Господарката (La Dueña)

1928 година. Естебан Ригорес, опонент на бруталния режим на генерал Хуан Висенте Гомес, лежи на брега след като е взел участие в провалил се правителствен преврат. На крачка от смъртта, Естебан моли Басилио, неговият верен и ням помощник, да открие Адриана, неговата дъщеря, за да й предаде документите, които ще я направят наследница на неговото несметно богатство. Нито Естебан, нито Басилио са виждали Адриана и двамата не знаят как изглежда.

Усърднуят Басилио започва с майката на момичето – Беатрис Аяла, която сега е омъжена за Салвадор Асенсио, един от министрите в правителството на Гомес. Беатрис е ужасена да види Басилио и му съобщава, че дъщеря й е умряла като малка, или поне така са казали родителите й.

Неубеден, Басилио отива при Дон Алехандро, приятел на Естебан. При пристигането в къщата, Басилио е посрещнат от млада жена, която се казва Адриана. Тя е на същата възраст и носи същото име като дъщерята на Естебан и за това той й предава документите. Проблемът е, че Адриана не знае истината за раждането си. Казали са й, че е сираче, осиновено от Алехандро.

Въпреки че Алехандро и Енкарнасион, съпругата му, винаги са били мили с Адриана, тя не е нищо повече от прислужница. Децата на Алехандро изпитват смесени чувства към нея. Високомерната Мария Консуело я гледа от високо, идеалистът Луис Алберто я обича искрено, а младата Мария Еухения, която винаги е приемала Адриана като сестра, сега негодува срещу нея, тъй като забелязва, че нейният годеник е привлечен от девойката.

Годеникът на Мария Еухения, арогантният капитан Маурисио Лофиего, е свикнал винаги да получава това, което иска. Той е възпитан като единствен наследник на Пурификасион Бургос, неговата страховита майка. Пурификасион е не само най-богата жена във Венецуела, но също така „ухото“ на генерал Гомес. Много малко хора знаят, че богатството на Бургос е натрупано с проституция.

Адриана предава на Алехандро документите, които тя не може да прочете, тъй като са написани на френски и английски език. Алехандро ги прочита и научава, че Адриана е наследница на огромно богатство. Същата вечер, Маурисио прекратява годежа си с Мария Еухения и прави любов с Адриана. Алехандро го вижда да излиза от стаята на девойката и се заклева да си отмъсти.

Направени са няколко опита да разделят Адриана и Маурисио, но тяхната любов става по-силна и здрава, особено когато тя научава, че е бременна.

Междувременно, възстановеният Естебан и Беатрис се обединяват, за да разследват какво се е случило с детето им.

Маурисио и Адриана решават да избягат в Кюрасао, но тогава тя изчезва мистериозно. По нареждане на Алехандро и Пурификасион, Адриана е заведена в лудницата на д-р Асоте, най-ужасяващото място във Венецуела. Асоте е шарлатанин, който ръководи лудницата, в която са настанени неудобните членове на семейства от висшето общество във Венецуела.

Адриана става жертва на ужасни мъчения, които причиняват загубата на бебето й, както и на здравия й ум.

Естебан избягва в Европа, а на Маурисио казват, че Адриана го е съблазнила, следвайки заповедите на баща си, за да го привлече към тяхната кауза. След това, той се жени за Мария Еухения.

Минават няколко години... Адриана е развалина, красотата и ума й са унищожени, но тя има двама защитници сред обитателите на лудницата: милата Елена и Саул, политически затворник.

Когато Гомес умира, приятелите на Саул му помагат да избяга от лудницата и той отвежда със себе си Адриана и Елена.

След дълго лечение, Адриана възстановява своя здрав разум, въпреки че лицето й е обезобразено. Тя ръси Басилио и с негова помощ отива в Париж, където се среща с баща си. Естебан използва своето богатство, за да върне красотата на дъщеря си и да я образова.

През 1941 година, красива и загадъчна непозната пристига във Венецуела. Името й е Химена, но сама се нарича „Господарката“. Тя притежава голямо богатство, което смята да използва, за да отмъсти на враговете си...

Източник: en.wikipedia.org/wiki/La_Dueña