Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

През 1925 година, в североизточна Бразилия се разразява жестока суша и гладуващото население е принудено спешно да напусне изгорелите и безплодни поля. Пътят на бежанците е насочен към южните части на страната и със себе си те могат да вземат само най-необходимото за преживяване.

Град Илеус, намиращ се в южната част на щата Бая, започва да се преобразява и да се разраства, благодарение на всички пристигащи от какаовите плантации работници, които от своя страна спомагат за значителното нарастване на състоянията на собствениците на местните земи.

Тук, в Илеус, пристигат множество бежанци, напуснали своите поля и плантации, изгорени от сушата. Сред новопристигналите е и младата бежанка Габриела, която е изгубила родителите си още в детството. Наивна и израснала в среда, където всичко се определя от основните морални ценности, тя възприема всичко случващо се с детска непосредственост. На нея й е трудно да разбере обърканите житейски истории на жителите на Илеус.

Габриела започва работа като готвачка в дома на арабина Насиб, чиято собственост е бар „Везувий". Насиб страстно се влюбва в младата и красива Габриела с цвят на канела. Именно така започва чувствената и драматична любовна история между Габриела и Насиб, която лежи в основата на романа на Жоржи Амаду, „Габриела, карамфил и канела", който през 1975 година дава живот на теленовелата „Габриела", една от най-популярните и легендарни в Бразилия. По легендарност, „Габриела" дори надминава небезизвестната „Робиня Изаура", заснета години по-късно...

За да могат да измолят от небесата спасение на какаовите плантации от сушата, собствениците на земи в Илеус решават да прибегнат до обединение на религиозните сили на местното население. В града с пълна сила закипяват приготовления за тържествената процесия, чийто идеен вдъхновител и ръководител става полковник Рамиро Бастос. Той решава да обедини в ежегодната процесия в чест на Свети Жоржи Илеуски всички покровители на града: защитникът на богатите - Свети Себастиан, покровителят на бедните - Свети Жоржи и Света Мадалена - защитница на интересите на бохемите и проститутките.

Полковник Рамиро Бастос се явява нещо като баща на града и вече на 82 години, той усеща, че времената са се променили. Той знае, че е много ненадеждно и дори опасно да се обединяват различните слоеве на обществото в процесията и че това не удовлетворява крупните земевладелци в града, фазендейро - „полковниците", както ги наричат.

Рамиро влиза в конфликт с неотдавна пристигналия в града д-р Мундиню Фалкан, млад износител на какао, който пристига в Илеус, изпълнен с планове коренно да обнови обкръжаващата го действителност. Мундиню оглавява политическата опозиция в града. И претърпява поражение на изборите, чиито резултати са били изфабрикувани от властта в полза на богатите фазендейро. Главният повод за конфликта между Флкон и Бастос е строителството на ново пристанище, предложение на Мундиню. Полковник Бастос отхвърля идеята, защото той е задължен много на губернатора на щата, а за него е неизгодно построяването на ново пристанище в Илеус. Конфликтът между двамата се задълбочава, когато започва връзка между д-р Мундиню и внучката на полковника, младата Жеруза.

Измененията в политическия и обществен живот, на пръв поглед, изглеждат недостатъчни, за да сломят властта на Рамиро Бастос, който отдавна налага своята воля в целия град. В края на краищата, само смъртта на полковника променя ситуацията и носи победа за опозицията.

В края на историята, възторжената тълпа приветства своя нов лидер - Мундиню Фалкон и дори хората му целуват ръка. Всичко това намеква за това, че духът на коронелизма (от coronel - полковник) не е изгонен напълно от града и Фалкон с времето може да се превърне в копие на своя неотдавнашен враг Бастос...

Ежедневният живот в Илеус се показва на екрана благодарение на други персонажи в историята, като например, Зароля и Мария Машадан, която е начело на момичетата в кабаре „Батаклан". Важна роля в сюжета играе Тонико Бастос, синът на полковник Рамиро, местният донжуан, който омайва не само самотните, но и омъжените жени. Накрая, той съблазнява и Габриела, която е омъжена за Насиб. Или Малвина, приятелка на Жеруза - смела и горда, тя не се бои да протестира против старите порядки и защитава интересите на угнетените жени.

Теленовелата „Габриела" е създадена с особено внимание. Излизането на тази новела отбелязва 10 години от съществуването и 5 години в качеството си на лидер в националния ефир.

Много от сериите на „Габриела" и до сега се явяват образец за това, колко художествени и качествени произведения на изкуството могат да бъде една теленовела. Ролята на „Габриела" в развитието на бразилската телевизия се явява неоспорим. Адаптацията на Дерст и режисурата на Авансини засилват и забележително преосмислят произведението на Жоржи Амаду, особено по отношение на политическите аспекти, които все пак се явяват главни в романа „Габриела, карамфил и канела".

Много от епизодите в теленовелата влизат в златния фонд на бразилската телевизия. Например, незабравима става сцената, когато Насиб заварва Габриела да му изневерява с Тонико Бастос. А също така и сцената, когато Мелк Тавареш избива своята дъщеря Малвина; или когато полковник Мендоса „измива позора си" и убива своята съпруга, която му е изневерила с Осмунд Пиментел.

В серията, излязла в ефир на 12 юни 1975 година, актьорите Педро Пауло Ранжел и Сидиня Милан са показани голи. Героите, които са хванати в леглото, смело избягват на улицата без дрехи, а върху тях се излива проливен дъжд, а хората открито се присмиват над голите любовници. За да може този епизод да мине през цензурата, режисьорът Авансини осъществява снимките без крупни планове, а и така е гласял сценария на 21 серия, написан от Дерст: „мъжът и жената са напълно голи, но не може да се разгледат, защото снимките се водят от далеко".

Снимките са провеждани в Гуаратибе, в предградие на Рио де Жанейро, а кинематографическият град Илеус е възпроизведен с участието на биянския скулптор Карибе. За снимките на „Габриела" е била осъществена огромна работа, рекордна за бразилката телевизия по онова време: снимките се провеждат на снимачна площадка от 1200 кв.м., в павилионите са били установени гигантски резервоари с вода с вместимост 16 хиляди литра и трансформатори от 50 киловата, необходими за осветлението и доставяне на енергия по време на снимачния процес. Снимките на открито са се провеждали в района на Марика, недалече от Рио ди Жанейро.

Художникът Алдемир Мартинш, който е илюстрирал много книги на Жоржи Амаду, създава прекрасна интродукция към теленовелата, където се виждат едни от най-добрите му акварелни етюди с изгледи от баянската природа.

Музиката към теленовелата е специално създадена и в нея авторите са се постарали да отразят духа на 20-те години на миналия век.

„Габриела" става първата бразилска теленовела, която е продадена в Португалия, а впоследствие тя е показана на всички континенти и навсякъде печели популярност. В Португалия „Габриела" печели невиждана популярност и до сега се помни. Заради излъчванията на поредната серия в парламента на страната се обявявали прекъсвания, а баровете и кафенетата хората се събирали, за да могат заедно да гледат и да обсъдят перипетиите в бразилската теленовела.

Актрисата, която играе Габриела - Соня Брага, изиграва отново ролята в художествения филм, който е бил заснет от бразилския режисьор Бруно Барето през 1983 година, а знаменитият италиански актьор Марчело Мастрояни става неин партньор, превъплътявайки образа на Насиб.

Това в действителност е втората екранизация по романа на Жоржи Амаду: през 1960 година е била заснета теленовелата „Габриела, карамфил и канела".

Съкратеният вариант от 70 серии на новелата са излъчени отново по канала на Globo още два пъти: през 1979 и 1989 година. а през юни 1982 година новелата е била съкратена до формат на мини-сериал (12 серии) и излъчена късно вечер, 22 часа.