинност и спонтанност, дарява нежност, утеха и разбиране на всички, които са част от реалния и измисления й свят...

Източник: www.venevision.net